Решение № 5412 от 16.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5412 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20241110202481 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***" ЕООД, ЕИК: *** с адрес *** срещу Наказателно постановление № 22-2300570 от 23.01.2024 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда" – София (ДИТ-София), с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3 000 (три хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.

В подадената жалба се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно.

Твърди се още, че описанието на нарушението е лаконично, което е възпрепятствало упражняване правото на защита от страна на санкционираното лице. Посочва се още, че административнонаказващият орган (АНО) е определил размера на имуществената санкция над установения от закона минимум без да е посочил в мотивите си обстоятелства, които обуславят по-високата степен на обществена опасност. Предвид изложеното, с жалбата се иска отмяна на наказателното постановление. Алтернативно се иска изменение на размера на наложената санкция, като същата да бъде намалена до нормативно установения минимум. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Г., която моли съда да постанови решение, с което да уважи подадената жалба, като поддържа същата и допълва, че в хода на съдебното следствие не е било установено какво точно е извършеното нарушение. Претендира разноски.

Въззиваемата страна- директор на ДИТ-София редовно призована се представлява от юрисконсулт Б.. Същата моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди 1

НП, тъй като в хода на производството жалбоподателят е представил заверено копие на трудов договор, който не е бил подписан от страните. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59 ЗАНН от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разглеждана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В периода от 23.11.2023г. до 18.12.2023 г. била извършена проверка от служители на ДИТСофия по спазване на трудовото законодателство на дружеството „***" ЕООД. В хода на проверката от управителя на дружеството – К. П., било представено заверено копие на трудов договор № 010/04.09.2023, сключен между дружеството жалбоподател и свид. В. С., съгласно който последната заемала длъжност „камериер/ка хотел". Проверяващите служители констатирали, че в графата за полагане на подпис от работодателя и работника/служителя липсвали подписи. В хода на проверката била представена и справка за прието уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ за сключен трудов договор със свид. С., в която като работодател било отразено дружеството „***" ЕООД. В саморъчно написана декларация от представителя на дружеството жалбоподател било декларирано, че свид. С. е имала само един работен ден, който е бил непълен, тъй като същата е напуснала работното си място. В хода на проверката било представено заверено копие на отчетна форма, съгласно която свид.

С. е работила на 07.11.2023г., от 8.00 ч. до 12.00 ч. Представени са и заверено извлечение от инструктажна книга, съгласно което на свид. С. са били проведени инструктажи на 08.11.2023 г. и на 10.11.2023 г., като и двата инструктажа са били проведени на работното място.

Относно извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР2347813 от 18.12.2023 г. Екземпляр от същият бил връчен на представител на дружеството жалбоподател.

Във връзка с констатираното свидетелката Е. С. на длъжност "главен инспектор " ДИТСофия съставила на дружеството- жалбоподател АУАН № 22-2300570 от 18.12.2023 г. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и в присъствието на управител на дружеството- жалбоподател, който получил екземпляр от същия срещу подпис.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения акт не постъпили писмени възражения.

При идентична фактическа обстановка въз основа на съставения акт било издадено процесното наказателно постановление № 22-2300570 от 23.01.2024 г. от директор на ДИТСофия, с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3 000 (три хиляди) лева за 2 извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Е. С. (актосъставител) и В. С..

