Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22 от 17.06.2025, Районен съд - Своге

Съд
Районен съд - Своге
Дело
Административно наказателно дело 38/2025
Вид
Решение № 22
Подписан
17.06.2025
В сила
05.11.2025
Състав
Лидия Антоанова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 6 · Закон за чистотата на атмосферния въздух
  • чл. 43а, ал. 3 · Закон за чистотата на атмосферния въздух
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за чистотата на атмосферния въздух
  • чл. 8а, ал. 3 · Закон за чистотата на атмосферния въздух
  • § 1, т. 44 · Закон за чистотата на атмосферния въздух
  • § 1, т. 45 · Закон за чистотата на атмосферния въздух
  • чл. 103, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лидия Ант. Георгиева при участието на секретаря Ирена С. Стоянова като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Административно наказателно дело № 20251880200038 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба подадена от ЕТ „...“, ЕИК: ..., представляван от К. Т. К., против Наказателно постановление № ... от 10.02.2025 г., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 8а, ал. 3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, вр. чл. 4, ал. 1 от НИКТГИБОУРНТК, е наложено на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл.

43а, ал. 3 и чл. 34, ал. 6 от ЗЧАВ административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/.

В жалбата се излага несъгласие с констатациите в наказателното постановление и се иска от съда да г о отмени изцяло като неправилно, незаконосъобразно и издадено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че жалбоподателят не е субект на административнонаказателната отговорност, вменена му с обжалваното наказателно постановление, както и че обвинението не е доказано. В проведеното открито съдебно заседание от 20.05.2025 г., пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата и излага аргументи в насока недоказаност на процесното административно нарушение, обуславящи отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В депозирано становище вх.

1739 от

09.05.2025 г., административнонаказващият орган оспорва жалбата и моли процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. Моли също да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнагражение и прави възражение за 1 прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от жалбподателя. В проведеното открито съдебно заседание, АНО не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:

На 15.11.2024 г. ЕТ „...“, ЕИК: ... доставило на „...“ ЕООД твърди горива – въглища с тегло от 26,400 кг., за което била изготвена товарителница № ... от 14.11.2024 г. За извършената доставка ЕТ „....“ издало фактура №.... от 18.11.2024 г.

На 20.11.2024 г. свидетелите Г. С. Р. и А. И. Р. – служители на Регионален отдел „Контрол на качеството на горивата за битово отопление – Западна България“ /РО ККГБО – ЗБ/ извършили проверка на обект „магазин за строителни материали“, находящ се в гр. С., ул. „...“ № ..., стопанисван от „...“ ЕООД. Проверката била обективирана в Протокол за проверка и вземане на проби от горивата за битово отопление № .../20.11.2024 г. В Протокола било посочено, че е „несъотносимо към проверката“ дали разпространяваното твърдо гориво – въглища отговаря/не отговаря на изискванията за опаковане, съгласно чл. 4, ал. 1 от НИКТГИБОУРНТК, както и че при проверката не са взети проби от твърдото гориво - въглища. Констатирано е, че към датата на проверката е налично твърдо гориво за битово отопление – въглища, от 26400 kg в насипно състояние, което е доставено с фактура № ..../18.11.2024 г. На място в обекта бил свидетелят П. П. П. – управител на „...“ ЕООД, който след поискване предоставил на държавните служители от РО ККГБО – ЗБ сканирано копие от фактура № .../18.11.2024 г., декларация за съответствие на качеството на твърдите горива №... от 04.01.2023 г., издадена от „...“ ООД, ЕИК – ..., както и сертификат за качество № ... от 28.12.2022 г. Свидетелят П. също декларирал писмено, че към 20.11.2024 г. в обект „магазин за строителни материали“, находящ се в гр. С., ул. „...“ № .... има наличност на горива за битово отопление – въглища в количество от 26 400 кг., неопаковани, в насипно състояние с Декларация за съответствие № ... от 04.01.2023 г. Въз основа на представените доказателства държавните служители преценили, че ЕТ „......“, в качеството му на разпространител, на 18.11.2024 г. е разпространило чрез продажба твърдо гориво за битово отопление – въглища, които не са в запечатана опаковка с тегло 25 kg (до -1%).

Предвид констатираното нарушение е изпратена покана до ЕТ „...“, изх.

№ ...от 22.11.2024 г., негов представител да се яви в сградата на Регионален отдел „Контрол на качеството на горивата за битово отопление – Западна България“, гр. С., на дата 16.12.2024 г., от 09,00 до 12,00 часа, за съставяне и връчване на АУАН. Поканата е получена от представител на ЕТ „...“ на 12.12.2024 г. На горепосочените дата и време се явил представител на жалбоподателят, чието пълномощно контролните органи преценили като невалидно. Предвид това АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя.

След като му бил връчен, жалбоподателят депозирал възражение срещу АУАН в срока по чл. 44 от ЗАНН, което не било уважено и било издадено процесното Наказателно постановление № ... от 23.03.2022 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – гр. С.

2

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана въз основа на събраните писмени доказателства: Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № .... от 16.12.2024 г.; Протокол за проверка и вземане на проби от горивата за битово отопление № .../20.11.2024 г.; фактура № .../18.11.2024 г.; декларация за съответствие на качеството на твърдите горива № ... от 04.01.2023 г., издадена от „Ритъм-4-ТБ“ ООД, ЕИК – BG 123655865; сертификат за качество № T2212012/HC-PD-SY от 28.12.2022 г.; Заповед № ... от 17.02.2025 г., издадена от Председателя на ДАМТН;

Заповед № .../16.06.2022 г., както и всички други писмени материали, съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка, изготвена във връзка с обжалваното Наказателно постановление № ... от 10.02.2025 г., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/. В тази насока са и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели: Г. С. Р., А. И. Р. и П. П. П., които съдът цени в цялост като логични, последователни, безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран доказателствен материал.

