Решение № 81 от 16.03.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Варна, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20223001000011 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на КР. ХР. Д. от гр.Варна, представляван от адв. Б. Д.а от ВАК, срещу решение № 346/06.10.2021г., постановено по т. д. № 1088/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, с което, на основание чл. 135 ЗЗД, е обявена за недействителна по отношение на „Лакпром“ АД, ЕИК 831900750, със седалище и адрес на управление: с. Световрачене, ***, сключена между „Антикор - Варна“ ЕООД, ЕИК 103044309, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, ***, и КР. ХР.

Д., ЕГН **********, сделка – договор за продажба, обективирана в нот. акт № 90, том ХIII, дело № 2611, вх. per. №5361/09.03.2018г. на СлВп - Варна, поправен с нот. акт № 176, том ХIV, дело № 2923/15.03.2018г. на СлВп Варна, с която „Антикор-Варна“ ЕООД, чрез управителя Г. С. Д.а, е продало на КР. ХР. Д. собствените на дружеството 10/16 ид. ч. от следния недвижим имот – едноетажна магазия с идентификатор *** съгласно КККР на гр.Варна, с адрес на сградата– гр. Варна, р-н Одесос, ул. „Д-р Л. Заменхоф“ № 40, със застроена площ по скица 151кв.м., а по документи за собственост с площ 184 кв.м., построена в ПИ с идентификатор *** с площ 151 1 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***.

Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Оплакванията са за неправилност на извода на първоинстанционния съд за недостатъчност на ангажираните от ответника жалбоподател доказателства за оборване на презумпцията за знание у купувача за увреждането на кредитора.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество „Лакпром“ АД, представлявано по пълномощие от адв. Цв. Иванова от САК, представя отговор в срока по чл.

263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения по оплакванията на въззивника.

За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на „Лакпром“ АД, с която е предявен отменителен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, срещу „Антикор - Варна“ ЕООД със седалище гр. Варна и КР. ХР. Д. от гр.

Варна

Ищецът твърди, че е кредитор на първия ответник, с парични вземания за главници, лихви и разноски, в размер на 135 763.96лв., съдебно установени с влязло в сила решение по т.д. № 671/2019г. на ОС - Варна, и сумата от 27 220.72лв., предмет на т. д. № 590/20г. на ОС - Варна. Излага се, че паричните вземания произтичат от сключен между страните договор от 31.08.2015г. за дистрибуция на лаково – бояджийски материали. Във връзка със задлъжнялостта на „Антикор - Варна“ ЕООД към „Лакпром“ АД, е подписан Анекс от 09.01.2018г. към договора, с който са установени задълженията на дистрибутора към ищеца в размер на 108 562.61лв. към дата на анекса, без дължимите лихви, като ответното дружество е поело задължения за погасяване на дълга на две части в срок съответно до 2

31.01.2018г. и до 28.02.2018г. Твърди се също, че изпълнение на задълженията за плащане по анекса не е последвало, а с цел да се увреди кредитора „Лакпром“ АД, респ. да се затрудни или постави в невъзможност изпълнението на евентуално осъдително решение, управителят на „Антикор Варна“ ЕООД – Г. С. Д.а е прехвърлила на сина си КР. ХР. Д. собствените на дружеството 10/16 ид. ч. от недвижим имот – едноетажна магазия с идентификатор *** съгласно КККР на гр. Варна, с адрес на сградата – гр. Варна, р-н Одесос, ***, чрез покупко - продажба, обективирана в нот. акт № 90, том ХIII, дело № 2611, вх. per. №5361/09.03.2018г. на СлВп - Варна, поправен с нот. акт № 176, том ХIV, дело № 2923/15.03.2018г. на СлВп – Варна.

Знанието за увреждане у втория ответник се основава на твърденията, че атакуваната сделка е извършена между свързани лица по смисъла на § 1, т.

1 от ДР на ТЗ във вр. чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тъй като управителката на дружеството – длъжник е майка на купувача, както и че освен процесната сделка между ответника и неговата майка, но този път като физическо лице, е сключена безвъзмездна сделка – дарение на останалите 4/ 6 ид. части от същия имот, на датата на която е поправен нот. акт № 90, том ХIII, дело № 2611, вх. per. №5361/09.03.2018г. на СлВп- Варна, с нот.акт №176, том ХIV, дело № 2923/15.03.2018г. на СлВп– Варна. По повод оспорване истинността на твърденията на ответника КР. ХР. Д., че поради влошени отношения между него и майка му от 2005г., той не е в течение с търговската дейност на първия ответник, допълнително се релевират насрещни фактически твърдения за пряко участие на Д. в дейността на дружеството на майка му, свързана с продажбата на лаково – бояджийски материали.

Ответното дружество „Антикор - Варна“ ЕООД не е подал отговор, не се представлява в съдебното производство и не изразява становище по иска.

Ответникът КР. ХР. Д. заявява становище за неоснователност на иска, като се оспорват увреждащият характер на сделката и субективните елементи от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД за знание за увреждане у продавача и купувача. Твърди се, че купувачът не е знаел за задълженията и не е имал намерение да увреди кредитора ищец, тъй като не е бил в течение на търговските дела на дружеството – ответник, чиито едноличен собственик и управител е майка му, защото с последната са във влошени отношения от 3

2005г. Сочи се, че имотът, който е наследен от починалия му баща, му е бил обещан още през 2002г., но съгласие за процесната сделка било постигнато през 2017г. Счита, че имуществото на дружеството не е намаляло, тъй като срещу прехвърлената собственост е заплатена продажна цена от 80 000лв.

