Разпореждане № 3661 от 18.06.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3661 гр. Благоевград, 18.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Частно гражданско дело № 20261210101406 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.411, ал.2 във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „К срещу длъжника Х. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. С за следните суми:

- сумата от 511,29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/- главница за периода от 12.04.2025 година до 12.05.2025 година;

- сумата от 20,88 евро /двадесет евро и осемдесет и осем евроцента/ договорна лихва за периода от 12.04.2025г. до 12.05.2025г.;

-сумата от 170,86 евро /сто и седемдесет евро и осемдесет и шест евроцента/ такса за експресно разглеждане на кредита за периода от 12.04.2025г. до 12.05.2025г.;

-сумата от 67,39 /шестдесет и седем евро и тридесет и девет евроцента/ начислена законна лихва за забава за периода от 01.07.2025г. до 01.03.2026г.;

-сумата от 69,02 евро /шестдесет и девет евро и два евроцента/ - разходи за събиране на вземането поради забава в плащането, по Договор за потребителски кредит №1283616 от 12.04.2025г., сключен между „К и Х. Д. Г., ЕГН **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 08.06.2026г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит №1283616 от 12.04.2025г., сключен между „К и Х. Д. Г., ЕГН ********** и Тарифа за таксите и разходите събирани от „К

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за 1 издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 62,72% /чл.3, ал. 2, т. 4/, който според съда не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. Видно от договора /чл.3, ал. 2, т. 9/ е, че е начислена и сумата от 334,17 лева – възнаграждение за експресно разглеждане, заявено за плащане с еднократно плащане с договора. Съгласно чл. 3, ал. 8 от договора, експресното разглеждане е незадължителна допълнителна услуга, предлагана от кредитора, в която всеки кредитоискател може да заяви експресно разглеждане на искането му за кредит.

С въвеждането на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Горните законови изисквания не са спазени.

Според съда начислената такса за експресно разглеждане по начина, по който е уговорена, по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита /чл.10а, ал.2 от ЗПК/.

Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит /чл.10а, ал.4 от ЗПК/. Такса за допълнителна услуга се дължи за конкретно действие на кредитора. Съдът счита, че в конкретния случай не става дума за предоставена допълнителна услуга от кредитодателя, а за вземане, което се плаща заедно с вноската за главница и лихва, и което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. Таксата за експресно разглеждане представлява такава, свързана с усвояване на кредита, което се 2 забранява с посочената разпоредба. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума.

Начисляването на подобно такса е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост по чл.143 от ЗЗП същите противоречат на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя. Същите целят единствено неоснователното обогатяване на кредитора и поставят потребителя в неравностойно положение спрямо него. Клаузата противоречи на чл.10а от ЗПК, а чрез уговарянето й се цели заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. При включването на горепосочените суми, ежемесечно начислявани в погасителните вноски и представляващи скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според изчисленията на съда, посредством онлайн калкулатор, същият надвишава многократно допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.

По отношение на претедираната със заявлението сумата от 69,02 евро, представляваща неплатени такси по извънсъдебно събиране на вземането, съдът намира следното:

Съгласно т.2 от Тарифата „К събира разходи за събиране на вземането при 3 забава в плащането на вноска се изразяват в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на заемателя, действия по отлагане на прехвърлянето на просрочено задължение от дружеството към агенция за събиране на вземания.

Съответните действия зависят от дните забава за плащане на погасителна вноска и вида на кредитния продукт. Разходите се правят еднократно и сборът им не може да надвишава 69,02 евро за целия период на договора. Съдът счита, че претенцията на заявителя в тази част противоречи на закона, тъй като с клаузата, която се предвижда начисляване на разходи за събиране на вземането при забава на заемополучателя, се нарушава забраната на чл. 10а, ал.2 от ЗПК и чл.33, ал.1 от ЗПК да се изисква заплащането на такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита, и при забава на длъжника да се начислява единствено обезщетение за забава в размер на законната лихва.

В тази връзка клаузата, която предвижда дължимост на сумата от 69,02 евро, се явява нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави, като и това вземане също не следва да бъде присъждано.

Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита - в случая 511,29 евро, представляваща отпуснатата в заем сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

В този смисъл е и Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 на СЕС, съгласно което член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Съобразно разясненията в Решение от 30.06.2022г. по дело С-17/21 на СЕС, съобразно принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.

В настоящия случай, видно от договора за кредит и претендираните със заявлението уми се установява, че от страна на длъжника не са правени плащания по процесния договор за кредит.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че заявлението следва да бъде уважено частично за сумата в размер на 511,29 евро, представляваща стойността на отпуснатия кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, като заявлението се отхвърли в останалата му част.

По отношение на разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.