Решение № 2253 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2253 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20241110216595 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. А. А. срещу наказателно постановление № 24-4332-022780 от 27.09.2024 година на началника на група в ОПП-СДВР Г. Б., с което на В. А. А., на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200, 00 лева, за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 100, 00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез адвокат Ц. З. излага доводи, че не са осъществени нарушенията, за които е наказана. Същите били недоказани. Сочат се, че в хода на производството по издаване на НП са били допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълно описани на нарушенията. Освен това, не било взето предвид обстоятелството, че двете момчета били управлявали електрическа тротинетка, не са се движили на пешеходна пътека и са се придвижвали в голяма скорост. Твърди се, че жалбоподателката е спряла автомобила и е слязла, за да провери състоянието на децата. С тези аргументи се иска отмяна на НП. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ц. З., който поддържа жалбата и направеното с нея искане за отмяна на НП, като намира, че нарушението не е доказано.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание, че което е даден ход на съдебните прения. В писмени бележки се иска НП да бъде потвърдено, отправя се искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави 1 възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.06.2024 година, около 15:20 часа, в гр. София по ул. „Проф. Александър Станишев“ с посока на движение от ул. „Тодор Николов“ към ул. „Търново“, В. А. А. управлявала лек автомобил „***“ с рег. № **********. На предната дясна седалка се намирала свид. К. С. – свекърва на жалбоподателката. Жалбоподателката В. А. достигнала кръстовището, образувано с бул. „Панчо Владигеров“, а след излъчване на зелен сигнал на регулиращата го светофарна уредба, разрешаващ преминаването й, А. предприела извършване на маневра за завиване наляво към кв. „Обеля“ В това време, отдясно наляво спрямо посоката на движение на управлявания от А. автомобил, Б. Р., роден на ******. и К. Д., роден на *******г., предприели пресичане на разположената на бул. „Панчо Владигеров“ пешеходна пътека тип „зебра“, като двамата се придвижвали върху електрическа тротинетка, при което се ударили в дясната странична част на управлявания от жалбоподателката лек автомобил. В резултат на това двете деца паднали на земята. А. спряла автомобила, излязла от него и проверила състоянието на пострадалите момчета. Предложила им да ги закара до лечебно заведение, но те не приели. Едното от децата поискало мокра кърпичка и жалбоподателката му предоставила. Неустановено по делото лице от женски пол предложило на пострадалите да влязат в намиращото се наблизо заведение, за да се измият и те тръгнали заедно с нея.

Жалбоподателката А. не уведомила компетентната служба на Министерството на вътрешните работи за възникналия инцидент, а вместо това, напуснала местопроизшествието без да изчака пристигането на компетентните органи.

Във връзка с инцидента мястото било посетено от полицейски екип, включващ свидетеля М.

М., който в съставена докладна записка отразил видимите наранявания на пострадалите – цицина над лявото око и охлузвания по краката на Б. Р.; охлузване на дясната длан на К. Д..

Бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-340/14.06.2024г. и били снети сведения от свидетели - очевидци.

Въз основа на установеното, на 29.08.2024г. свид. С. Д. съставил срещу В. А. А. АУАН серия АД № 0582939/29.08.2024г. за нарушения на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.

„в“ от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка съдът намери установена от показанията на свидетелите К. В. С., С. А. Д., М. Н. М., съставения АУАН, писмени сведения от жалб. А., Д. Г. и Ю. Х., декларация от жалб. А., констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К340/14.06.2024г., възражение срещу АУАН, докладни записки до Началника на ОПП-СДВР и до Началника на 09 РУ-СДВР, справка-картон на водача, заповеди за компетентност на актосъставителя и на наказващия орган, писмо от Столична община с приложено копие от проект за организация на движението на бул. „Панчо Владигеров“ в района на кръстовището с ул. „Проф. д-р Александър Станишев“.

При анализа на показанията на свид. К. В. С., съдът отчете обстоятелството, че тя е свекърва 2 на жалбоподателката, което е основание за нейната заинтересованост от изхода на настоящото производство. Независимо от това, показанията й са обективни, логични, последователни и намират опора в останалите доказателства по делото, поради което се кредитират изцяло от съда. От тях се установяват обстоятелства, че именно В. А. е управлявала процесния автомобил, че от дясната му страна са се ударили придвижващите се на електрическа тротинетка две момчета, че жалбоподателката е излязла от автомобила и е проверила състоянието на децата, че едното от тях е имало видимо нараняване по главата, че А. им предложила е да ги закара до лечебно заведение, както и че същата не е уведомила органите на МВР за случилото се.

От показанията на свидетеля С. Д. се потвърждава, че той е съставил процесния АУАН въз основа на констативен протокол за ПТП, съставен от полицейски служители, посетили мястото на събитието и по сведения на свидетели – очевидци, като свид. Д. не е посещавал местопроизшествието.

