Решение № 8905 от 14.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8905 гр. *****, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110150313 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано e по предявен от „М.“ ЕООД срещу „А1 Б.“ ЕАД осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответното дружество за предоставяне на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 50355**** с приложение № 1 от 03.12.2021 г. за 2161 услуги. Твърди, че ответникът е издал фактура № 463615773 за периода от 28.01.2023 г. – 27.02.2023 г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за услуги ******** – 10,86 лева без ДДС. Поддържа, че е заплатил сумата по фактура, но е установил, че е надплатил сумата от 4,13 лева без ДДС. Поддържайки, че сумата е платена без основание, иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4,95 лв. с ДДС по фактура № 463615773 за периода от 28.01.2023 г. – 27.02.2023 г.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в който не оспорва облигационната връзка между страните, като поддържа, че абонаментните такси са начислени правилно. Оспорва ищецът да е заплатил цената на процесната фактура, като твърди, че ищецът не е ползвател на всичките 2161 услуги и услугите са ползвани от лица, които не са служители на ищеца и не са свързани с него, като твърди, че сумата по фактурата е заплатена в брой от такова лице в качеството му на ползвател на услугата, поради което то е легитимирано да получи даденото без основание, ако се установи такова. Счита, че исковете следва да се отхвърлят.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по 1 делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесните суми, а в доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаването, съответно задържане на полученото.

По делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: налице са договорни отношения между „А1 Б.“ ЕАД в качеството му на мобилен оператор и „М.“ ЕООД в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на договор № 50355****, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ********; във връзка с договор № 50355****, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ******** ответното дружество е издало фактура № 463615773 за период на фактуриране /респективно потребление на услугите/ 28.01.2023 г. – 27.02.2023 г. за сумата 11,85 лв.; сумата по фактурата, част от която е исковата сума, е платена на доставчика – ответник по делото.

Съгласно Приложение № 1 към Договор № 50355****/03.12.2021 г. (л.46) месечната абонаментна такса за тарифен план „А1 М клас S“ е в размер на 6,51 лева без ДДС.

Видно от Приложение № 2 към Договор № 50355****/03.12.2021 г, представляващо списък на телефонни номера, активирани към Приложение № 1 към договора, тарифни планове/пакети, активирани към тях (л. 28 и сл.) за услуга № ******** е сключен договор за пакет „А1 М клас S“, без допълнителни пакети.

Съгласно фактура № 463615773/02.03.2023 г., издадена за периода 28.01.2023 г. – 27.02.2023 г. (л. 31, 34) за услуга № ******** е начислена сумата от 11,85 лева без ДДС, от които 5,51 лева месечна такса за плана „А1 М клас S“, 4,13 лева за пакет мобилен интернет 5 GB и 1,22 лева за пакет „Плюс 1000 MB мобилен интернет на максимална скорост“.

От така установената фактическа обстановка следва изводът, че във фактура № 463615773/02.03.2023 г. ответникът без основание е начислил на ищеца сумата от 4,13 лева за пакет мобилен интернет 5 GB, какъвто пакет няма данни ищецът да е заявявал.

При това положение, недължимо платена се явява сумата от 4,13 лв. без ДДС или 4,95 лв. с включен ДДС. Същевременно, ответникът не доказа, че е налице основание за задържане на получената сума.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява, че плащането е извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на дружество – ищец (задължено лице по нея), с което безспорно се намира в договорно правоотношение. Без правно значение е дали плащането е извършено от трето за спора лице, тъй като плащането е използвано за погасяване на задължения на „М.“ ЕООД към 2 ответника. Всяко задължение може да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника, какъвто не е настоящият случай. В случая се касае за изпълнение на парично задължение и то може да се направи от всеки. Третото лице може да действа от името на длъжника и да изпълнява като негов представител.

Предвид изложеното, и диспозитивното начало в гражданския процес, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 4,95 лева, представляваща недължимо платена сума с включено с ДДС, с равностойност 2,53 евро.

С молба от 16.03.2026 г. ищецът е направил и искане за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Това искане е основателно, предвид основателността на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Считано от 1.01.2026 г. официалната валута на Република Б. е еврото (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република Б.). Съдът намира, че с оглед принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11 ЗВЕРБ), следва служебно да извърши превалутиране на предявената претенция в евро, при съобразяване с чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, като присъди претендираната сума в евро, а с цел яснота посочи и левовата равностойност в диспозитива на решението.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, който е доказал такива в размер на 50 лева /25,56 евро/ държавна такса (л. 20) и 200 лева адвокатско възнаграждение (л. 2).

Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което съдът намира за основателно по следните съображения:

Производство по настоящото дело не се характеризира с фактическа и правна сложност, процесуалният представител на ищеца не се яви в проведеното по делото открито съдебно заседание, не са допускани експертизи, не е извършван разпит на свидетели. Отделно от изложеното ищцовото дружество е инициирало над 500 дела в Софийски районен съд с идентичен предмет, по различни фактури, като голяма част от претенциите са с материален интерес под 1,00 лев /респ. 0,51 евро/. С цел да не се допуска злоупотреба с права с цел генериране на разноски, съдът намира, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено. По изложените съображения и с оглед на обстоятелството, че съгласно практиката на СЕС – решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/22, член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и 3 адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав намира, че адекватният размер на адвокатското възнаграждение е 25 евро. Поради това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50,56 евро разноски по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „*****“ № 1, да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК:

**********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ж.к. „*******“, бл. 22, вх. 2, ап. 8, по предявения иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 2,53 евро /с равностойност в лева 4,95 лв./, платена без основание сума по фактура № 463615773/02.03.2023 г. за периода 28.01.2023 г.

– 27.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.10.2025 г. до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, да плати на „М.“ ЕООД, ЕИК: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,56 евро разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4