Решение № 3196 от 30.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3196 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100510059 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ответника Д. В. Т. срещу решение № 3912/15.03.2023 г. по гр.д. № 26585/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 119 с-в, в частта, с която са уважени предявените от ищеца “С.Б.” ЕООД искове с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл.

203, ал. 1 от КТ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 55, ал.

1, пр. 2 ЗЗД за следните суми: 2010.97 лева - имуществени вреди от липси от складовете на ресторант “Ялта” съгласно констативен протокол от 01.02.2020 г., заедно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда 13.05.2021 г. до окончателното й изплащане; 156.73 лева имуществени вреди от липси от каса 1 на ресторант “Ялта” съгласно констативен протокол от 31.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на сумата; 254.17 лева и 19.81 лева мораторно обезщетение за забава върху горните две суми от 13.02.2020 г.

/получаването покана за плащането на главниците от страна на работника/; както и сумата от 194.25 лева - изплатено на работника от работодателя обезщетение за временна неработоспособност на отпаднало основание болнични листове от 07.02.2020 г., 13.02.2020 г., 27.02.2020 г., които след проведено оспорване не са потвърдени от ТЕЛК.

Решението, в частта му, с която предявените искове са отхвърлени частично до пълния им претендиран размер, не е обжалвано от 1 заинтересованата страна, поради което е влязло в сила.

Въззивникът твърди, че обжалваното първоинстанционно решението е недопустимо с оглед обстоятелството, че предявеният от ищеца иск е подаден след изтичане на срок по чл. 358, ал. 1, т. 1 Кодекса на труда, с оглед на което отправя искане за неговото обезсилване в обжалваната част. В условията на евентуалност излага подробни доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Счита, че съдът неправилно е разпределил тежестта за доказване на спорните по делото факти между страни, не е обсъдил в цялост събрания по делото доказателствен материал, като превратно е тълкувал ангажираните свидетелски показания. Счита, че неправилно районният съд е приел, че ответникът е изпълнявал отчетнически функции, като по делото липсва длъжностна характеристика за длъжността “управител на ресторант”, от която да се установи това, поради което искът неправилно е квалифициран от СРС като такъв за пълна имуществена отговорност от отчетническа дейност на ответника. Намира, че по делото не е доказано по безспорен начин, че работодателят е установил имуществени вреди от липси в претендираните размери, като счита, че представените по делото констативни протоколи, неносещи подписа на работника-ответник, не са годни да докажат горното обстоятелство. Сочи, че ответникът не би могъл да носи отговорност за липси в отчетния период, тъй като е ползвал разрешен годишен отпуск към датата на установяването им.

По отношение на предявените искове за мораторно обезщетение и за връщане на платени на отпаднало основание суми по непотвърдените от ТЕЛК три броя болнични листове, във въззивната жалба не се излагат конкретни оплаквания.

Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемата страна - ищец в производството “С.Б.” ЕООД подава отговор с доводи за неоснователност на постъпилата въззивна жалба и с искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл.

203, ал. 1 от КТ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 55, ал.

1, пр. 2 ЗЗД, предявени от работодаля “С.Б.” ЕООД срещу работника Д. В. Т. за следните суми: 2010.97 лева - имуществени вреди от липси от складовете на ресторант “Ялта”, установени с констативен протокол от 01.02.2020 г., заедно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда 13.05.2021 г. до окончателното й изплащане; 156.73 лева - имуществени вреди от липси от каса 1 на ресторант “Ялта”, установени с констативен протокол от 31.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата 2 молба до изплащане на сумата; 254.74 и 19.85 лева - мораторно обезщетение за забава върху горните две суми от 13.02.2020 г. /получаването покана за плащането на главниците от страна на работника/ до датата на предявяване на исковете; както и сумата от 194.25 лева - изплатено на работника от работодателя обезщетение за временна неработоспособност на отпаднало основание - болнични листове от 07.02.2020 г., 13.02.2020 г., 27.02.2020 г., които, след проведено оспорване, не са потвърдени от ТЕЛК.

По предявения иск за пълна имуществена отчетническа отговорност в доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи, че 1. работникът или служителят осъществява отчетнически функции, т. е. той е поел задължение по трудово правоотношение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности - т. нар. пряк отчетник; както 2.

Наличието на твърдените имуществени вреди с неустановен произход, т.е. такива, дължащи се на липса, недостиг, неотчетеност на поверените на служителя материални ценности.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на работникаответник по иска да е установи, че констатираните вреди от липси не се дължат на негово противоправно поведение, изразило се неизпълнение на трудовите му задължения, т.е. че не е налице причинно-следствена връзка с неговото поведение и настъпилите липси, и/или че имуществената вреда не е възникнала по негова вина /за наличието на която е налице презумпция/.

С оглед така разпределената доказателствена тежест, Софийски градски съд намира за установена по делото следната фактическа обстановка:

Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото Трудов договор от 2015 г. и Допълнително споразумение от 01.03.2018 г., ведно с подписана на 01.03.2018 г. от ответника Длъжностна характеристика, че ответникът е изпълнявал при ищеца работа на длъжността “Салонен управител” /отговаряща според вътрешното трудово разписание на работодателя на длъжността “Първи асистент мениджър” с място на работа “ресторантите на “С.Б.” ЕООД в България и работно място: “Ресторант “Ялта” с адрес: гр. София, бул. “*******.