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че обжалваното решение, с което искът с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е уважен, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, в това число и правен интерес. Без успешното провеждане на иска за обявяване на относителна недействителност ищецът не би могъл да насочи принудително изпълнение върху прехвърлените вещни права.

Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е в съответствие с фактите и обстоятелства, които се установяват от съвкупната преценка на събраните доказателства, обсъдени по правилата на ГПК.

Установено е по безспорен начин, че ищецът „Лакпром“ АД е кредитор на „Антикор - Варна“ ЕООД с посочените в исковата молба съдебно установени парични вземания за главници, лихви и разноски, произтичащи от сключена между ищеца и първия ответник търговска сделка - договор за дистрибуция на лаково – бояджийски материали.

С процесната сделка - покупко-продажба, обективирана в нот.акт № 90, том ХIII, дело № 2611, вх. per.№5361/09.03.2018г. на СлВ-Варна, поправен с нот.акт №176, том. ХIV, дело №2923/15.03.2018г. на СлВ-Варна, „Антикор Варна“ ЕООД, чрез управителя Г. Стефанова Д.а, продава на КР. ХР. Д. собствените на дружеството 10/16 ид.ч. от следния недвижим имот – едноетажна магазия с идентификатор *** съгласно КККР на гр.Варна, с адрес на сградата – гр.Варна, район Одесос, ул. „Д-р Л. Заменхоф“ №40. Не е спорно и се установява от представени писмени доказателства, че ответникът КР. ХР. Д. е син на Г. С. Д.а - управител на „Антикор -Варна“ ЕООД. На датата, на която е поправен нот. акт № 90, том ХIII, дело № 2611, вх. per. № 5361/09.03.2018г. на СлВп - Варна, с нот. акт №176, том ХIV, дело № 2923/15.03.2018г. на СлВп – Варна, между ответника К. Д. и неговата 4 майка, като физическо лице, е сключена безвъзмездна сделка – дарение на останалите 4/ 6 ид. части от същия имот.

Тъй като съгласно удостоверителните изявления на страните по договора в подписания от тях Анекс от 09.01.2018г., към тази дата задълженията на дистрибутора са в размер на 108 562.61лв., без дължимите лихви, активната процесуална легитимация на ищеца се установява по безспорен начин в хипотезата на възникване на легитимиращите ищеца парични вземания преди осъществяване на сделка, за която се твърди относителна недействителност по отношение на кредитора.

Пред първоинстанционния съд са събрани са събрани гласни доказателства във връзка със спорния въпрос относно знанието на ответника Кр. Д. за финансовите затруднения на ответното дружество относно погасяването на парични задължения. Разпитани са свидетелите Т. Г. Г. и Ж.

А. А., посочени от защитата на ответника Д., и свидетелят Т. К. Ц., воден от ищеца. Показанията на свидетелите, посочени от ответника, в по – голямата си част, не се базират на преки и непосредствени впечатления. Няколко пъти свидетелката Г. заявява, че не е в течение на личните отношения между майка и син; знае само на това, което й е споделила ответницата Г. Д.а, че като сама жена и заради финансови затруднения, не е могла да изпълни обещание към сина си за някакъв имот / според нея това е някакъв хотел/ и това е развалило отношенията им. Показанията на свидетеля Ж. А. се базират на казаното му от ответника Кр. Д., което е в смисъл, че синът и майката са скарани заради имот, тъй като вместо да изпълни обещанието си, дадено още след смъртта на баща му, през 2014г. последната е прехвърлила идеални части от имота, но не на сина си.

Свидетелят Т. Ц. е служител на ищеца, при което следва да се отчете евентуалната му заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по правилата на чл. 172 ГПК.

Доколкото не се констатира несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани доказателства ( трудов договор от 12.03.2009г. между „Лакпром“ АД и К.Д. и заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 28.01.2010г.) съдебният състав не намира основание тези показанията да не се кредитират.

Въз основа на преценката на показанията на свидетелите във връзка с 5 останалите събрани доказателства, съдът приема за установено, че от действително съдържание на съществувалите между управителката на ответното дружество и ответника Кр. Д. житейски отношения, доколкото може да се установи от свидетелските показания, не се отрича, а се установява знание на ответника за търговските взаимоотношения между ищецът „Лакпром“ АД и кредитор на „Антикор - Варна“ ЕООД, както и за финансовите затруднения на дружеството на майка му /произтичащи не само в отношенията с дружеството - ищец/, които са станали причина тя да не изпълни обещанието си за прехвърляне на придобитите от нея по наследство ид. части от процесния имот, на сина си, а да ги прехвърли на търговското дружество, на което е едноличен собственик на капитала.

При така приетата за установена фактическа обстановка съставът на въззивния съд намира, че е безспорно установена в процеса активната материалноправна легитимация на ищеца по предявения отменителен иск, като необходима обективна предпоставка за неговата основателност.

Съществуването и изискуемостта на паричните задължения на първия ответник към ищеца са съдебно установени, респ. на основание чл. 298, ал. 1 ГПК е изключена последваща съдебна проверка на фактите и обстоятелствата, обхванати от преклудиращото действие на постановено по спор между ищеца и ответното дружество осъдително решение.

Вторият обективен елемент от фактическия състав, необходим за уважаване на иска по чл. 135 ЗДД, а именно увреждащ характер на оспорения правен акт, също е налице.

Разпечатката съдържа 37 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c721f9a-9b0c-42f2-993f-c2278965bf5a