Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 508 от 11.06.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 1347/2024
Вид
Решение № 508
Подписан
11.06.2024
Състав
Красимира Делчева Кондова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Сливен, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20242230101347 по описа за 2024 година

Производството е бързо и се движи по реда на Глава ХХV ГПК.

Предявени са обективно съединени искове за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 19/13.02.2024г. на Изпълнителен директор ИАРА гр.Бургас за незаконно, респ. за неговата отмяна и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист РК“.

Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ.

Ищецът твърди, че като основание за прекратяване на трудовото му правоотношение било посочен чл.328, ал.1, т.12 КТ, а не му било отправяно предизвестие от работодателя в сроковете по чл.326,ал.2 КТ. Сочи, че заповедта за уволнение била издадена и направен опит да му бъде връчена в период, в който бил в отпуск по болест и то със заболяване което попадало в обхвата на особена защита по смисъла на чл.333, ал.1,т.3 КТ /исхимична болест на сърцето/.

Ищецът сочи, че докато бил в отпуск по болест посетил офиса на агенцията в гр.Сливен и тогава разбрал, че бил уволнен и отказал да подпише връчването на заповедта. В заповедта за уволнение било записано,че с отнемане на свидетелството за управление, ищецът бил поставен в 1 невъзможност да изпълнява основните си задължения, което не отговаряло на истината. Изискването за управление на МПС било посочено, като допълнително изискване за заемане на длъжността и не го поставял в обективна невъзможност да изпълнява трудовия договор. Лишаването от право на управление на МПС станало на 13.07.2022г., а допълнителното споразумение към трудовия му договор било сключено след това на 09.08.2022г.

Ищецът сочи, че в периода в който притежавал свидетелство за управление на МПС, не била издавана заповед, дори и на оперативно ниво, да управлява конкретно или каквото и да е МПС.

От съда се иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на ищеца на заеманата преди него длъжност „Специалист РК“ в сектор „Рибарство и контрол"- Стара Загора, отдел „Рибарство и контрол"-Южна България", гр.Пловдив , ГДРК.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответното дружество е депозиран. С него се оспорват исковете, като неоснователни. Сочи се, че макар и да не било спазено правилото на чл.326, ал.2 КТ за работодателя възниквало задължение да изплати обезщетение за неспазено предизвестие, което нямало отношение със законосъобразното прекратяване на правоотношението.

Такова обезщетение било начислено, предвидено и изплатено на ищеца.

Мотивите на работодателя за прекратяване на правоотношението били ясно изложени в издадената заповед и те били основани на причини, нови за правоотношението и независещи от страните по него, тоест безвиновна отговорност за прекратяване на отношенията между страните. Основанието за уволнение по чл.328, ал. 1, т.12 КТ било самостоятелно и не се припокривало с никое друго основание за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя. За заемане на длъжността не били посочени никакви други изисквания, а единствено и само наличие на свидетелство за управление на МПС и то без нарушения, било достатъчно показателно, че това било необходимо за изпълнение на задълженията, възложени на работника с длъжностната му характеристика. Обстоятелството, че имало влязла в сила присъда по отношение на работника, и че било отнето свидетелството му за управление достигнало до знанието на работодателя от останалите служители (колеги на ищеца), които изрично заявили, че изпитвали особени затруднения в сформирането на работния график и правилната организация на работния процес. В последствие уточнили, обстоятелството, че ищецът нямал свидетелство за управление на МПС, поради което той не можел да отговаря на постъпилите сигнали от Национален телефон 112, нито да участва пълноценно в работния процес.

Извършена била вътрешна проверка и електронна справка за съдимост на ищеца, от която се установило, че в действителност имало влязла присъда по 2 отношение на служителя. Това обстоятелство, същият укрил от работодателя си. Липсата на възможност да управлява лек автомобил поставяла ищецът в невъзможност да изпълнява служебните си задължения, тъй като му били възложени контролни функции. Териториалния обхват, на който следвало да осъществява контрол и да изпълнява трудовите си функции бил територията на областите Стара Загора, Сливен, Хасково и Ямбол. Съгласно длъжностната характеристика следвало да осъществява проверки, инспекции и контрол на търговската мрежа, риболовци, водни обекти на територията на област Стара Загора. По преценка и служебна необходимост можело да бъде командирован да изпълнява трудовите си задължения и в други райони на страната, за да подпомогне дейността на други отдели. Поради ефективна оперативност служителите следвало да се разпределят по екипи, ищецът не можел да бъде ползван пълноценно и не можел да осъществи навременна реакция, а следвало винаги други негови колеги да са ангажирани и да подпомагат неговите изпълнения на трудови задължения.

Иска се от съда отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода на производството писмени доказателства и гласни доказателствени средства прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Т. Г. бил назначен с трудов договор № 15/08.03.2022г. като служител в ответната агенция на длъжност „специалист РК“ с място на изпълнение на работата Сектор рибарство и контрол Стара Загора. Трудовото правоотношение било прекратено от работодателя със заповед №

19/13.02.2024г. на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ. В мотивите на заповедта за уволнение е посочено, че се издава въз основа на докладна записка от 05.02.2024г. на инж.Сергей Костадинов- главен секретар на ИАРА, касаеща неизпълнение на служебните задължения на ищеца и докладна записка от 02.02.2024г. на Х.мир Копчев началник отдел „Рибарство и контрол –Южна България“ гр.Пловдив. Въз основа на тези докладни записки на работодателя станало известно, че ищецът бил лишен от право да управлява МПС за срок от четири години и шест месеца с присъда на СлОС, влязла в сила на 13.02.2023г. Счетено било, че ищецът не може обективно да изпълнява служебните си задължения на територията на обл.Стара Загора, Сливен, Хасково и Ямбол, които му били вменени с длъжностна характеристика, а именно контролни функции, осъществява проверки, инспекции и контрол в търговска мрежа, риболовци и водни обекти, именно поради това, че му било отнето свидетелството за правоуправление на МПС.

