Решение № 6038 от 08.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6038 гр. София, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100511243 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20044133 от 23.06.2022г., постановено по гр. дело № 62979/2020г. по описа на СРС, 25-ти състав, поправено с Решение № 20049886 от 25.07.2022г., е осъдена „Обединена българска банка“ АД да заплати на М.

Д. К. сумата от 6282,34 лева, от които 6000 лева, представляващи стойността на неразрешени платежни операции, извършени на 17.08.2020г. с кредитни карти с номер **** и номер ****, издадени на ищцата от ответната банка, 235 лева- такси за осъществените неразрешени платежни операции и 47,34 лева, заплатена договорна лихва във връзка с неразрешените платежни операции, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението. С решението е осъдена „Обединена българска банка“ АД да заплати на М. Д. К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1242 лева, представляващи сторени по делото съдебни разноски.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от „Обединена българска банка“ АД, с която се обжалва решението изцяло. Изложени са съображения, че в хода на 1 първоинстанционното производство било установено чрез приетата съдебнотехническа експертиза, че при извършването на оспорените от ищцата транзакции- общо 11 тегления на две АТМ устройства в гр. София с кредитни карти на ищцата на пари в брой, извършени на 17.08.2020г., в интервала от 13:30 часа до 13:41 часа, нямало данни за наличие на техническа повреда или друг недостатък при извършване на операциите, както и нямало данни за неправомерен достъп или техническа повреда. Операциите били надлежно регистрирани и осчетоводени в системата на банката. От експертизата се установявало, че тегленията и с двете карти с номера **** и **** били разрешени посредством въвеждането на верен четирицифрен ПИН код от първия път, без неуспешни опити за въвеждането му с прочитането на чипа на банковите карти. Било установено и че с двете кредитни карти от периода на издаване на техните пластики /съответно на 30.04.2020г. и на 19.05.2020г./ до извършването на процесните тегления на 17.08.2020г., не били извършвани други транзакции освен процесните. Не бил променян ПИН кода и на двете карти след получаването му от страна на ищцата. Намират, че от съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че оспорените платежни операции били или автентични /извършени от ищцата/ или извършени от трето лице, което се сдобило с ПИН кода на двете пластики в момента на установяване на фактическата власт върху тях вследствие на неизпълнение на задълженията на ищцата по чл. 75, т. 3 ЗПУПС и чл. V.2.6 от Общите условия на банката за издаване и използване на платежни дебитни и кредитни карти да не записва каквато и да е информация за персонализираните средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. Твърдят, че няма откъде трето лице да се сдобие с информация за ПИН кода преди момента на извършване на оспорените транзакции. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Д. К., с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Сочи, че е ноторно известно, че съществували технически способи, чрез които трети лица можели да придобият неправомерно информация за картодържателя и самата банкова карта, както и да узнаят ПИН кода на платежния инструмент. Поддържа, че използването на картите крие рискове, които по силата на закона следвало да 2 се предотвратят от доставчика на услугата, чрез способи и технологии, каквито той намери за добре, а ако не е в състояние да го направи- или не трябвало да предлага услугата изобщо или ако реши да го прави, следва да понесе отговорността за неразрешените транзакции. Счита, че по делото не е доказано, че ищецът бил съхранявал на едно и също място платежният инструмент и неговите защитни характеристики. Твърди, че правилно СРС е приложил общото правило на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата, е необходимо да се добави и следното:

По предявените искове по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за възстановяване на суми по неразрешени операции, в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: сключването на договори за кредитни карти и съдържанието на договорните отношения, в частност поетите от страните задължения; стойността на твърдените увреждащи го транзакции и времето на тяхното осъществяване; че е уведомил ответника, след като е узнал за неразрешените платежни операции.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже автентичността на процесните платежни операции, т.е. че операциите са наредени от ищеца, тяхното точно регистриране, осчетоводяване, както и това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък; както и възраженията си, че ищецът е проявил груба небрежност при използване на платежния инструмент, като не е изпълнил задълженията си да пази картата и да я ползва 3 само лично и след нейното получаване да предприеме всички разумни действия за запазване на нейните персонализирани защитни характеристики.

В конкретния случай не е спорно обстоятелството, че на 10.06.2010г. и на 18.05.2015г. между страните са били сключени договори за издаване на кредитни карти Master Gold и Visa Gold, както и че са извършени 11 на брой платежни операции от посочените кредитни карти, както и че била изтеглена сума общо в размер на 6000 лева, респ. размерът на начислените такси и лихви върху нея, както и че банката е била уведомена от ищцата, с твърдение за кражба на картите, след извършване на транзакциите.

Освен безспорния характер на горните обстоятелства, същите се установяват и от приетите преписи от Договор за издаване на златна кредитна карта от 10.06.2010г., Договор за издаване на кредитна карта чрез Visa Electron, Visa, Mastercard от 18.05.2015г., както и извлечения от банковите карти.

