Определение № 1221 от 13.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1221 гр. София, 13.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Жива Декова Касационно гражданско дело № 20248002102854 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. С., чрез адв. Г. Г., против въззивно решение № 230 от 09.05.2024 г., постановено по в. гр. д. № 181/2024 г. по описа на Окръжен съд - Враца, в частта му, с която е потвърдено решение № 222 от 12.04.2023 г. по гр. д. № 1022/2022 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, с което е отхвърлен предявения от С. А. С. против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца иск с правно основание чл. 179, ал. 4 ЗМВР за заплащане на дължимо, но неизплатено допълнително възнаграждение в общ размер 5148,95 лева за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г. включително, претендиран ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ - Враца, подаден чрез процесуален представител юрк. Д. П.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД не е подало писмен отговор и не изразява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на 1 изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

Между страните не се спори, че в рамките на процесния период от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г. са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши полицай“ в сектор „Охранителна полиция” в РУ АЕЦ Козлодуй към Областна дирекция на МВР - Враца и е имал статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗМВР. За същия период ищецът е получавал допълнително възнаграждение по силата на Решение № 282 от 15 юли 1993 г. на МС и договори за охрана на стратегически обект „АЕЦ Козлодуй” ЕАД. Ищецът претендира разликата между полученото допълнително възнаграждение и пълния размер, който според ищецът влиза на 70 % от минималната работна заплата. Въззивният съд е приел, че предвиденото в т. 6, б. „г” от РМС № 282/15.07.1993 г. допълнително възнаграждение е без пряка връзка с трудовото представяне на служителите на МВР, а е свързано единствено с условията на труд, при които същите работят в „АЕЦ Козлодуй“. Считано от 31.03.2006 г.

Наредбата за комплексно оценяване условията на труд е отменена. Прието е ПМС № 235 от 31.07.2014 г. за определяне на условията за изплащане и размерите на допълнителното възнаграждение за работа при специфични условия на държавните служители в МВР, в чийто Раздел I, т. 1 от Приложението към чл. 1 - Списък на елементите за работа при специфични условия на държавните служители и размерите на допълнителното възнаграждение за тях, е предвидено, че за работа в среда на йонизиращи лъчения на работещите в „АЕЦ Козлодуй“ служители на МВР се дължи допълнително възнаграждение от 60,00 лв. По делото не се спори относно изплащането на това допълнително възнаграждение, поради което исковата претенция за присъждане на допълнително възнаграждение по чл. 179, ал. 4 ЗМВР, т. 6, б. „г” от РМС № 282/15.07.1993 г. се явява неоснователна. В рамките на процесния период между „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, като възложител, и ОДМВР - Враца, като изпълнител, е сключен договор №[ЕИК] от 12.06.2017 г., по силата на който възложителят възлага и заплаща, а изпълнителят приема да организира, осигурява и осъществява физическа охрана и пропускателен режим на обекти на „АЕЦ Козлодуй“, съгласно Приложение № 1 - Общи условия, Приложение № 2 Техническо задание, Приложение № 3 - Концепция за изпълнение на дейностите, Приложение № 4 - Таблица за средномесечната цена на услугата за охрана, извършвана от полицейските звена и Приложение № 8 - Схема за класификация на етапите, които са неразделна част от договора. В процесния период между „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, като възложител, и ОДМВР - Враца, като изпълнител, е сключен и договор №[ЕИК] от 20.05.2021 г., по силата на който възложителят възлага и заплаща, а изпълнителят приема да изпълни охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на „АЕЦ Козлодуй“, осъществяваща се чрез действия по охрана на стратегически обект от значение за националната сигурност и охрана при съпровождане на товари, съгласно Приложение № 1 Общи условия, Приложение № 2 - Техническо задание, Приложение № 3 - Техническо предложение, Приложение № 4 - Ценово предложение, Приложение 4. 1. - Типова калкулация на услугата по чл. 92, ал. 3 ЗМВР и Приложение № 5 - Схема на класификация на етапите от договора, представляващи неразделна част от договора. По делото са 2 представени Вътрешни правила /ВП/ за определяне размера на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по Решение № 282 от 15.07.1993 г. на Министерски съвет с идентификационен № УС. ФЗ. ПВЛ. 01/02, утвърдени от Изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД на 10.07.2019 г., както и негова Заповед № АД-1960/16.07.2017 г. за тяхното въвеждане, считано от 01.08.2019 г. Приети са и последващи ВП за определяне размера на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по Решение № 282 от 15.07.1993 г. на Министерски съвет с идентификационен № 80. ЧР. 00.ПВЛ. 001/03, утвърдени от Изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД на 08.09.2021 г., както и негова заповед № АД-2630/14.09.2021 г. за тяхното въвеждане, считано от 17.09.2021 г.

Двата документа са с идентично съдържание и в тях е предвидена процедурата по ежемесечното определяне на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по Решение № 282 от 15.07.1993 г. на Министерски съвет, които се изплащат към работната заплата на служителите на МВР /чл. 1. 2/. Посочената цел на ВП съгласно чл. 1.1. е да определят условията и реда за определяне размера на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР, участващи пряко в осъществяване на защитните дейности, като се гарантира недопускане на дискриминация или неравнопоставеното им третиране, както и да мотивират и поощрят служителите при изпълнение на дейността им в АЕЦ - Козлодуй.

