Решение № 2027 от 08.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2027 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20231100501868 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на С. А. И., ответник в първоинстанционното производство, който обжалва решението, постановено по гражданско дело № 20515/2022 г. на СРС, 37 състав, с което е осъден да заплаща на пълнолетната си дъщеря Е. С. Х., учеща редовно в средно учебно заведение, месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от , ведно със законната лихва за забава. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като излага съображенията си за това, а в частта, с която е уважена исковата молба, съобразно допуснато изменение на същата-недопустимо. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната част, като отхвърли предявения срещу него иск, като му присъди сторените деловодни разноски.

Въззиваемата Е. С. Х. оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да се потвърди в обжалваната част. Претендира разноски.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от 1

ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, който е валиден в обжалваната част.

При извършената служебна проверка досежно допустимостта на обжалвания съдебен акт, извършена по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд достигна до извода, че същия е недопустим в частта над първоначално заявения размер на исковата претенция от 200 лева месечна издръжка, поради следното :

Първоинстанционния съд бил сезиран на 15.04.2022 г.с иск с правно основание чл. 144 от СК, предявен от пълнолетната Е. С. Х. срещу С. Б. Х., която претендирала осъждането на ответника за издръжката й като пълнолетна учаща в размер на 200 лева месечно.

Ответникът оспорил иска като неоснователен, като твърдял, че не разполага с материална възможност да заплаща така претендираната издръжка без особени затруднения.

С определението по чл. 146 от ГПК бил изготвен доклад по делото, който бил определен за окончателен в първото по делото съдебно заседание, проведено на 03.10.2022 г. Съгласно същия предмет на спора е исковата претенция на Е. С.

Х. срещу ответника С. Б. Х., за осъждане на ответника за издръжката на ищцата, негова пълнолетна дъщеря, учаща в средно учебно заведение, за редовния срок на обучението й, в размер на 200 лева месечно, считано от 15.04.2022 г., с лихви и разноски.

С молба, представена от ищцата в последното по делото съдебно заседание на 10.10.2022 г., същата направила искане за изменение на исковата претенция, като изменила размера на претедираната издръжка, като предявила и иск за осъждане на ответника за еднократна парична добавка в размер на 450 лева.

Препис от горната молба не е връчван на ответника, който редовно призован не се явявал и представлявал в това съдебно заседание, като не му е давана възможност да вземе становище по нея, като същият практически бил лишен от възможност да вземе становище по така направеното искане, да организира защитата си, като прави възражения и ангажира доказателства.

С решението по гражданско дело № 20515/2022 г. Софийски районен съд, 37 състав осъдил С. Б. Х. да заплаща на Е. С. Х. месечна издръжка в размер на 300 лева за периода от 14.04.2022 г. до завършване на средното й образование, ведно със законната лихва, като отхвърлил предявените искове за разликата до 350 лева, като допуснал предварително изпълнение на решението в частта относно 2 издръжката; осъдил С. Х. да заплати на Е. Х. сторените деловодни разноски в размер на 490 лева, а по сметка на СРС 432 лева държавна такса по делото. Със същото решение съдът оставил без разглеждане искът с правно основание чл.

143, ал. 4 от СК, като процесуално недопустим.

Като се е произнесъл по така изменената исковата претенция, без да извърши необходимите действия по връчване на съдебни книжа на въззивника, с възможност да заяви становище и да направи доказателствени искания, първоинстанционният съд е постановил едно процесуално недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в частта над присъдената издръжка на ищцата в размер на 200 лева месечно.

На собствено основание решението се явява недопустимо и в частта, касаеща осъждането на въззивника да заплаща посочената издръжка от 14.04.2022 г., в която част първоинстанционният съд се е произнесъл по незаявено искане, тъй като е бил сезиран с иск по чл. 144 от СК, с претенция за осъждане на ответника за издръжката на ищцата от 15.04.2022 г., като подлежи на обезсилване и в тази си част.

Последица от обезсилването на решението в посочените части, се явява и обезсилването му в частта относно присъдената в полза на СРС държавна такса по иска над размера от 104 лева до присъдения размер от 432 лева.

В останалата обжалвана част решението е допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени развитите в жалбата доводи за неговата неправилност.

