Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 790 от 27.07.2020, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1917/2019
Вид
Решение № 790
Подписан
27.07.2020
В сила
27.10.2020
Състав
ХРИСТО ЛЕНКОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.235 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 98а · Закон за енергетиката
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 27.07.2020 г.

Град Пазарджик

В И

М Е Т О Н А Н

А Р О

Д А

РАЙОНЕН

СЪД - ПАЗАРДЖИК, ХІІ – ти граждански състав

На двадесет и шести юни, две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ХРИСТО Г.

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова

Като разгледа докладваното от Районен съдия

Г.

Гражданско дело №1917 по описа за 2019 година.

Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК, от „ЕВН България

Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“№37 , чрез юрисконсулт А., срещу Н.Г.К., ЕГН-**********

***, с цена на иска – 225.73 лева.

Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че на 30.01.2019г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Пазарджик за вземанията си към Н.Г.К.. По входираните документи е образувано ЧГД № 426/2019г. По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищцовото дружество подава настоящата искова молба на основание чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Сочи се, че ищеца

„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.

Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 3161024, находящ се в с. С., обл. Пазарджик.

Твърди се, че за Н.Г.К. е открит клиентски номер ********** в качеството на собственик на описания имот, видно и от извършена справка в Служба по вписванията гр. Пазарджик. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал.

2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставило на обекта на Н.Г.К. за периода 11.02.2018г. - 10.06.2018г. електроенергия на обща стойност 208,29 лв., която до този момент не е била заплатена.

Твърди се, че поради забава в заплащане на горепосочената главница, ответникът дължи законна лихва в общ размер от 17,44 лв. за периода 28.03.2018г. - 29.01.2019г. Законна лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата.

Моли се съдът да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към Н.Г.К., както следва: 208,29 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 11.02.2018г. - 10.06.2018г.; 17,44 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 28.03.2018г. - 29.01.2019г.; законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 30.01.2019 г., до окончателното изплащане на задължението

Моли се съдът, на основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. т. 12, да осъди Н.Г.К. да заплати на ищцовото дружество присъдените в заповедта за изпълнение по ЧГД 426/2019г. по описа на Районен съд Пазарджик разноски, представляващи платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Претендират се направените по делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който се сочи, че ответника Н.Г.К. не признава сумите от:

208.29лв. - представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 11.02.2018г.-10.06.2018г.; 17.44лв. - представляваща стойността на законната лихва за забава за периода 28.03.2018г.-29.01.2019г.; законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 30.01.2019г. до окончателно изплащане на задължението, като дължими от него нито по основание, нито по размер.

Сочи се, че в

Исковата молба, подадена от „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД твърди, че като краен снабдител продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. По силата на общите условия ищцовото дружество било поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника - Н.Г.К. с ИТН 3161024, находящ се в с.С. ец. За Н.Г. С. бил открит клиентски номер ********** в качеството му на собственик на описания имот, като дружеството прилага справка от Служба по вписванията гр. Пазарджик.

Сочи се, че дружеството ищец претендира на това основание, както суми за консумирана електроенергия, така и лихва за забава за всеки просрочен ден.

Твърди се, че следва да се вземе предвид обстоятелството, че ответникът в настоящото производство не живее на адреса, за чието потребление на електрическа енергия е подадена настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е възникнал и правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск с правно основание по чл.422 от ГПК.

Сочи се, че заедно с Исковата молба дружеството-ищец е представило справка от Служба по вписванията гр. Пазарджик, от която е видно, че ответникът не е единствения собственик на процесния имот. От цитираната справка става ясно, че той е собственик на ½ от поземлен имот с пл.№ 27, парцел- VII , находящ се в с. С. ец, общ. Септември, обл. Пазарджик. Другият собственик на останалата ½ от имота е лицето Л. С. Г.. След като лицето не живее в процесния имот, както и обстоятелството, че имотът е съсобствен, се твърди, че исковата молба неправилно е насочена срещу Н.Г. С. . Твърди се, че ответникът не живее на посочения адрес и не е ползвал електрическа енергия, съответно имотът има и друг съсобственик - Л. С. Г., която вероятно е потребила електрическата енергия.

Твърди се, че дружеството-ищец не е представило договора за потребление на електрическа енергия, както и заявление, което се подава от собственика на имота. В тази връзка се моли съда същите да бъдат изискани от ищеца и да бъдат приложени по делото.

Сочи се, че видно от справката на Служба по вписванията гр. Пазарджик става ясно, че имотът е поземлен, а не урегулиран поземлен имот. Поземлените имоти не попадат в регулацията на населените места и съответно в тях не се извършва строителство.

Ако съответно в имота има жилищна сграда, то дружеството ищец следва да посочи законовото основание въз основа на което е снабдило същата с електричество.

Също така дружеството-ищец следва да конкретизира какъв е бил вида електричество, неговата цена и основанието въз основа на което е снабдявал имота с него.

Твърди се, че по делото не са представени никакви доказателства от страна на ищеца, че е уведомил по надлежния ред Н.К., че същият е изпаднал в забава и дължи законна лихва на дружеството, съгласно чл.27 от Общите условия, поради, което се моли съдът да задължи ищеца да представи доказателства и в тази насока.

Моли се съдът да отхвърли подадената искова молба за установяване на вземане на парична сума, като недоказана, необоснована и недължима

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

Видно от приетите по делото доказателства /вкл. фактури, препис – извлечение от клиентската сметка на ответника, и др./, се установява, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.

Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството . По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и подадените документи, ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника с ИТН 3161024, находящ се в с. С. ец, общ.

Септември, обл. Пазарджик.

Видно от приетите по делото доказателства, за Н.Г.К. е открит клиентски номер ********** в качеството на собственик на описания имот, видно и от извършена справка в Служба по вписванията гр. Пазарджик. В изпълнение на задълженията си по общите условия, „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставило на обекта на Н.Г.К. за периода 11.02.2018г. - 10.06.2018г. електроенергия на обща стойност 208,29 лв., която до този момент не е била заплатена.

/ по делото не са представени каквито и да е доказателства, че доставената електроенергия е била заплатена/.

Видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело №426/2019г. по описа на Районен съд Пазарджик, ищцовото дружество е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано е било частно гражданско дело №426/2019г. по описа на Районен съд Пазарджик. Тъй като издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането си в законоустановения срок, което е било сторено от ищеца в настоящото производство.

В хода на производството по делото, съдът е допуснал извършването на съдебно-техническа експертиза, видно от заключението на която, за процесният период 10.02.2018г. – 10.06.2018г. до обекта в с. С. ец, обл. Пазарджик, е била доставена електрическа енергия в размер на 982 КWh. Поставеният електромер в обекта е преминал изискуемите проверки съгласно Закона за измерванията и е притежавал необходимите стикери, пломби и знаци за това.

От приетото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза е видно, че издадените фактури за отчетният период 11.02.2018г. – 11.06.2018г. са били осчетоводени, като дължимата цена за консумираната електроенергия е била изчислена съгласно цените, определени с Решение №Ц-19 от 01.07.2017г. на КЕВР. Размерът на претендираното обезщетение за забава за процесният период 28.03.2018г. – 29.01.2019г. е 17.44лв.

По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на фактическата обстановка.

Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

По отношение допустимостта на предявеният иск:

Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането.