Решение № 807 от 03.06.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3009/2021
- Вид
- Решение № 807
- Подписан
- 03.06.2022
- В сила
- 03.06.2022
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.134 · Закон за задълженията и договорите
- чл.134, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.239 · Кодекс за застраховането
- чл.239, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.242, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.449 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 807 гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000503009 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на С. К. Ж. срещу решение № 260962/ 10.02.2021г. на СГС, ГО, 9 състав, постановено по гр.д.
№ 14361/17г. , с което са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.242, ал.1 от КЗ/отм/ и чл.134 от ЗЗД във вр. с чл199а от КЗ/отм/.
Жалбоподателят поддържа, че не е доволен от обжалваното първоинстанционно решение. То е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. Съдът е приел, че е налице правоизключващото условие на чл.10 от ОУ на сключената застраховка, а именно, че е съществувало заболяване преди сключване на застрахователния договор и то е изключен риск. Прието е, че той неправилно е подал декларация, че е бил здрав, а в действителност не е. Този извод, не се подкрепя от доказателствата по делото. Сочи, че е сключил договор за банков кредит на 11.03.2014г. Хроничната бъбречна недостатъчност е призната на по- късен етап-09.03.2017г., когато му е дадена 100% загуба на работоспособността.
Към месец март 2014г. такова заболяване не е съществувало. Не е било налице предварително съществуващо заболяване, страдание и физическо състояние, както неговото усложнение и рецидиви, за 1 което застрахованото лице е получило медицинско консултиране в две годишен период преди влизането в сила на застраховката. Ответниците не са доказали, че има изключен риск. Неправилен е изводът на СГС, че не е обявил точно и изчерпателно съществени обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. Такива не са му били известни към момента на сключването на застраховката. Лекувал се е от застойна сърдечна недостатъчност, но не и от заболяване на бъбреците.
Затова моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител „Кардиф Животозастраховане“ АД чрез
„Кардиф
Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф – Общо застраховане“ АД чрез „Кардиф- Общо застраховане, Клон България“ КЧТ оспорва жалбата. Счита я за неоснователна. Претендира разноски.
Уникредит Булбанк“ АД не взема становище по жалбата.
СГС е сезиран с искове по чл.242, ал.1 от КЗ/отм./ и по чл.134 , ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.199а от КЗ/отм/. В исковата молба ищецът С.Ж. твърди, че е сключил с „Уникредит Булбанк“ АД договор за ипотечен кредит № 472/0486/26408636/11.03.2014г. Във връзка с него е сключена застраховка „Кредитна протекция“ на кредитополучателите на „Уникредит Булбанк“ АД по ипотечни кредити, по който той е застраховано лице. Застраховката е сключена при ответниците. Ищецът редовно е изплащал вноските по кредита по погасителния план и застрахователните премии. С ЕР на ТЕЛК № 0959/07.04.2015г. му е призната 94% трайно намалена работоспособност без чужда помощ с дата на инвадизицаията 06.11.2014г. Уведомил е застрахователите за този факт, но те са постановили отказ да изплатят застрахователно обезщетение, тъй като трайната намалена работоспособност се е дължала на предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, за което застрахованото лице било получило медицинска консултиране , диагностициране или лечение в двегодишен период преди датата на усвояване на кредита, както и поради това, че при сключването на застраховката не е декларирал наличието на здравословен проблем. Въпреки отказа С. Ж. е продължил да изплаща вноските по кредита като е погасил значителна част от него и оставащата за изплащане сума е в 2 размер на 10 000лв. Тъй като продължава да остава за изплащане немалка част от задължението, то той има правен интерес от реално изпълнение на задължението на ответниците в полза на банката като ползващо се по застраховката лице. Банката бездейства и не претендира по съдебен ред дължимата застрахователна сума. Ищецът сочи, че липсва клауза между страните, според която застрахователят се освобождава от задължението си да плати