3

Заповедта за уволнение била връчена на ищеца при условията на отказ на 16.02.2024г. в 14:10ч. в присъствието на двама свидетели.

От представената длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност се установява, че се изисква средно образование, без професионален опит и допълнителни изисквания – компютърна грамотност и свидетелство за управление на МПС, категория „В“. Преките задължения за заеманата от ищеца длъжност се изразяват в контрол на любителския стопанския риболов и аквакултурите на територията на гр. Стара Загора, Сливен, Хасково и Ямбол, участие в контрола на обектите за търговия с риба и рибни продукти, контролни функции върху риболовните уреди, оборудването и спомагателните материали и други технически средства за извършване на любителски и стопански риболов, контролира зарибителни мероприятия, съставя доклади и констативни протоколи за извършени проверки и инспекции, съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за рибарството и аквакултурите и други. По отношение на отговорностите е посочено в длъжностната характеристика, че не носи финансова отговорност, носи пряка отговорност за съхраняването на зачислените му телефонни апарати и друга професионална офис-техника и обзавеждане, носи отговорност за взетите от служителя решения при изпълнение на основните си функции и задължения, за допуснати злоупотреби с длъжностното си положение, както и относно боравенето и съхраняването на лични данни на лицата по административно-наказателната дейност, както и носи пряка отговорност при нарушаване на трудовата дисциплина.

Съобразно Глава III, раздел I, чл. 8, ал. 3 от Устройствен правилник на ИАРА за служителите, които извършват контролни функции се установява ненормиран работен ден, като при получен сигнал те реагират съгласно изискванията на трудовото законодателство.

С Декларация от 08.03.2022 г. ищецът декларирал, че не попада в категорията на защитените лица по чл. 333 КТ. От свидетелство за съдимост от 24.02.2022 г. е видно, че ищецът не бил осъждан и не бил освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78 А НК. От свидетелство за съдимост от 07.02.2024 г. се установява, че ищецът бил осъден с Присъда № 14 от 30.09.2022 г. по НОХД № 360/2022 г. на СлОС, изменена с Решение № 4

5/19.01.2023 г. по ВНОХД № 238/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, за това че на 19.03.2022 г. в гр. Сливен по бул. „П. Хитов“ в района на тролейбусно депо при управление на МПС л.а. марка „Мерцедес Е200“ с рег. № А8080ММ нарушил правилата за движение по пътищата чл. 119, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Валентин Велев от гр. Сливен.

Наложено му било наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което било отложено за изпитател срок от пет години, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири години и шест месеца. Присъдата е влязла в законна сила на 13.02.2023 г.

Със Заповед РД-20/10.01.2024 г. на ИД на ИАРА били утвърдени Вътрешни правила за ползване на служебни автомобили в ИАРА. Съгласно чл. 2 от тези правила служебният автомобил се зачислява на водача на МПС със заповед на ИД на агенцията или упълномощено от него лице. Съгласно чл.4 от същите правила, когато длъжностното лице от агенцията е командировано, то в заповедта за командировка изрично се записва, че пътуването ще се извърши със служебен автомобил, рег. № и кой ще управлява МПС. При командироване на служители, за които е разпоредено ползването на служебен автомобил същите представят копие от заповедта на съответния водач, който извършва превоза. Съобразно чл.9 от правилата всеки служител ползвал служебен автомобил е длъжен да впише в пътната книжка дата на ползване на автомобила, километраж, маршрут, изминати километри, име, фамилия и подпис на лицето управлявало автомобила. В чл.

14 е посочено, че досието на служебното МПС съдържа документ и дата на зачисляване. Разпоредбата на чл. 18 от правилата гласи, че за техническото състояние по време на експлоатация на служебния автомобил, както и за валидни технически преглед и застраховки, отговаря и съответния служител, който управлява поверения му автомобил. Техническото състояние на МПС се следи от определеното длъжностно лице, на което е зачислено превозното средство /чл. 19/. Длъжностното лице, на което е зачислено МПС отговаря за своевременното му представяне за годишен технически преглед / чл. 24/.

На 05.02.2024 г. до изпълнителния директор на ИАРА била депозирана докладна записка от Сергей Костадинов – Главен секретар на ИАРА относно извършена проверка за спазване на утвърден график, работно време и изпълнение на служебни задължения в Сектор „Рибарство и контрол“ – Стара Загора и териториално звено Сливен. Посочено е, че по данни на 5 служителката осъществяваща административно обслужване Петя Райнова и главен инспектор Трифон Трифонов, ищецът много рядко се явявал на работа и бил с отнето свидетелство за управление на МПС. Не се включвал активно в графика за разположение – за реагиране на сигнали от национален телефон 112, както и в работния график.

В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел.

Показанията на свид. Т.Т. установяват, че работата на ищеца се състояла в обхождане на водните обекти, проверка по закона за рибарството и аквакултурите, проверка в магазините, в които се продавало риба на територията на целия сектор – гр. Сливен, гр. Нова Загора, гр. Твърдица и гр. котел. Освен това следвало да проверява всички язовири, които били дадени под наем и извършвали рибовъдна дейност, повечето от които били в гр. нова Загора. Тримата служители, а именно – свидетелят, ищецът и Енчо Енчев разполагали със служебен автомобил „Опел Астра“ и „Тойота пикап“.