Определение № 133 от 16.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 133 гр. София, 16.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20248002901285 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, подадена чрез процесуален пълномощник, против решение № 159 от 16.02.2024 г. по в. гр. д. № 1226/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, ХІV състав в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 216 от 21.07.2022 г., постановено по гр. д. № 409/2021 г. на Монтанския окръжен съд, като краен резултат касаторът е осъден на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на М. Ц. Б. застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2021 г., за причинените й при ПТП на 19.09.2021 г. неимуществени вреди.

В касационната жалба се излага, че въззивното решение страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано. Оплакванията са, че съдът неправилно не е съобразил доказания обективен принос на увреденото лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД (както поради липсата на правилно поставен обезопасителен колан, така и заради непровеждане на рехабилитация в пълен обем и липса на лечение на дегенеративните заболявания на ищцата, което е удължило възстановителния процес), освен това е определил необосновано и прекомерно завишен размер на обезщетението, несъответстващ на изискването за справедливост съгласно 1 чл. 52 ЗЗД. По подробни съображения се моли обжалваното решение да бъде касирано и предявеният иск да бъде отхвърлен или евентуално ВКС да редуцира обезщетението с 50 %, при отчитане на адекватното съпричиняване на вредоносния резултат. Претендират се разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси, по които се моли да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1. „Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението?“; 2. „Следва ли да се отчете 50 % съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано – при условията на главно и пълно доказване по делото нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на увреденото лице, в качеството му на пътник в лек автомобил, изразяващо се в нарушаване на правилото на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, поради пътуване в МПС без поставен предпазен колан, въпреки че МПС е оборудвано с такъв, което нарушение пряко и непосредствено е довело до настъпване на вредоносните последици, а именно – на телесни увреждания от ПТП, и са били преимуществено причина за настъпването на същите?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани относими и релевирани доказателства по делото, доводите и възраженията на жалбоподателя, касаещи възражението му за съпричиняване на вредите от пострадалия и неизпълнението на това задължение води ли до нарушение на чл. 236, ал. 2, вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК?“

Касаторът релевира и самостоятелното основание за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Против касационната жалба в срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния пълномощник на М. Ц. Б., съдържащ подробно становище за недопускане на исканото обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата по същество.

2

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280 ГПК и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел следното във връзка със спорния предмет:

Съобразно приетата СМЕ, при произшествието ищцата е получила мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма и счупване на десния глезен, което първоначално е било фиксирано чрез гипсова имобилизация и в последствие оперирано с поставяне на два винта. Понастоящем е установено костно срастване и възстановяване движението на глезена. Възстановителният период е продължил два месеца, като проведеното лечение предполага понасяне на болки, а такива периодично се проявяват по време на следоперативния период и при активни физически натоварвания. За временната нетрудоспособност от един месец е издаден болничен лист. От гласните доказателства за състоянието на ищцата след инцидента се установява, че тя се оплаквала от главоболие, а слънчевата светлина и телевизорът я дразнели. Фрактурата в глезена довела до дълъг оздравителен период от 5 месеца, като ищцата търпяла болки и около месец и половина вземала обезболяващи медикаменти. Към момента болките са инцидентни при промяна на метеорологичните условия. Непосредствено след операцията ищцата се движела с помощно средство (патерици), което налагало да бъде подпомагана в ежедневните битови дейности; сега има белег, от който се притеснява да ходи с пола.

След обсъждане и анализ на горните доказателства и кредитиране на експертното заключение относно продължителността на възстановителния период съставът на въззивния съд е приел, че за последиците от телесните увреждания се полага обезщетение от 25 000 лв., което не подлежи на редуциране поради възражение за принос. Съдът е обсъдил установения от вещите лица механизъм на ПТП, според който ударът върху лекия автомобил, в който е пътувала ищцата, е бил страничен и е предизвикал въртеливо движение. При този тип съприкосновение между превозни средства, коланът на пътуващите не изпълнява цялостно защитната си функция - да скрепи 3 тялото плътно към седалката. Крайниците и главата при това движение остават свободно подвижни, наличието на колан не може да предотврати тяхното съприкосновение с части от интериора на купето. По посочените съображения съдът е приел, че възражението за принос поради неизползван колан не е доказано – застрахователят, чиято е доказателствената тежест, не е установил, че и при наличие на поставен колан ищцата е щяла да избегне или минимизира травмите в областта на главата и в зоната на крака.

Възражението, че ищцата не е провеждала надлежна рехабилитация също е намерено за недоказано, тъй като по делото не се установява такава да е била предписана и съзнателно неизпълнена от пострадалата.

В заключение съставът на въззивния съд е посочил, че размерът на дължимото обезщетение от 25 000 лв. е съобразен с възрастта на ищцата, времето за лечение, вида и характера на лечебно - възстановителните процедури, преживения от нея и установен от свидетелските показания стрес, страх, неудобства, останалия белег с притесняващ ефект, както и с принципа на справедливост, застрахователните лимити (като част от относимите по чл.

52 ЗЗД критерии), съдебната практика по подобен вид дела и обществено икономическата обстановка към датата на събитието - 19.09.2021 г.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационна проверка, по следните съображения:

По поставения първи материалноправен въпрос е налице многобройна практика по чл. 290 ГПК, на която въззивното решение не противоречи, тъй като съдът при определяне размера на обещетението е съобразил както лимита на отговорност на застрахователя съгласно чл. 492 КЗ (който плавно, но неизменно се покачва), така и обществено-икономическите условия в страната, като по-подробното обсъждане на тези елементи от съвкупността от критерии по чл. 52 ЗЗД не би довело до по-благоприятен за касатора резултат.

Вторият въпрос не притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касае единствено правилността на даденото разрешение по конкретния казус. Според задължителните указания на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, обосноваността и правилността на въззивното решение са извън предмета на производството по чл. 288, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това съобразно трайноустановената практика на ВКС при ПТП доказването на нарушението 4 на правилата за движение по пътищата не е достатъчно, за да обуслови наличието на принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а е необходимо да се проследи дали е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и причинените вреди. В случая съставът на въззивния съд, основавайки се на експертното заключение, е приел, че такава връзка не се установява по безспорен и категоричен начин, поради което формулираният от касатора въпрос не съответства и на изразената в обжалванвото решение правнорелевантна воля.

Процесуалноправният въпрос за задълженията на въззивния съд при постановяване на акта му по същество също не се преценява като разрешен в противоречие с посочената практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съставът на въззивния съд е изложил собствени мотиви по предмета на спора, имайки предвид както възраженията на застрахователя, така и събраните във връзка с тях доказателства, които са надлежно обсъдени и анализирани.

Всъщност поставеният въпрос е израз на оплакването на касатора за неправилност на формираните в решението изводи за липса на съпричиняване на вредоносния резултат, но както се посочи и по-горе, приетото от съда във връзка с чл. 51, ал. 2 ЗЗД е в съответствие с практиката на ВКС по приложението на правната норма, вкл. досежно обосноваване на преценката за наличие или липса на принос.

Не е налице и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК (мотивирана с „високото“ по размер обезщетение и неотчитане на „доказан“ принос в значителен размер), доколкото от мотивите на обжалвания съдебен акт не се установява нито превратно прилагане на закона от страна на съда, нито допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика.

В заключение съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение намира, че не е налице приложното поле на касационното обжалване, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 159 от 16.02.2024 г. по в. гр. д. № 1226/2023 г. на Софийския апелативен съд в обжалваната от ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД част.

5

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6