От приложения по делото оригинал на Акт за установяване на административно нарушение №.... от 16.12.2024 г., съставен от св. Г. Р., на длъжност старши инспектор в РО ККГБО – ЗБ, се установява обективираната в него фактическа страна на нарушението, както и отразената като нарушена разпоредба от ЗЧАВ.

От представените и приети по делото Заповед № .... от 17.02.2025 г., издадена от Председателя на ДАМТН и Заповед № ..../16.06.2022 г., се установява, че процесните АУАН и Наказателното постановление за изготвени от компетентни органи.

Видно от Протокол за проверка и вземане на проби от горивата за битово отопление № .../20.11.2024 г., на 20.11.2024 г. св. Р. и Р. са извършили проверка на обект „магазин за строителни материали“, с адрес: гр. С., ул. „...“ № ..., стопанисван от „...“ ЕООД. В цитирания Протокол за проверка е посочено, че въз основа на декларация, подписана от П. П. – управител на „...“ ЕООД от 20.11.2024 г. и фактура № ..../18.11.2024 г. са констатирали, че в проверявания обект е налично твърдо гориво за битово отопление – въглища с тегло от 26, 400 кг. в насипно състояние. Посочено е също, че при извършената проверка не са взети проби от твърдо гориво – въглища.

Разпитан в качеството на свидетел, св. Г. Р. посочва, че на 20.11.2024 г., заедно с неговия колега св. А. Р. са извършили проверка на обект на адрес: гр.

С., ул. „....“ №...., стопанисван от „...“ ЕООД, където са установили въглища в насипно състояние. На място св. П. – управител на „....“ ЕООД им предоставил документи, отнасящи се за установените въглища - фактура № .../18.11.2024 г., издадена от ЕТ „....“, декларация за съответствие на качеството на твърдите горива № ... от 04.01.2023 г., издадена от „...“ ООД, ЕИК – .... и сертификат за качество № .... от 28.12.2022 г. Св. Р. посочва, че при съставяне на акта за извършеното нарушение, той е посочил, че същото е извършено на датата на съставяне на фактурата – 18.11.2024 г. Посочва, че не може да знае кога е извършено разпространението, както и че то може да е било извършено на друга дата. Св. Р. посочва също, че не е присъствал при доставянето на въглищата от ЕТ „.......“ на „........“ ЕООД, поради което не знае дали при 3 доставката им те са били в насипно състояние или са били опаковани.

Посочва, че при извършване на проверката не са били взети проби от установените в обекта въглища. Твърди също, че е съставил АУАН в отсъствие на нарушителя, тъй представителят на ЕТ „....“, който се е явил в сградата на Регионален отдел „Контрол на качеството на горивата за битово отопление – Западна България“ в гр. С., за съставяне на АУАН не е представил валидно пълномощно.

В своите свидетелски показания, св. А. Р. потвърждава заявените от св.

Р. обстоятелства относно извършената проверка на обект на адрес: гр. С., ул.

„...“ № ..., стопанисван от „....“ ЕООД, където са установени въглища в насипно състояние. Св. Р. потвърждава, че за дата на нарушението е приета датата на изготвяне на фактурата, както и че при извършване на проверката не са били взети проби от установените в обекта твърди горива- въглища.

Разпитан в качеството на свидетел П. П. – управител на „....“ ЕООД посочва, че при извършената проверка от служителите на РО ККГБО – ЗБ, те са установили наличните в неговия склад въглища. Св. П. твърди, че въглищата били доставени в неговия обект от ЕТ „....“ на 15.11.2024 г. Той посочва също, че на 18.11.2024 г. ЕТ „....“ не му е доставяло въглища. Св. П. твърди също, че не знае дали въглищата са били доставени в насипно състояние или са били пакетирани, тъй като не е присъствал при извършване на доставката. Сочи, че в търговските му отношения с ЕТ „....“ се е установила практика първо да се доставят въглищата, след което да се изготвя фактурата, която се изпраща от ЕТ „...“ на ел. поща на „...“ ЕООД, както е станало и в настоящия случай. Св. П. твърди, че за извършената доставка на 15.11.2024 г., той е получил на ел. си поща сканирано копие от фактура № .../18.11.2024 г., издадена от ЕТ „....“, която е предоставил на контролните органи. Посочва и че не знае дали в обекта е имало и други въглища, освен доставените от жалбоподателя, както и че винаги когато остане малко количество въглища прави доставка за нови, за да не свършват.

Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели като логични, последователни, безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран доказателствен материал.

С оглед гореизложеното, то съдът счита, че се опровергава собственоръчно направеното изявление от 20.11.2024 г. на св. П., обективирано във фактура № .../18.11.2024 г., че въглищата са предоставени в насипно състояние, доколкото в дадените пред съда свидетелски показания св.

П. ясно и категорично заявява, че не знае дали въглищата са били доставени в насипно състояние или са били пакетирани, тъй като не е присъствал при извършване на доставката. В тази връзка съдът не кредитира горепосоченото собственоръчно изявление на св. П., обективирано във фактура № .../18.11.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

По допустимостта на жалбата:

Съдът приема, че законоустановеният срок за обжалване на наказателното постановление е спазен, тъй като административнонаказващият орган не е представил доказателства за 4 връчването на НП на жалбоподателя. Доказателствената тежест лежи върху наказващия орган (арг. от чл. 84 ЗАНН вр. с чл. 103, ал. 1 НПК), а задължението да се докаже спазването на четИ.десетдневния срок лежи върху оспорилия наказателното постановление. Невъзможността да се докаже надлежното връчване на наказателното постановление, винаги следва да се тълкува в полза на жалбоподателя. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.