Решение № 131 от 01.09.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. К., 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20265100500122 по описа за 2026 година

С решение № 281 от 01.12.2025 г., постановено по гр. д. № 253/2025 год., Районен съд – М. е прогласил за нищожен договор за потребителски кредит № 2853193, сключен на 17.10.2023 г. между Б. Ф. Д. и „К.“ ЕАД гр. С., поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Прогласил е за нищожен договор за поръчителство, сключен на 17.10.2023 г. между Б. Ф. Д. и „А.Т.“ ЕООД гр. С., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. С решението си съдът е отхвърлил насрещния иск, предявен от „К.“ ЕАД гр. С. против Б. Ф. Д. с цена на иска 1 000 лева, представляваща чистата стойност на главницата по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължение, като неоснователен и недоказан.

Решението, в частта, с която е отхвърлен насрещния иск, предявен от „К.“ ЕАД гр. С. против Б. Ф. Д., с цена на иска 1 000 лева, представляваща чистата стойност на главницата по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху сумата, е обжалвано от „К.“ ЕАД гр. С. като неправилно – противоречащо на материално закон и необосновано. Излагат се 1 съображения, че предвид прогласената нищожност на договора за потребителски кредит кредитополучателят дължи чистата стойност на усвоената главница. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения насрещен иск за чистата стойност на главницата в размер на 1 000 лева. Претендира разноски във връзка с предявения насрещен иск по първоинстанционното дело, както и разноски за въззивното прлозиводство, в това число юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата Б. Ф. Д., чрез представител по пълномощие, с който се излагат съображения за основателност на жалбата за реално получената и неизплатена сума по кредита. Претендират се разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото са били предявени от Б. Ф. Д. против „К.“ ЕАД гр. С. и „А.Т.“ ЕООД гр. С. искове за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит № 2853193, сключен на 17.10.2023 г. между Б. Ф. Д. и „К.“ ЕАД гр. С., и на договор за поръчителство, сключен на 17.10.2023 г. между Б. Ф. Д. и „А.Т.“ ЕООД гр. С..

В срока за отговор на исковата молба ответникът в първоинстанционното производство „К.“ ЕАД гр. С. е предявил насрещен иск срещу ищцата Б. Ф. Д. за сумата от 1 000 лева, представляваща чистата стойност на главницата по договор за потребителски кредит № 2853193/17.10.2023 г.

С отговора на насрещната искова молба ищцата по първоначалните искове Б. Ф. Д. не оспорва насрещния иск, като признава, че дължи сумата от 1 000 лева, представляваща главница по процесния договор за потребителски кредит.

С постановеното по делото решение е прогласена нищожността на 2 договор за потребителски кредит № 2853193, сключен на 17.10.2023 г. между Б. Ф. Д. и „К.“ ЕАД гр. С., и на Договор за поръчителство, сключен на 17.10.2023 г. между Б. Ф. Д. и „А.Т.“ ЕООД гр. С., като е отхвърлен предявения насрещен иск за сумата от 1 000 лева, представляваща чистата стойност на главницата по договор за потребителски кредит № 2853193/17.10.2023 г. Решението в частта, с която е прогласена нищожността на двата договора не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на настоящото производство е решението на съда в частта, с която е отхвърлен предявения от „К.“ ЕАД гр. С. против Б. Ф. Д. за сумата от 511.29 евро, равняващи се на 1 000 лева, представляваща чистата стойност на главницата по договор за потребителски кредит 2853193/17.10.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата претенция.

Установено е по делото, че между страните в настоящото производство – „К.“ ЕАД и Б. Ф. Д., е сключен договор за потребителски кредит № 2853193/17.10.2023 г., по силата на който „К.“ ЕАД е предоставил на Б. Ф. Д. кредит в размер на 1 000 лева. Това се установява от представения по делото договор за потребителски кредит № 2853193/17.10.2023 г. и Приложение № 1 към него. Впрочем, това обстоятелство не е спорно и се признава изрично от кредитополучателя Б. Ф. Д..

При така уестановените по делото обсдтоятелства, неправилен е извода на районния съд за неоснователност на предявения насрещен иск за сумата от 1 000 лева (511.29 евро), респективно – за нейната недължимост. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, както е в случая, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя сумата по договора за потребителски кредит от 1 000 лева и кредитополучателят дължи на кредитора връщане на чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК. Впрочем, това обстоятелство не се оспорва от ответницата по насрещния иск, която изрично признава в отговора, че дължи сумата от 1 000 лева, представляваща главница по процесния договор за потребителски кредит.

Предвид изложеното, решението на районния съд в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявения от „К.“ ЕАД гр. С. против Б. Ф. Д.

3 осъдителен иск за сумата от 1 000 лева, представляваща чистата стойност на главницата по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата претенция, е неправилно и като такова следва да се отмени, като се осъди Б. Ф. Д. да заплати на „К.“ ЕАД сумата от 511.29 евро, равняващи се на 1 000 лева, представляваща чистата стойност на главницата по договор за потребителски кредит 2853193/17.10.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата претенция – 18.07.2025 г., до окончателното й изплащане.

При този изход на делото – основателност на въззивната жалба, разноски на адв. Л. Б. за осъществената безплатна правна помощ на въззиваемата Б. Ф. Д. не се следват. Що се касае до искането на въззивника за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 Съдът на ЕС се е произнесъл по въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност възлагането на потребителя на съдебните разноски в зависимост от присъдените му суми, когато искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на спорната клауза. Посочено е, че разпределянето на разноските по съдебно производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите - членки, при условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност. В тази връзка, съобразявайки принципа на ефективност, е прието, че обвързването на разпределението на съдебните разноски само с присъдените недължимо платени суми, може да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на иск по съдебен ред. По изложените съображения в решението е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява възлагането върху потребителя на част от процесуалните разноски в зависимост от размера на недължимо платени суми, които са присъдени вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния характер, тъй като подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Поради изложеното и доколкото се касае за сума, присъдена 4 сума вследствие на установяването на нищожност на договора за потребителски кредит, разноски на въззивника не се следват. Ето защо искането за присъждането на такива следзва да се остави без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК и чл. 280, ал.

3, т. 1 от ГПК, въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 281 от 01.12.2025 г., постановено по гр. д. № 253/2025 г. по описа на Районен съд – М., в частта, с която е отхвърлен предявения от „К.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н Т., бул. „В." ***(сграда *), ет. *, Бизнес център „Б.“, против Б. Ф. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: п.к. ****, обл. К., с. П., ул. В.Л. №**, насрещен иск, с цена 1000 лева, представляваща чистата стойност на главницата по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението, вместо което постановява:

ОСЪЖДА Б. Ф. Д. с постоянен адрес: с. П., ул. „В.Л.“ № **, обл. К., с ЕГН **********, да заплати на „К.“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., бул. „В." ***(сграда *), ет. *, Бизнес център „Б.“,ЕИК *********, сумата в размер на 511.29 евро, равняващи се на 1 000 лева, представляваща чистата стойност на главницата по договор за потребителски кредит 2853193/17.10.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2025 г. до окончателното й изплащане.

В останалата част решението е влязло в сила.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „К.“ ЕАД гр. С. за присъждане на разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Л. Б. от АК – С. за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на въззиваемата Б. Ф. Д..

Решението не подлежи на касационно обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6