Определението на термина „допълнително възнаграждение“ се съдържа в чл. 7. 1. от ВП от 2019 г. - Парични средства за стимулиране повишаването на качеството на трудовото изпълнение, дължащи се на основание Решение № 282 от 15.07.1993 г. на Министерски съвет; и в чл. 7. 1. от ВП от 2021 г. - парични средства с правно основание Решение № 282 от 15.07.1993 г. на Министерски съвет, предназначени да стимулират повишаването на качеството на изпълнение на функционалните задължения по осигуряване на физическа защита, пожарогасителна и спасителна дейност и охрана на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като стратегически обект от значение за националната сигурност. Предвидено е също, че допълнителното възнаграждение се заплаща според личния принос на всеки служител в защитната дейност за съответния месец с цел стимулиране повишаването на качеството /чл.

1.3.1./. Ето защо, претендираното в рамките на настоящето съдебно производство допълнително възнаграждение е такова, което има пряка връзка със служебното представяне на служителите на МВР и основанието за дължимост на същото е по чл. 179, ал. 4 ЗМВР вр. т. 6, б. „в“ от РМС № 282/15.07.1993 г., а именно - поощрение на служители на МВР за положен труд по охрана на „АЕЦ Козлодуй“. От една страна е налице служебно правоотношение между страните по делото - ищеца и ответната ОДМВР - Враца, а от друга страна е налице облигационно правоотношение между ответника и „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, произтичащо от сключени помежду им договори за охрана от полицейски органи. Първото правоотношение възниква на основание чл. 92, ал. 8, вр. ал. 1 ЗМВР, като служебното положение и статутът на държавните служители, назначени на това основание, се урежда от ЗМВР. Второто правоотношение възниква на основание чл. 92, ал. 4, вр. ал. 1 ЗМВР и произтича от сключен договор за услуга, по силата на който възложителят „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД заплаща възнаграждение за предоставената му от изпълнителя ОДМВР - Враца услуга.

Между двете правоотношения е налице връзка, произтичаща от начина, по който се 3 определят възнагражденията на служителите на МВР, която обаче не променя правата и задълженията в служебното правоотношение между страните в настоящия правен спор, а именно - задължено лице за изплащане на дължимите възнаграждения на ищеца е ОДМВР Враца. Следователно ответникът по делото е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение по чл. 179, ал. 4 ЗМВР.

Съгласно приетото заключение по съдебно-счетоводна експертиза за процесния период общо изплатената на ищеца сума за исковия период е в размер на 7089,86 лв., като сумите за всеки месец са изчислени в размер на 60 % от договорения максимален размер според броя отработени от ищеца дни, с изключение на м. 12.2020 г. и м. 06.2021 г., през които е награден и са му изплатени 100 %, както и м. 07.2019 г., през който са му изплатени 80 %, а през м.

01., м. 03., м. 04. и м. 05.2022 г. е бил наказан и не му е изплатено допълнително трудово възнаграждение. Вещото лице е изчислило, че при размер на възнаграждението от 70 % дължимата сума на ищеца е в размер на 12 810,92 лв. или разликата между тази сума и изплатената е 5721,06 лв. В приетите от възложителя Вътрешни правила е определен редът за изчисляването на допълнителните възнаграждения, така че същите да са индивидуално определени, но при спазване на обективни критерии, избягващи неравностойното третиране на служителите. Ето защо, във ВП е предвидено, че всеки служител получава 60 % от посочения в договора според заеманата от него длъжност максимален размер на допълнителното възнаграждение, за действително отработеното от него време за съответния месец. Също така обаче е предвидено кога възнаграждението се получава в намален размер, кога не се получава допълнително възнаграждение или кога може да бъде изплатен максималния предвиден в договора размер – за изпълнение на допълнителен обем дейности /извън договорените/ и дейности, довели до запазване имуществото на дружеството при извънредни ситуации. С оглед така предвиденото в договорите и ВП, че резултатите от защитната дейност по договора и личният принос на служителите се преценяват ежемесечно от работна група, определена от ръководителите на страните по договора за охрана, за което се изготвя протокол, който се утвърждава от директора на ОДМВР - Враца и изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Крайният размер на допълнителното възнаграждение е резултат на оценка на резултатите от служебното представяне на всеки отделен служител на МВР. Във формирането на тази оценка участват не само представители на дружествотовъзложител, но и на работодателя-изпълнител, поради което не могат да бъдат възприети наведените доводи за едностранно определяне на допълнителното възнаграждение от трето за служебното правоотношение лице. Съдът е изложил, че не може да бъде споделена и тезата на ищеца, че на всеки служител се дължи предвидения в договорите максимум на допълнителното възнаграждение, тъй като страните са обвързани от посочените размери в т.

5 на Приложение 4 към договорите, както и че се дължи излагане на мотиви защо не му се определя и изплаща допълнително възнаграждение в предвидения в тези ценови таблици размер. Изводът за неоснователност на главния иск води до извод за неоснователност и на претенцията за мораторна лихва, с оглед акцесорния характер на последната.