Доводите за неоснователност на исковата претенция на ищцата се мотивират основно с възражение за липсата на материална възможност на задължения родител да престира претендираната издръжка без особено затруднение за себе си, предвид възрастта на въззивника, размера на получаваните от него месечни доходи и грижите, които той полага за собствения си баща. Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни. Пред първоинстанционния съд са представени доказателства, видно от които въззивникът получава трудово възнаграждение, чийто брутен размер не е установен, а установения за него осигурителен доход е в размер около 1700 лева месечно, както и такива, че въззиваемата през учебната 2022/2023 г. е редовна ученичка в 12 а клас на 19 Средно училище „Елин Пелин“, гр. София.

Въззивникът не е твърдял и не е ангажирал доказателства, че полага грижи за своя болен баща, като такива твърдения за първи път се въвеждат с въззивната жалба, като по делото липсват каквито и да е твърдения и доказателства за влошено 3 негово здравословно състояние за наличието на алиментни задължения към други лица. В настоящия случай, релевантния период, за който се дължи издръжката е сравнително кратък – от 15.04.2022 г. (датата на която въззиваемата е навършила пълнолетие и от която претендира издръжка от въззивника на основание чл. 144 от СК) до 16.05.2023 г. (датата на която, според обявеното в сайта на МОН приключва предвидения срок на редовно обучение на въззиваемата в посочената образователна степен – средно учебно заведение), т. е. касае се за период от 13 месеца. Същевременно, учебната 2022/2023 година е била важна за въззиваемата, доколкото с успешното й приключване тя придобива средно образование и може да планира бъдещото си обучение или въобще професионална и трудова реализация. При посочените факти относно установените доходи на въззивника, липсата на задължения за издръжка към трети на спора лица и краткия период, за който се дължи издръжката, въззивният съд намира възраженията, че заплащането й би представлявало значително затруднение за въззивника за изцяло неоснователни. Последният и след заплащане на издръжката за въззиваемата ще разполага с около 1500 лева от осигурителния си доход, които, при липса на доказателства за противното, са напълно достатъчни да обезпечат в цялост жизнените му нужди.

Изложеното налага като единствено възможен извода за неоснователност на въззивната жалба на тази страна досежно осъждането му за издръжка на въззиваемата в размер на 200 лева за месечно за периода от 15.04.2022 г. до 16.05.2023 г., с лихви за забава.

Съобразно изложеното, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционното Решение следва да бъде потвърдено в посочената част, касаеща осъждането на ответницата за издръжката на ищцата в размер на 200 лева, считано от 15.04.2022 г.до 16.05.2023 ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като се обезсили в останалата обжалвана част над претендирания размер на издръжката от 200 лева до присъдения размер от 300 лева, за заплащането й от 14.04.2022 г., както и за присъдената държавна такса над 104 лева до присъдения размер от 432 лева.

По разноските :

Претенции за присъждане на сторените разноски са заявени и от двете страни по спора, като с оглед изхода на делото същите се явяват частично основателни. Въззивникът обаче не е ангажирал доказателства, че е направил разноски в хода на въззивното производство, при което претенцията му се явява 4 неоснователна, като такива не му се следват и за първоинстанционното производство. Въззиваемата, съобразно представения списък е сторила в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение. В тази насока е представения с отговора на въззивната жалба на тази страна договор за правна защита и съдействие, сключен между Е. Х. и адвокат Ю. Р. от САК, съобразно който било договорено и платено в брой, при подписването му, адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, като тази страна е доказала сторени разноски в този размер.

Съразмерно уважената и отхвърлена част на жалбата и правилата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на въззиваемата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 666,67 лева, която сума се възложи в тежест на насрещната страна – С.

Х..

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение Брачни състави, II -ри брачен въззивен състав, на основание чл. 270 и чл. 271 от ГПК

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 12257 от 04.11.2022 г., постановено по гражданско дело № 20515 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 37 състав, в обжалваните части относно осъждането на С. Б. Х. да заплаща издръжка за Е. С. Х. над претендирания размер от 200 лева до присъдения размер от 300 лева, считано от 14.04.2022 г., както и в частта относно присъдената в полза на СРС държавна такса по иска над размера от 104 лева до присъдения размер от 432 лева.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12257 от 04.11.2022 г., постановено по гражданско дело № 20515 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 37 състав, в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА С. Б. Х., с ЕГН **********, да заплати на Е. С. Х., с ЕГН **********, сторени деловодни разноски, съразмерно отхвърлената част на жалбата, в размер на 666,67 лева, като отхвърля претенцията й за разноски до пълния претендиран размер от 1000 лева.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на С. Б. Х., с ЕГН **********, за присъждане на сторените деловодни разноски като НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно 5 разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6