обезщетение, щом намалената работоспособност е в резултат на предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, за което застрахованото лице е получило медицинско консултиране, диагностициране или лечение в двегодишен период преди усвояване на кредита. Той не е страдал от инвалидизиращо заболяванезастойна сърдечна недостатъчност преди влизане в сила на застрахователния договор и в този смисъл не е получавал консултиране, диагностициране или лечение от такова заболяване преди датата на влизане в сила на застраховката. Счита, че не е налице основание за освобождаване на застрахователите от задължението им да изплатят застрахователно обезщетение. Навежда довод за нищожност на чл.10 от ОУ към груповия застрахователен договор поради противоречие с добрите нрави, както и поради противоречие на чл.143 от ЗЗП. Счита, че е декларирал добросъвестно всичко, което му е било известно относно здравословното му състояние като застрахователят е могъл да го задължи да премине на предварителни медицински изследвания. Затова моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 43 671, 08лв., представляваща платените от него месечни анюитетни вноски по договора за кредит с „Уникредит Булбанк“ АД след настъпване на застрахователното събитие до завеждане на исковата молба. При условията евентуалност да осъди ответниците да му заплатят разделно по 21 835, 54лв. При условията на евентуалност моли съда да осъди ответниците да заплатят 43 671, 08 лв. на „Уникредит Булбанк“ АД, посочена от СГС в размер на 10 000 лв. като оставаща непогасена част от дълга. Да осъди ответниците да му заплатят законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Като съищец по делото е конституирана „Уникредит Булбанк“ АД по иска с правно основание чл.134 от ЗЗД във вр. с чл.199а от КЗ/отм/. В депозирано писмено становище банката е заявила, че предявените искове са 3 допустими. Не оспорва, че с ответниците е сключена Групова застраховка „Кредитна протекция“ от 24.10.2007г. Кредитополучателят има правен интерес и активна процесуална легитимация да предяви иск срещу застрахователя в защита на имуществените права на банката. Счита, че са налице предпоставките на чл.134 от ЗЗД. Сочи, че е налице покрит риск, за да бъде заплатено застрахователно обезщетение на бенефициера- банката.
Изразява становище за основателност на предявения иск, тъй като не е доказано, че преди датата на сключване на договора за кредит, респективно преди приемане застрахованото лице е имало знание за здравословния си статус и заболявания, които са в изключените рискове. Настъпил е покрит застрахователен риск, поради което следва да се допусне принудително изпълнение на насрещното правно задължение на застрахователя- заплащане на застрахователно обезщетение в полза на банката. Излага съждения за това какво обезпечава сключеният Договор за групова застраховка. Не оспорва, че ищецът Ж. е сключил договор за кредит, но има и качеството на застрахован по този договор. Счита, че искът по чл.134 от ЗЗД следва да се уважи в полза на банката.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 ответниците считат исковете за допустими, но неоснователни. Не оспорват, че между тях и С. Ж. е имало сключена застраховка „Кредитна протекция“, Пакет А по договор за кредит с „Уникредит Булбанк“ АД от 11.03.2014г. Застраховката е сключена на основание чл.199а от КЗ/отм/ като ищецът се е присъединил към Групов застрахователен договор № 2/2007г. за застраховка „Кредитна протекция“ на кредитополучателите на „Уникредит Булбанк“ АД. С подписване на декларация за приемане на застраховането и ОУ на застраховката се е присъединил към него. На 22.04.2015г. са били уведомени за издаденото ЕР на ТЕЛК № 0959/050/07.04.2015г. , с което е установена трайно намалена работоспособност на ищеца. След извършена преценка са отказали да заплатят застрахователно обезщетение. Ответниците се позовават на чл.10 от ОУ по сключената застраховка и считат, че е налице изключен риск, поради което не дължат изпълнение по застрахователния договор. Позовават се на чл.189, ал.4 от КЗ/отм/ и считат, че ищецът е премълчал обстоятелства от значение за риска. Поддържат, че чл.10 от ОУ не е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като застраховка „Кредитна протекция“ е сключена при условията на чл.199а от КЗ/отм/ и не е нищожна като 4 неравноправна. Считат иска за недоказан по размер.
