Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7923 от 29.03.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 2414/2022
Вид
Определение № 7923
Подписан
29.03.2022
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 и 181 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 180 и 181 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7923 гр. София, 29.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно гражданско дело № 20221110102414 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 21.01.2022г. и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист. По делото е постъпило възражение от длъжника [фирма-Д], като съдът приема, видно от приложената ПДИ към възражението, че заповедта е връчена на длъжника на дата 08.03.2022г., поради което възражението срещу заповедта е подадено в срок.

В срока за възражение е постъпило и искане с правно основание чл. 420 от ГПК от длъжника [фирма-Д] за спиране изпълнението по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 21.01.2022г., в частта за сумата от 22 493,07 евро, представляваща комисионна за ангажимент по първи транш на основание чл. 6, ал.2 от договор за банков кредит № 1021/28.02.2020г., начислена за периода 29.05.2021г. – 22.12.2021г., дължима на отделни вноски със следните размери и падежи:

3291,67 евро – 30.06.2021г.; 3401,39 евро – 31.07.2021г.; 3401,39 евро – 31.08.2021г.; 3 291,67 евро – 30.09.2021г.; 3 401,39 евро – 31.10.2021г.; 3 291,67 евро – 30.11.2021г.; 2 413 евро – 22.12.2021г., в частта за сумата от 168,70 евро, представляваща законна лихва върху сумата от 22 493,07 евро, за периода от 22.12.2021г. до 17.01.2022г., в частта за претендираната законна лихва върху сумата от 22 493,07 евро, за периода от 19.01.2022г. до окончателното й изплащане, и в частта за претендираните разноски върху горепосочените суми.

Молителят излага, че между заявителя и [фирма-Д] било постигнато съгласие за прекратяване отношенията между страните, във връзка с молба на [фирма-Д] с вх. № 5268/28.05.2021г. за прекратяване на договорните отношения с банката, за което били взети съответните решения от УС и НС на [фирма-З]. В резултат на това било прекратено начисляването на комисионна за ангажимент по чл. 6, ал.2 от договора за кредит. В тази връзка между страните имало проведена електронна кореспонденция, приложена към искането, като към него е приложено и споразумение за прекратяване на правоотношението по договор за банков кредит.

Искането по чл. 420 от ГПК е допустимо. Същото е направено от легитимна страна в производството, в срока по чл. 414 от ГПК.

По същество същото е неоснователно. Съдът спира принудителното изпълнение когато длъжникът представи надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД, съгласно чл. 420, ал.1 от ГПК. Жалбоподателят-длъжник не е представил такова обезпечение и няма доказателства за надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от 1

ЗЗД. Другата алтернатива за спиране на изпълнението е когато искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че длъжникът не дължи ( чл. 420, ал.2 от ГПК). Съдът намира, че искането на молителя-длъжник не е подкрепено с писмени доказателства, съгласно изискванията на чл. 420, ал.2 от ГПК. Представеното споразумение е представено като проект, неподписано е от страните, поради което не може да се направи извод за прекратяване на отношенията между страните по договора за банков кредит след дата 28.05.2021г., което да обосновава недължимост на част от претендираната комисионна след горепосочената дата, като по делото не са представени и съответните решения на УС и НС на ББР.

По изложеното молбата по чл. 420 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 58641/25.03.2022г. за спиране изпълнението на издадената на 21.01.2022г. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу [фирма-Д], ЕИК [ЕИК], въз основа на която е издаден изпълнителен лист и по която е образувано изп.д. № [номер]/2022г. по описа на ЧСИ Н. М. с рег. № [номер] в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението на страните с частна жалба пред СГС.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2