Съдът кредитира показанията на свид. В. С. в частта, в която заявява, че е работила без трудов договор, за това, че е полагала труд в хотел „***“, за отработената сума от 500 лева, която е била изплатена. Липсата на трудов договор се установява и от представеното копие на трудов договор, заверено с печат на санкционираното дружество, от което е видно, че в графата с подписи за работодател и тази за работник/служител липсват подписи. Освен в трудовия договор, подписи липсват и на декларациите, които работникът/служителят е следвало да попълни и подпише при сключване на трудовия договор. Полагането на труд, от страна на свид. С. е обстоятелство, което се установява от нейните показания, от това, че същата е била включена в работния график, видно от справката за отработено време, представена от санкционираното дружество. В подкрепа на това са и извлеченията от книгите за проведен инструктаж, в които е вписано, че на 08.11.2023 г. и на 10.11.2023 г. на свид. С. е бил проведен инструктаж, като същият е бил проведен на работното място, което означава, че същата е била на работа и на 10.11.2023 г. Обстоятелството, че същата е полагала труд в хотел „***“ се установява еднопосочно от показанията на разпитаната свидетелка и от приложените по делото писмени доказателства. Размерът на изплатената сума за отработеното време се установява от нейните показания и от представената платежна ведомост за месец ноември на 2023 година. Тя също косвено свидетелства, че свид. С. не е отработила един ден, тъй като съгласно представеното копие на трудов договор щатната заплата за нейната длъжност е в размер на 780 лева, а сумата за получаване след приспадане на удръжките, съгласно приложената ведомост, е в размер на 495.22 лева. Съдът намира, че такъв размер на сумата не съответства на отработеното време – 4 часа, колкото е твърдяното от управителя на дружеството в депозираната от него декларация.

На следващо място, съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката Е. С.. Същата излага сведения относно датата и мястото на извършване на проверката, начина на извършване на същата и съставянето на акт за констатираното нарушение. Съдът счита, че показанията й са източник на пряка доказателтвена информация по случая.

Съдът не кредитира представената от управителя на санкционираното дружество декларация, в която посочва, че свид. С. е работила само на 07.11.2023 г., тъй като посоченото е в противоречие както с показанията на свид. С., така и с останалите писмени доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

3

Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съотв. издали двата процесуални документа (АУАН и НП), счете, че правилата за компетентност са спазени. В случая АУАН е съставен от компетентен за това орган – свид. С. - компетентно длъжностно лице съгл. чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399 от КТ, която е била на длъжност "главен инспектор" в ДИТ-София, а НП е издадено от "директор" на ДИТ-София, който е оправомощен да издава НП със Заповед № 3-0693/15.08.2022 г. на изп. директор на ИА "ГИТ", и представлява "оправомощено от ръководителя" на съответния контролен орган (изпълнителен директор на ИА "ГИТ") длъжностно лице.

Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели по съставянето на акта, като препис от последния е връчен на представител на санкционираното лице. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.

3 от ЗАНН за съставянето на АУАН и за издаването на НП. Изложеното дава основание на състава на съда да приеме, че липсва нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, както и на разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. Съставеният АУАН съдържа законовите реквизити, като в него са отразени обстоятелствата по извършваната проверка, фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация. Идентична е ситуацията и с издаденото НП.

Предвид гореизложеното, при служебната проверка не се установиха причини атакуваното НП да бъде отменено на процесуално основание, тъй като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на процесуалните права на страните в производството.

По приложението на материалния закон, настоящата съдебна инстанция намира, че също не са допуснати нарушения, като издаденото наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно.

На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя „***" ЕООД е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. В контекста на установената и доказана в хода на съдебното дирене фактическа обстановка, съдът отчита като изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя, че не е извършено посоченото в НП нарушение. Това е така, защото съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ "отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат САМО като трудови правоотношения", като преценката дали един договор и трудов или граждански се прави конкретно за всеки един случай. Посоченото представлява принципна постановка и към изключенията от нея трябва да се подхожда прецизно. От доказателствата по делото се установява, че свид. С. е предоставила своята работна сила на „***" ЕООД - жалбоподател, и осъществява трудова дейност в неговия обект. Този факт се потвърждава от показанията на свид. С., извлечението за отработените часове, извлечението от книгите за проведен инструктаж и от ведомостта за заплатено трудово възнаграждение, в които свид. С. фигурира. Безспорно е установено от показанията на свид. С. и от копието на трудовия договор, представено от работодателя, че 4 договорът не е бил подписан, което е условие за влизането му в сила.

Предвид посоченото по-горе, съдът прие, че „***" ЕООД е осъществил състава на вмененото нарушение на трудовото законодателство. В конкретния случай в акта и НП административното нарушение правилно е квалифицирано по чл. 62, ал. 1 КТ. Тази разпоредба императивно вменява задължение на работодателите в РБ при наличие на трудови правоотношения да сключват с работника писмен трудов договор – задължение, чието неспазване води до санкциониране по КТ.

Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.