Решение № 12503 от 25.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12503 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110158442 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД /ищец/ срещу Е. Е. М. /ответник/ установителни искове за сумите, по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5542/2023г. по описа на СРС, 55 състав, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 4835.63 леванепогасена главница – сбор от непогасени падежирали вноски за периода от 19.02.2018 г. до 19.10.2020 г., дължима по договор за потребителски кредит № .. /19.04.2013г., сключен с „Юробанк България“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на договор за възлагане на вземания от 18.01.2016г. и приложение № 1 към него, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК - 31.01.2023г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 1944.47 лева - договорна лихва за периода 19.02.2020г. – 19.01.2023 г.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя по договор за потребителски кредит .../19.04.2013г., сключен с „Юробанк България“ АД, и дължи претендираните суми към него, като извежда активната си правна легитимация от качеството си на цесионер, придобил вземането от кредитора по силата на договор за 1 възлагане на вземания от 18.01.2016г. и приложение № 1 към него, за която цесия длъжникът бил уведомен с приложено към исковата молба уведомително писмо. Твърди, че по силата на договора за кредит на кредитополучателя Е. Н. М. била отпусната сумата в общ размер от 15590 лева по посочена в договора разплащателна сметка, като съобразно изричната уговорка между страните, целта на отпускане на кредита била за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор № ... от 13.09.2011г., сключен между банката и Е. Н. М., като за кредитополучателя било налице задължение да върне предоставената в заем сума в срок от 120 месеца за периода на действие на договора от 19.05.2013г. до 19.04.2023г. Дължимата по договора погасителна вноска била в размер на 64.96 лева за уговорения деветмесечен гратисен период, за който се дължала променлива годишна лихва, равна на сбора на БЛП на „Юробанк България“ АД“ за потребителски кредитите в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на минус 8.20 % пункта, след което останалите вноски били в размер на по 251.21 лева и променлива годишна лихва, формирана от сбора на БЛП на „Юробанк България“ АД“ за потребителски кредитите в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 0.800 % пункта, като годишният процент на разходите по разрешения кредит е в размер на 14,93 %, а общата сума дължима от кредитополучателя била в размер на 28468,46 лева. Поддържа, че за задълженията по договора за кредит ответникът Е. Е. М. се задължила в качеството на поръчител за задълженията по процесния договор. По договора за кредит били извършени плащания в общ размер от 420 лева, като последното плащане било на 09.12.2013г. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5542/2023г. на СРС, 55 състав, срещу която длъжникът е възразил. Представя доказателства и прави искания за допускане на счетоводна експертиза.

Претендира разноски.

Ответникът - редовно уведомен за исковата молба, не подава писмен отговор на исковата молба.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит .../19.04.2013г., от който се установява, че „Юробанк България“ АД и Е. Н. М. са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на Е. Н. М. парична сума в размер на 15590.00 лева срещу насрещното му задължение да върне същата на 120 месечни вноски, считано от 19.05.2013г. до 19.04.2023г., както и да заплати възнаградителна лихва, която през първите девет месеца е променлива, формирана от сбора на БЛП на банката за потребителски кредити /БЛП/ плюс договорна надбавка в размер на 8,20 пункта, а след тези девет месеца се дължи променлива лихва, формирана от сбора на БЛП на банката за потребителски кредити /БЛП/ плюс договорна надбавка в размер на 0.80 пункта. Посочено е, че ГПР е в размер на 14.93%. Договорът за кредит е подписан и от поръчител – Е. Е. М., която се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя пред банката за цялото 2 задължение по сключения договор за кредит, в това число главницата, лихвите, таксите, комисионните и всички други разноски по събиране на вземането до окончателното погасяване на всички задължения, включително и когато банката обяви кредита за предсрочно и изцяло изискуем при всички условия по договора. Към договора е приложен и представен погасителен план.

Представен е договор за възлагане на вземания между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който банката се съгласява да прехвърли на приобретателя всички свои права, права на собственост, облаги и участия върху и във вземанията, а приобретателят се задължава да приеме прехвърлянето. Налично е потвърждение от цедента за извършената цесия, както и приложение към това потвърждение, в което са описани цедираните вземания, сред които настоящото – вземане по договор FL684681/19.04.2013г. на Е. Н. М.. В чл. 5.1. от договора за цесия е уговорено, че цесионера или посочено от него лице се задължава да уведоми длъжниците за извършената цесия, като приложение към него е пълномощно от цедента към трети лица за извършване на това уведомяване.

По делото са представени две уведомления – до кредитополучателя и до поръчителя – ответника Е. Е. М., които няма данни да са им връчени.

Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ищецът е легитимиран да търси вземането по силата на сключения със заемодателя договор за цесия.