По делото е приет и декларация-въпросник от 18.08.2020г. с вх. № 1046146, касаещ карта № **** и декларация-въпросник от 18.08.2020г. с вх. № 1046146, касаещ карта с № ****, в които е посочено, че картите не са били ползвани от ищцата, както и че е съхранявала същите в портфейл. Изрично е посочено, че не е съхранявала ПИН кода на картите в никаква форма и никой не знае ПИН кода на картите й. Във въпросниците е посочено, че ПИН кодовете на картите не са били променяни.

По делото е прието и Удостоверение от 19.08.2020г., издадено от СДВР на М. К. за това, че на 18.08.2020г. е сигнализирала в 01 РУ СДВР, че неизвестно лице й е отнело портфейла, съдържащ шофьорска книжка, служебна адвокатска карта, кредитна карта Виза Голд от ОББ и кредитна карта Мастър Голд от ОББ, дебитна карта от банка ДСК. Съгласно удостоверението, по случая е образувана преписка № 225000-11422/2020г. по описа на О1 РУСДВР.

От Удостоверение с рег. № 225-3207 от 26.01.2022г., издадено от СДВР, се установява, че в процеса на проверката не се е установил извършител на престъплението кражба и извършител на престъплението по чл. 249, ал. 1 НК, като е образувано ДП ЗМ № 15454/2020г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № 22269/20г. на СГП, което към момента било спряно с прокурорско постановление за спиране на наказателното производство.

4

От приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като пълно и компетентно изготвена, се установява, че всички АТМ устройства на територията на Република България разполагат с чип четци, съответно при наличие на чип върху картите не било възможно дадена транзакция да бъде осъществена с прочитане на магнитна лента от картата. Вещото лице е посочило, че системата на „ОББ“ АД е настроена да не разрешава извършването на транзакции от карти, които не са снабдени с чип. Експертът е посочил, че през периода на активност на процесните карти не била осъществена промяна на ПИН кода, като датата на последната активност- 17.08.2020г., отразявала последните осъществени транзакции, а датата на промяна в статуса- 18.08.2020г., блокирането на картите. От заключението се установява, че процесните транзакции са протекли с прочитането на чипа на картите, както и че всички процесни транзакции са разрешени с коректно въведен ПИН код. От предоставените данни било видно, че не били налице неуспешни опити за теглене на суми с въвеждане на грешен ПИН код. Вещото лице е установило, че са извършени общо 11 тегления на пари в брой и 2 отказани транзакции поради превишен дневен лимит от АТМ устройства на Уникредит Булбанк, Първа инвестиционна банка и Пощенска банка в гр. София на 17.08.2020г. Експертът не е установил данни за наличие на неправомерен достъп до услугата, непрочитане на чипа на картата, неуспешни опити за въвеждане на пин кода, както и техническа повреда или друг недостатък при извършване на операциите по осъществяването на отделните платежни операции. В проведеното съдебно заседание експертът е посочил, че обстоятелството, че няма регистриран въведен грешен ПИН, означава, че верният ПИН бил въведен от първия път. Вещото лице е изразило предположение, че има и други начини за придобиване на информация от банкова карта.

Предвид изложеното, по делото е установено, че процесните транзакции са извършени чрез правилно въвеждане на персонализирана характеристика на платежния инструмент - ПИН код.

С оглед това, основният спорен между страните въпрос е досежно възражението на ответника за проява на груба небрежност по смисъла на чл.

75, т. 3 ЗПУПС от страна на ищцата, при съхраняване на предоставените й ПИН кодове. По този въпрос настоящият съдебен състав намира следното:

5

Съгласно чл. 75 ЗПУПС, ползвателят на платежни услуги, който има право да използва определен платежен инструмент, има следните задължения:

1. да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални; 2. да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; 3. след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент.

По силата на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, за да бъдат възложени в тежест на платеца всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, е необходимо да ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или поради груба небрежност.

В тези случаи платецът понася вредите независимо от размера им.

Съгласно приетите Общите условия на Обединена българска банка АД за издаване и използване на платежни дебитни и кредитни карти, съгласно който картодържателят /съответно допълнителният картодържател/ е длъжен да използва платежната карта само лично и съгласно договорените с банката условия за издаването и използването й; след получаването на ПИН да го смени незабавно на АТМ терминално устройство на банката или на други български банки със системен оператор БОРИКА, като унищожи хартиения носител или съответно да изтрие SMS с получения първоначален ПИН и периодично /поне веднъж на три месеца/ да променя ПИН; както и съгласно V.2.5, да не съобщава своя ПИН, номер на платежна карта, дата на валидност, CVV/CVC код и 3D секретен код на трети лица, включително на членове на семейството си или на други свои близки и роднини и да вземе всички мерки за разкриването им пред неоправомощените лица; както и съгласно V.2.5.6 да не записва своя ПИН никъде и да не го съхранява заедно с платежната карта и да предприеме всички други мерки с оглед запазване на ПИН и другите персонализирани защитни характеристики на платежната карта в тайна, вкл. да не използва един и същ ПИН-код продължително време, както и да закрива 6 клавиатурата на съответното терминално устройство при въвеждане на ПИН с цел неузнаването му от трети лица.