Прието за безспорно между страните е, че ответниците са застрахователи по застраховка, сключена за обезпечение на договор за кредит, по който ищецът е длъжник, както и че са били уведомени за настъпването на застрахователно събитие, но са отказали плащане.
Не се оспорва, че С. Ж. и „Уникредит Булбанк“ АД са сключили договор за банков ипотечен кредит на физическо лице на 11.03.2014г. за сумата от 49 870лв. Крайният срок на погасяването му е 11.03.2024г. Като съдлъжници са подписали договора Д. Ж. и К. Ж.. Неразделна част от него е погасителен план.
Безспорно е, а и видно от сертификат за застраховка „Кредитна протекция“, Пакет А № 472/0486/26408636/19.03.2014г. е, че С.Ж. е бил застрахован за рисковете „Смърт“ и „Трайно намалена или загуба на работоспособност“ при ответниците „Кардиф- Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф – Общо застраховане, Клон България“ КЧТ. С декларация той е приел Общите условия по застраховката, декларирал е здравословното си състояние към 19.03.2014г.
Не се спори, че на 22.04.2015г. ищецът е уведомил застрахователите за настъпило застрахователно събитие като е представил ЕР на ТЕЛК № 0959/050/07.04.2015г. С него е приета 94% трайно намалена работоспособност без чужда помощ с водеща диагноза застойна сърдечна недостатъчност.
Не се оспорва, че застрахователите са застрахователно обезщетение. отказали изплащане на
Във връзка с направеното правоизключващо възражение в отговора на исковата молба и за направения отказ от изпълнение по застрахователния договор ответниците са представили и са приети по делото писмени доказателства, отнасящи се до здравословното състояние на ищеца: етапни епикризи, епикриза, копие от лична амбулаторна карта на С. Ж., заявление – декларация за представяне на ТЕЛК, изходяща от него, рецептурна книжка, амбулаторен лист, протокол на медицинска комисия, справки от НЗОКРЗОК- Стара Загора.
По отношение на медицинските документи, приложени към отговора на 5 исковата молба ищецът е направил оспорване относно тяхната истинностсъдържание, автентичност. В молбата от 12.11.2018г. оспорените писмени доказателства са конкретизирани. Оспорените етапни епикризи, с изключение на част „Анамнеза“ са официални документи, поради което на основание чл.193, ал.3 от ГПК тежестта за доказване на неистинността им е за ищеца като той не е ангажирал доказателства в тази насока. Декларацията за приемане на застраховането и декларация за здравословно състояние, жалбата на ищеца от 03.06.2015г., личната амбулаторна карта са частни свидетелстващи документи, изходящи от ищеца и носещи неговия подпис, поради което на основание чл.193, ал.3 от ГПК негова е доказателствената тежест да установи, че те не са автентични. Доказателства не са ангажирани.
Оспореното писмо № 1982/09.06.2015г. е частен документ изходящ от ответниците, в който се съдържа отговор на жалбата, изходяща от С. Ж. с вх.
№ 8687/03.062015г. То е истински документ, доколкото в него се съдържа индивидуализирането на документ, изходящ от ищеца. Установено е, че той изхожда от лицата, които са го подписали като служители на двете застрахователни дружества. Не се установи , че писмо с изх. № ВЛ-БЛ117/02.02.2018г. е неистински документ.
В съдебно заседание е извършена констатация по представени писмени документи в копие и оригинали, представени от ответниците, съдържащи се от л.43 до л.74 включително и е установена идентичност между тях.
Разпечатката съдържа 31 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c7034e3-2db7-4a8e-a354-74dc96516dcb