Безспорно е между страните а и се установява от приложената Заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 15.03.2020 г., че към датата на подаване на исковата молба, трудовият договор на ответника е бил прекратен по негова инициатива - с изтичане на срока на подадено 2-месечно писмено предизвестие.

Видно от представеното допълнително споразумение, освен управителните му функции, ответникът е поел задължение да отговаря за спазване на касовата политика и финансовите резултати в ресторанта, за наличието на финансови отчети и тяхното коректно попълване, да пази с грижата на добър стопанин имуществото, което му е поверено във връзка с изпълнение на възложената работа като салонен управител.

Съгласно раздел II, т. 1 и 2 от представената по делото и неоспорена от страните Длъжностна характеристика на “Първи асистент мениджър в 3 ресторант Макдоналдс” ответникът има задължение да отговаря за опазване имуществото на ресторанта, както и да отговаря за точното попълване на инвентаризационните листове, които изготвя и на месечни финансови отчети, които изготвя.

От представения по делото констативен протокол /в препис и оригинал/ с дата 01.02.2020 г. се установява, че на същата дата е извършена инвентаризация чрез преброяване на материалните запаси в складовите помещения на ресторант “Макдоналдс Ялта”. Извършена е съпоставка между данните от последната инвентаризация, осъществена от ответника в качеството му на управител /от 01.01.2020 г./, с количествата, които би следвало да са налични след отчитане на месечното използване на материали.

В резултат на проверката са установени липси на храна, хартия и непродуктови артикули и консумативи в общ размер на 2010.97 лева.

В констативния протокол е посочено, че инвентаризацията е изготвена и проверена от ответника /като “Управител”/ и от М.К. /”първи асистент мениджър”. Положен е подпис само на К..

За изготвили констативния протокол са положени подписите на И.И.

/”оперативен консултант”/ и М.К.. До името на ответника Д. Т. липсва положен подпис.

На гърба не документа е посочено, че констативният протокол е съставен при отказ от подпис на управителя в присъствието на четирима други служители, които са положи подписите си: И.И., Н.Н. /управител на ресторант/, М.К. и М.Г. /”мениджър”/

За така констатираните липси е съставен и представен по делото Акт за начет от 03.02.2020 г.

По делото е представен и Акт за начет № 2340/31.01.2020 г., съгласно който при отчитане на касиер № 1 на същата дата, от каса № 1 е установена липса в размер на 156.73 лева. Документът е подписан от И.И. като лице, констатирало липсите, от М.К. /като мениджър/, а на мястото на “начетен служител” с посочено име на ответника Д. Т., не е положен подпис.

От приложената по делото нотариална покана, връчена на ответника на 12.02.2020 г., се установява, че ищецът е поканил работника доброволно да заплати горните суми, за които са съставени актовете за начет.

Установява се от представените по делото три броя болнични листове, че в периода от 07.02.2020 до 17.03.2020 г. ответникът е ползва отпуск поради временна нетрудоспособност.

Представен е по делото неоспорен от ответника фиш за заплата за месец февруари 2020 г., видно от който работодателят е изплатил във връзка с така представените болнични листове сумата от 194.25 лева.

Видно от представеното Експертно решение на II МБАЛ - София ЕАД от 21.05.2020 г., обжалваните от работодателя болнични листове от 07.02, 12.02. и 27.02. не са потвърдени от ТЕЛК.

За установяване на спорните по делото обстоятелства относно изпълняваните от ответника функции в предприятието и констатираните от 4 работодателя вреди от липси, пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели.

От показанията на свидетеля И.М.И. /които съдът цени при условията на чл. 167 ГПК с оглед обстоятелството, че към датата на разпита същият заявява, че е служител в ищцовото дружество/, се установява свидетелят, изпълняващ длъжността “оперативен консултант” е присъствал в деня на изготвянето на констативния протокол за липси от 01.02.2020 г.

Свидетелят разяснява, че проверка на материалните активи в ресторантите се извършва два пъти месечно, като се вземат предвид компютърните данни от предишната инвентаризация, както и постъпилите и разходвани активи за отчетния период и се извърши съпоставка с реално наличните количества от проверяваното имущество. Уточнява, че самата инвентаризация /преброяването/ е извършено през нощта от ответника Т. - управител на ресторанта и заместник-управителя М.К., а самият свидетел е дошъл на сутринта на 01.02.2020 и е съставил констативния протокол по данните от извършената от самия ответник инвентаризация. Разказва, че се разбрали с Т. той лично да дойде в ресторанта, тъй като бил в период на предизвестие и работодателят е искал да направи пълна инвентаризация на активите. Сочи, че ответникът отказал да подпише инвентаризацията и констативния протокол, поради което същите били подписани от свидетели - други служители на веригата ресторанти.

Свидетелят В.Г.И. разказва, че си спомня за случая, като бил нощна смяна по време на извършването на преброяването. Сочи, че инвентаризацията се е провеждала през нощта, като М.К. е започнала сама преброяването, а ответникът Т. дошъл 1-2 часа по-късно. Сочи, че Т. бил в отпуска този ден, но се явил за инвентаризацията след като бил повикан.