Решение № 1129 от 19.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1129 гр. Варна, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20213110113870 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, депозирана на 24.09.2021 г. във ВРС от ищцовото дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК ***, чрез юрисконсулт Н. И. против ответницата СН. АТ.

Н., ЕГН **********, с адрес ***.

Отправеното до съда искане, след надлежно уточнение на исковата молба, е да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на ищцовото дружество съществуват паричните вземания за които заповедния съд по частно гр.дело № 8903/2021 описа на РС Варна, 42 състав е издал Заповед № 2786/22.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя и против длъжника, а именно: СУМАТА от 381,72 лв. представляваща главница за потребена и незаплатена ел.енергия за обект с аб.№ *** и кл.№ ***, с адрес на потребление : *** по издадени фактури за периода от 20.07.2020 г. до 19.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.06.2021 г. до окончателното плащане на задължението, СУМАТА от 17,14 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена от 10.08.2020 г. до 04.06.2021 г.

Обективирано е искане в полза на ищцовото дружество да бъдат присъдени сторените съдебно - деловодни разноски, включително и да бъде определено юрисконсултско възнаграждение.

Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдяни право релевантни факти и обстоятелства:

В исковата молба се твърди, че отв. С.Н. е клиент на „Е. П. П.“ АД, с кл. номер *** във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление , заведен с абонатен номер *** в ***.

Тези облигационни отношения се регламентирали от ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на *** АД и ОУ за продажба на ел.енергия на „Е. П. П.“ АД , приети на осн.чл. 98 а от Закона за енергетиката, одобрени от ДКЕВР /КЕВР към момента/.

1

Съгласно чл.17 , т.2 от ОУ на ДПЕЕ на „***“ АД се твърди в исковата молба, приложими към момента, твърди ищцовото дружество, че потребителят се задължавал да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия в сроковете и по начина , определен от общите условия.

Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУ на ДПЕЕ, а в ал. 6 било изрично посочено, че потребителя се считал за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение, пояснява ищцовата страна, потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращане на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

На следващо място в исковата си молба ищцовата страна се позовава на нормата на чл. 38 от ОУ ДПЕЕ, съгласно която потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими суми към „Е. П. П.“ АД , дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Предвид гореизложеното, сочи „Е. П. П.“ АД, че депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вр. чл. 107 от Закона за енергетиката срещу СН. АТ. Н., в резултат на което било образувано ч.гр.д. № 8903/ 2021г. по описа на Районен съд - гр. Варна.

Към момента на подаване на заявлението, отв. Н. в качеството й на потребител на ел.енергия имала неплатени задължения към ищцовата страна в размер на 398,86 лв., за обект на потребление на адрес ***, заведен при ищеца с посочените и по-горе кл. и аб.номера. Сумата от 398,86 лв. представлявала сбора на главници - задължения на ответницата по издадени от ищцовата страна фактури в периода от 20. 07.2020 - 19.03.2021 г., както и мораторна лихва от общо 17,14лв. върху главницата върху всяка фактура от падежа й до 4.6.2021 г., посочени в извлечение от сметка на абоната и вписани в табличен вид на страница втора от исковата молба.

Изрично е посочено в исковата молба, че в заповедното производство заявителя -сега ищец е платил 2 % държавна такса и след получаване на указанията на съда по чл. 415 ГПК и в срок предявява специалния си положителен установителен иск за установяване със СПН съществуването на паричните вземания, за които заповедния съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

С оглед установяване на твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, ищцовото дружество е направило и доказателствени искания .

Исковият съд е констатирал редовност на исковата молба, като е разпоредил връчване на преписа по реда на чл. 131 ГПК.

След преценка на наличието на предпоставките на чл. 47, ал. 6 ГПК, с Определение № 8372/07.12.2021 г.исковият съд е взел решение за предоставяне на правна помощ на ОТВЕТНИКА СН. АТ. Н., ЕГН **********, с адрес ***,по предявената искова претенция с правно основание чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, чрез оказване на процесуално представителство по гр. дело № 13870/2021 г. по описа на Варненски районен съд, XLII-ри състав, на основание чл. 47, ал.6 от ГПК. С посочения съдебен акт ВРС е определил депозит в размер на 300,00 лева (триста лева) ВНОСИМ от ищцовата страна по сметка на РС Варна за назначаване на особен представител на ответника в едноседмичен срок, считано от получаване на преписа от Определението, а след внасяне на депозита и отправяне на Искане до АС при ВАК, съдът е назначил в качество на особен представител на ответницата адвокат П. М. от ВАК.

В срока по чл. 131 ГПК адв. П. М., със съдебен адрес: ***, в качеството му на особен представител на СН. АТ. Н., ЕГН **********, с адрес *** е депозирал отговор на исковата молба.В отговора на искова молба адв. М. по предявения срещу СН. АТ. Н. иск от „Е. П. П.“АД с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, с отправено искане да бъде прието за установено, че ответницата дължи заплащането на сума в размер на 381,72 лв., представляваща незаплатена сбор от главниците по приложени към исковата молба фактури, издадени през периода 20.07.2020г. -19.03.2021г. за потребената в процесния имот електроенергия, както и на лихва за забава върху същите в размер на 17,14 лв., ведно със законната лихва върху вземанията, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, особеният представител на ответницата намира предявения иск за допустим. Предвид качеството на адв.М. на особен 2 представител, защитаващ в максимална степен интересите на ответницата Н.,същият заявява становище за неоснователност и недоказаност на иска, към момента на депозиране на отговора на искова молба.

