Решение № 120 от 17.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Бургас, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20262120200335 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на Г. К. Г., ЕГН: **********, живущ в гр.Б. *******, срещу Наказателно постановление №26-0769-000001/06.01.2026г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 255.65 евро/ 500.01 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв.Андонов, който моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа На 03.12.2025г. около 08,52ч. в гр.Б., Г. К. Г., ЕГН: ********** управлявал собствения си лек автомобил „Киа СЕЕД“, с регистрационен номер *****, като се движел в локално пътно платно за движение на бул.“Захари Стоянов“ до игрална зала Ефбет в посока Пътен Възел Юг.

При извършена проверка от актосъставителя било установено, че така посоченото МПС не е регистрирано по надлежния ред, тъй като е със служебно прекратена регистрация от 02. 12.2025г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

1

С Постановление от 22.12.2025г. БРП отказала да образува ДП, като изпратила материалите по преписката на Сектор „Пътна полиция“ Бургас. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с поведението си Г. е осъществил състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 255.65 евро/ 500.01 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група в ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, видно от приложените по делото заповеди. АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.

Съдът счита обаче, че в конкретния случай не се доказва обективната и субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Г . неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл.7, ал.1 от ЗАНН/.

Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18 б, ал.1, т.8 от същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена 2 регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че за действието по прекратяване на регистрацията не е уведомен собственикът на автомобила. Липсват каквито и да е данни за уведомяване и от страна на ОДМВР. Тъкмо напротив, видно от постановление от 22.12.2025г. за отказ да се образува ДП, жалбоподателят не е знаел за служебното прекратяване регистрацията на процесното МПС. От сведението на жалбоподателя /приложено по делото/ и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие актосъставител и свидетел при съставяне на АУАН, също не се установява жалбоподателят да е бил уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията. Нещо повече, видно от справката на л.17 от делото регистрацията на процесното МПС е била служебно прекратена на 02.12.2025г., като само ден по – късно жалбоподателят е бил спрян за настоящата проверка, поради което и съвсем логично и естествено е той да не е знаел за това прекратяване. Още повече, че още на същия ден - 03.12.2025г. Г. е сключил нов договор за ГО. Следователно при извършеното служебно прекратяване на регистрацията наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.143, ал.10 от ЗДвП да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по ал.11 да изиска и получи регистрационните табели. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на жалбоподателя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП с разпоредбата на чл.143, ал.15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл.143, ал.10 от закона не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са могли да предполагат (т.е. не може да се приеме и форма на вина непредпазливост), че регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 1497 от 15.10.2021г. по к.адм.н.д.

№ 1765/2021г. на XVI състав на Административен съд- Бургас, Решение № 1461 от 30.10.2020г. по к. адм.н.д. № 1838/2020г. на XIII състав на Административен съд – Бургас, Решение №1192 от 24.09.2020 г. по к.адм.н.д. № 1773/2020г. на XV състав на Административен съд – Бургас, Решение №38 от 12.01.2021г. по к.адм.н.д. №2293/2020г. на XIX състав на Административен съд – Бургас и др.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за 3 правна защита (л.35 от делото), в който е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., чиято равностойност в евро с оглед изхода на делото следва да се присъди в полза на жалбоподателя.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, Бургаският районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-0769-000001/06.01.2026г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас , Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя Г. К. Г., ЕГН:

**********, живущ гр. Б. ****, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 255.65 евро/ 500.01 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР гр.Бургас да заплати на Г. К. Г., ЕГН: ********** живущ гр. Б.

****, сумата от 306,78 (триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента) евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4