В приложението към договора е описано цедираното вземане в достатъчна степен на конкретизация. Както се посочи по-горе, уведомлението за извършената цесия няма данни да е изпратено и получено от длъжника. Доколкото с получаване на препис от исковата молба и доказателствата към нея ответникът е уведомен за извършената цесия с уведомления изходящи от цедента, то ирелевантно е дали предходното уведомяване е достигнало до знанието му. В този смисъл е т.2 на ТР 1/ 2009 г. практика - Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК. Хипотезата се прилага и при връчване на особен представител. В продължение, изложеното, дава основание да се приеме, че длъжникът е разбрал за прехвърлянето.

За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната документация, е установило следното: заемната сума в размер на 15590.00 лева е била получена от заемополучателя по банков път на 19.04.2013г.; заемателя е извършвала плащания по договора в общ размер от 420.00 лева, както следва: 40.00 лева на 16.05.2013г., 55.00 лева на 19.06.2013г., 65.00 лева на 18.07.2013г., 65.00 лева на 18.07.2013г., 65.00 лева на 19.08.2013г., 130.00 лева на 09.12.2013г.; така извършените плащания кредиторът е отнесъл за погасяване на задължения за договорна лихва, като осчетоводените погасявания на договорната лихва са в по-голям размер, тъй като по сметката е имало налични средства.

Размера на непогасената главница за периода 19.02.2018г.-19.10.2020г. е 4835.63 лева, 3 а на договорната лихва за периода 19.02.2020г.-19.01.2023г. в размер на 1944.47 лева;

Посочено е, че лихвата е променлива и е изчислена в договора като сбор от Базов лихвен процент на банката, определен за потребителски кредити плюс надбавка, а именно първите 9 месеца БЛП 13,20 минус надбавка 8,20, при което лихвеният процент е 5,00, а за останалите 111 месеца БЛП 13,20 плюс надбавка 0,80 – 14,00 лихвен процент.

БЛП на банката за потребителски кредити в лева за периода на действие на договора е бил 13,20 и определения лихвен процент, с който е олихвявана главницата, е съобразен с него и уговорената надбавка.

В главницата няма включени други суми, извън чистата заемна сума.

След сключване на договора за цесия вземането не е олихвявано, като претендираните суми за лихви са договорените по погасителен план.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Сключеният между „Юробанк България“ АД и Е. Н. М. договор е такъв за паричен заем.

Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор), възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за начисляване на неустойка при неизпълнение на поетото от заемателя задължение за обезпечаване на заема.

Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е кредитна институция, която може да предоставя в заем парични средства /така чл. 2 ЗКИ/. Съгласно сключения договор, размерът на лихвения процент е променлив, като не е променяна плаващата компонента, а само договорната надбавка съобразно уговореното в договора.

Съгласно така постиганите между страните уговорки, съдът счита, че е налице валидно постигнато съгласие относно срока на договора, размера на кредита и сроковете и начина на погасяването на кредитната линия, както и относно договорната лихва (чл. 3).

Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били погасени в цялост от заемополучателя, доколкото извършените плащания в общ размер от 420.00 лева не са достатъчни да покрият чистата заемна сума и уговорената договорна лихва, още повече, че някои от плащанията са правени в размер, по-нисък от уговорената месечна вноска по утвърдения погасителен план.

Установено е също, че към датата на депозиране на заявлението, съответно на подаване на исковата молба, носител на вземанията по договора е ищеца. Уведомлението за цесията е било осъществено с връчване на книжата по делото, което е признат способ за валидно известяване на цесията на длъжника, съгласно непротиворечивата практика на съдилищата по този въпрос, обективирана в множество актове (така и в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК). По този начин, изпълнена се явява и разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния 4 кредитор, като практиката приема еднозначно, че това съобщаване може да се изпълни и от цесионера, ако е бил упълномощен за това от цедента, както е в настоящия случай (така и в Решение № 137/02.06.2015г. по гр.д.№ 5759/2014г. на ВКС, III ГО). Т.е. цесията е породила своето действие по отношение на ответника в производството.

Вземането е изискуемо в претендирания размер, защото към датата на подаване на исковата молба е настъпил крайният срок за издължаване на кредита.

В настоящия случай искът за изпълнение е предявен срещу поръчител, по която причина и с оглед характера на нормата като императивна, съдът дължи изследване на въпроса за спазването по отношение на срока за предявяване на иска и по арг. от т. 4-б от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, определяща този срок като процесуалноправна предпоставка – относно процесуалната допустимост на предявения по делото иск. Текстът на чл. 147, ал. 1 ЗЗД предвижда, че поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. Според постановките на тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГТК при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, както е настоящия случай, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, без значение, дали същата е предсрочно обявена. С оглед на горното за проверката на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД от значение се явява датата на обявяване на остатъка от дълга по процесния договор за кредит за предсрочно изискуем, а ако не е била обявена предсрочна изискуемост - крайната дата на последната погасителна вноска. Поради което с оглед договорения краен срок за връщане на кредита, който не е бил настъпил към датата на подаване по ч. гр. д. № 5542/2023 г. на СРС на заявлението – 31.01.2023 г., се налага краен извод, че към посочения момент не е изтекъл преклузивният шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 ГПК и поръчителството не е било прекратено.