Съображенията на особения представител на ответницата за неоснователност на иска са следните: 1. С оглед специалната процесуална легитимация на особения представител, а и обяснимата липса на всякаква информация по казуса, адв.М. оспорва всички релевирани в исковата молба фактически твърдения.

Оспорва верността на приложените фактури, на извлечение от сметка към 04.06.2021г., справка за потреблението към 24.08.2021г., както и на „Извлечение фактури и плащания за период“ от същата дата.Посочените писмени доказателства, сочи адв. М., че представляват частни документи, съставени едностранно от енергийното дружество, неносещи подписа на насрещната страна и удостоверяващи положителни за издателя им обстоятелства. По тази причина същите не се ползвали с материална доказателствена сила. Към настоящия момент, твърди особения представител на ответницата, че не било удостоверено наличието и на изискуемите предпоставки за прилагане на чл. 182 от ГПК.

Въпросът за разпределението на доказателствената тежест при направеното оспорване , подчертава адв.М., че е решаван еднозначно от съдилищата (в този смисъл препраща към мотивите на Решение № 187/24.01.2013г. по т.д. № 436/2012г. на ВКС, Второ т.о.). Т.е. достоверността им, както и доказателствената им стойност не можело да бъде потвърдена посредством поисканата съдебно-икономическа експертиза, тъй като същата щяла да се базира именно на надлежно оспорените частни документи. В действителност, за удостоверяване основателността на предявената претенция, не отрича адв.М., че следва да бъдат установени фактическите основания за начисляване на търсените суми - че е било потребено именно посоченото количество ел. енергия в процесния имот, измерено с изправно и метрологично годно средство за търговско измерване. До изпълнение на това условие, обобщава особения представител на ответницата, че така предявеният иск се явявал недоказан, включително и по своя размер.На основание гореизложеното, ответницата чрез надлежно назначения й особен представител моли съда да отхвърли предявените от „Е. П. П.“ АД противСН. АТ. Н. искови претенции като неоснователни. В случай, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 2 от ГПК, особеният представител на ответницата отправя искането ВРС да прекрати производството.В случай, че особения представител на ответницата не се яви в първото съдебно заседание, моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като му бъде дадена възможност да изрази становище по евентуално направените от насрещната страна доказателствени искания, както и да предприеме съответните адекватни процесуални действия.В случай, че претендираното от насрещната страна адвокатско или юрисконсултско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност па делото, адв. М. моли същото да бъде редуцирано до минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или съответно в Наредба за заплащането на правната помощ.В срока по чл. 131 ГПК отв. Н. чрез адв.М. е изразила становище и по доказателствените искания на ищцовата страна , като са направени и допълнителни искания за събиране на доказателства.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 29.03.2022 г. ищцовото дружество не изпраща представител, но в молба от 28.03.2022 г. поддържа становище за основателност и доказаност на иска, желае уважаване на иска ведно с присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В същото съдебно заседание адв.П.М. от ВАК, в качество на особен процесуален представител на ответницата, подържа възражението си за непроведено пълно и и главно доказване. В отговора на исковата молба, сочи адв.М., че е цитирал задължителна съдебна практика относно доказателствената стойност на оспорените справки и счетоводни извлечения,подчертава, че на . ищеца коректно била указана доказателствената тежест, но същият според ответната страна не предприел необходимите процесуални действия да удостовери по безспорен начин, че посоченото количество действително е било доставено през процесния период. На тези съображения адв.М. моли съда да да отхвърлите предявените от „Е. П. П.“ АД против С.Н. искови претенции като неоснователни.Обективирано е искане от особения 3 представител на ответницата да му бъде издаден РКО.

СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното :

От приобщеното по настоящото исково производство като писмено доказателство частно гражданско дело № 8903 / 2021 г.по описа на Варненски районен съд, Х LIІ–ри състав безспорно се установява и изяснява, че на 18.06.2021г., във ВРС е било депозирано заявление по чл. 410 ГПК от „Е. П. П.” АД против длъжника СН. АТ. Н. от гр. Варна.

Видно от материалите по заповедното производство, ВРС, Х LІI-ри състав, по частно гр. дело № 8903/ 2021г. въз основа на Разпореждане №7960/22.06.2021 е издал в полза на заявителя Заповед № 2786/22.06.2021 г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. От приложената на лист 24-ти по заповедното дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, се установява, че заповедният съд е разпоредил длъжникът С.Н. да заплати на кредитора „Е. П. П.” АД, ЕИК ***, исковите суми, вписани по идентичен начин и в петитума на специалния положителен установителен иск , за потребена ел. енергия за обекта на потребление на ел. енергия , ведно със сторените от заявителя разноски от общо 75 лв. от които 25 лв. за заплатена д.т. и 50 лв. дължимо юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК .От приобщените по заповедното дело останали писмени доказателства се установява по несъмнен начин,че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, както и че заповедния съд е дал указания на заявителя за възможността да предяви в 1 месечен срок специалния си положителен установителен иск, респ. и последиците от непредставяне на доказателства за предявен иск. На последно място от заповедното дело се констатира, а и не е и спорно, че искът предявен от ищцовото дружество против ответника е заведен в рамките на преклузивния срок, което обуславя извода за допустимост на исковото производство.