Съдът се довери и на показанията на свид. М. М., който посочва, че не е бил пряк свидетел на процесния инцидент, но е посетил местопроизшествието, установил е самоличността на пострадалите и потвърждава, че е изготвил приложената към преписката докладна записка.

Съдът не кредитира изготвения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К340/14.06.2024г., в частта, в която е посочено, че Б. Р. и К. Д. са участвали в пътнотранспортното произшествие като пешеходци, доколкото така отразените в протокола обстоятелства се опровергават от свидетелските показания по делото, както и от снетите писмени сведения от свидетели-очевидци, а така също и декларация, попълнена от жалбоподателката. Всички те са еднопосочни относно обстоятелството, че двете момчета са се придвижвали с електрическа тротинетка, което означава, че е едното от тях се явява водач на ППС по смисъла на ЗДвП, а другото – пътник. Посоченото обстоятелство е от решаващо значение с оглед съставомерността на вмененото на В. А. нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, освен относно посоченото обстоятелство, които са еднопосочни и също допринасят за изясняване на обективната истина, поради което бяха поставени в основата на фактическите изводи на съдебния състав.

При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от процесуално легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество жалбата е основателна.

Съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни органи по смисъла на закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващ компетентността им. Спазени са и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването на АУАН и НП. По отношение описанието на 3 нарушението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно тяхното задължително съдържание.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне сигнализиращите, че ще пресичат платното за движение на пешеходната пътека съгласно чл.

32, ал. 1, стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая от свидетелските показания по делото, както и от снетите писмени сведения от свидетели-очевидци, а така също и декларация, попълнена от жалбоподателката се установява категорично, че Б. Р. и К. Д. са предприели пресичане на разположената на бул. „Панчо Владигеров“ пешеходната пътека, като са се придвижвали върху електрическа тротинетка - индивидуално електрическо превозно средство, което е вид пътно превозно средство по смисъла на ЗДвП (§ 6, т. 18б от ДР на ЗДвП. Лицето, което управлява пътно превозно средство има качеството на „водач“ по смисъла на закона - § 6, т.

25 от ДР на ЗДвП, а лицето, което се намира във или на пътно превозно средство се явява „пътник“ по смисъла на ЗДВП - § 6, т. 26 от ДР на закона, като без значение за качеството на водач е фактът, че нито едно от посочените лица не е имало навършени 16 години, съответно водачът на това превозно средство е неправоспособен съгласно чл. 80а, ал. 3 от ЗДвП. От изложеното следва, че в настъпилото ПТП Б. Р. и К. Д. са участвали като водач на ППС и пътник, а не в качеството на пешеходци, както се твърди в АУАН и в НП. Без значение също така е и фактът, че по делото не е установено кой от двамата е управлявал електрическата тротинетка. Несъмнен е обаче фактът, че нито един от тях не е имал качеството на пешеходец при преминаването по пешеходната пътека. Поради това правилото на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП се явява неприложимо към настоящия случай. Същото би намерило приложение, в случай, че управляващият електрическата тротинетка и неговият спътник слязат от превозното средство и предприемат пресичане на пешеходната пътека на собствен ход, както повелява разпоредбата на чл. 80а, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Тогава Б. Р. и К. Д. биха имали качеството на пешеходци съгласно чл. 107, изр. 1 (участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство), респ. изр. 2, т. 2 (лице, което бута индивидуално електрическо превозно средство) от ЗДвП. В случая обаче това не е било сторено от посочените лица, поради което те не се явяват пешеходци по време на преминаването им по пешеходната пътека. Затова и жалбоподателката В. А. не е осъществила състава на вмененото й нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, поради което и НП следва да бъде отменено в частта му относно това нарушение.

Съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая от доказателствата по делото е видно, че вследствие на настъпилото съприкосновение между управлявания от В.

А. лек автомобил и електрическата тротинетка, с която са се придвижвали Б. Р. и К. Д., последните са паднали от превозното средство, като и двамата са имали видими 4 наранявания, описани по-горе и отразени в изготвената докладна записка, което обстоятелство е било възприето от свид. С.. От това следва, че в случая е налице пътнотранспортно произшествие по смисъла на закона, защото събитието е предизвикало нараняване на Б. Р. и К. Д.. Предвид това, за В. А., като участник в това ПТП, са възникнали регламентираните в чл. 123 от ЗДвП задължения. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2, б. „а“ и „б“ от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, а когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на МВР и б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. В случая жалбоподателката А. е спряла, за да установи какви са последиците от произшествието, с което е изпълнила задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Тя обаче не е уведомила компетентната служба на МВР, с което е нарушила чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.