Определение № 205 от 16.12.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. Бургас, 16.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно частно търговско дело № 20242001000183 по описа за 2024 година Производството е по чл. 729, ал. 3 от ТЗ.

Образувано е по частна жалба от „Г. ЕООД, ЕИК *, със седалище град С. и адрес на управление район „С., представлявано от Д.Р.Д. срещу определение № 260381 от 02.10.2024 година, постановено по търг. дело № 288/2020 година по описа на Окръжен съд -Бургас и обявено в търговския регистър с вписване № * с което е изменена частичната сметка за разпределение, обявена в търговския регистър с вписване № * на 13.09.2024 година и същата е одобрена в останалите и части.

Частният жалбоподател се легитимира като кредитор на „А.“ ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК * предявил своите вземания, от които част е включена в списъка на приетите вземания, обявен на 03.10.2022 година, одобрен с определение от 26.01.2023 година по търг. дело № 288/2020 година по описа на Окръжен съд - Бургас, вписано в търговския регистър под № *, а за установяване съществуването на друга част от вземанията на дружеството е надлежно предявен иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, по който е образувано търг. дело № 274/ 2022 година по описа на Окръжен съд - Бургас.

С жалбата се твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Сочи се, че с депозираното пред окръжния съд възражение са наведени доводи за нарушение на чл. 643в от ТЗ, изразяващо се в това, че определението на съда по несъстоятелността от 15.03.2024 година по чл. 717, ал. 2 от ТЗ, с което на синдика се разрешава да извърши продажбата на недвижимите имоти, 1 принадлежащи на длъжника, във връзка с която продажба е изготвена частичната сметка не било вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 от ТЗ, а вписването му било извършено няколко месеца след приключване на продажбата. Тези доводи не били обсъдени от съда в контекста, в който били заявени, а именно: че невписването на определението по чл. 717, ал. 2 от ТЗ в книгата по чл. 634в от цитирания нормативен акт попречило на кредиторите да узнаят за започналата процедура по осребряване и да участват в нея и че определението по чл. 717, ал. 2 от ТЗ подлежи на оповестяване на кредиторите чрез вписване в книгата отделно и независимо от действията, които синдикът предприема за разгласяване на продажбата. Сочи се, че определението противоречи на чл. 619, ал. 3 от ТЗ. Обратно на приетото в него, правото на кредиторите да участват в наддаването било ограничено поради липсата на оповестяване в книгата по чл. 634в от ТЗ на даденото от съда разрешение за продажбата. Сочената разпоредба регламентирала позитивното проявление на оповестителното действие на вписването в книгата по чл. 634в, ал. 1 т ТЗ необоримо се приемало, че съответния акт е известен на кредиторите. Поради това, ако такова вписване не било имало, то кредиторите нямали основание да считат, че има дадено такова разрешение и е започнала такава процедура. При това положение не можело да се очаква кредиторът да следи постоянно за евентуално обявление, поставено на предвидените за това места. По тези доводи се заключава, че оповестяването, което прави синдикът не може да компенсира липсата на уведомяване на кредиторите чрез вписване в книгата по чл. 634в, ал. 1 от ТЗ.

Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил изтъкнатите доводи, свързани с началната цена, определена от избрания от синдика оценител и поспециално, че същата е силно занижена; че изходните данни за оценката са очевидно некоректни и че методите за оценка, използвани от оценителя не са определени от синдика. Твърди се в тази връзка, че не бил спазен чл. 677, ал. 4 от ТЗ, тъй като синдикът не упражнил своето правомощие и не определил методите на оценка, а вместо това методът на оценка бил избран от оценителя по негово усмотрение, което законът не разрешавал. Оценката, определяща началната цена на продажбата имала съществено значение за съдържанието на сметката за разпределение. Занижаването на оценката ползвало единствено и само кредитора по чл. 717д, ал. 2 от ТЗ с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ и напълно изключвало справедливото удовлетворяване на кредиторите.

2

Като излага подробни допълнителни съображения счита, че съдът има правомощие в производството по чл. 729 от ТЗ да съобрази и законосъобразността на действията, които подготвят осребряването. При прилагане на принципа на съответстващото тълкуване на националното право в светлината на съюзното такова, отнесено към разпоредбите на чл. 728 и сл. от ТЗ, в контекста на установеното с Директива (ЕС) 2019/1023 ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20.06.2019 година изискване за въвеждане на подходящи надзорни и регулаторни механизми спрямо специалистите, следвало да се приеме, че съдебните органи, при одобряване на сметката за разпределение, можело и следвало да осъществяват контрол върху оценката на активите в производството по несъстоятелност, с цел подобряване на ефективността му.

Твърди се също, че съдът е извършил корекция в размер на законната лихва - в базата за изчисляване и в периода и така мотивирал извода си, че нямало да има промяна в обстоятелството, че цялата сума от 21 000 000 лева ще послужи за погасяване на част от вземането на „Ф.“ ЕООД.

Жалбоподателят твърди, при съобразяване на съдържанието на частичната сметка, че изразената в нея воля на синдика била неясна и не можела да бъде изяснена поради съществуващото в нея непреодолимо вътрешно противоречие относно това кое е обезпеченото вземане на „Ф.“ ЕООД и какъв е неговия размер. В тази хипотеза порокът на разпределението бил непоправим и съдът не можел да го отстрани чрез изменение на частичната сметка.

Моли се за отмяна на обжалваното определение изцяло и при наличие на условията за произнасяне по същество да бъде постановено определение, с което да бъде отказано да бъде одобрена процесната частична сметка за разпределение.

Направено е особено искане в случай, че съдът приеме, че са налице условията за произнасяне по същество, да се даде отговор на въпроса за обхвата на съдебния контрол върху сметката за разпределение и в частност, дали той включва и контрол върху оценката на имуществото в производството по несъстоятелност. Според частния жалбоподател в тази хипотеза от значение ще бъде тълкуването на Директивата и ще бъдат налице условията на чл. 629, ал. 1 от ГПК за отправяне на запитване до СЕС по следните въпроси:

3

1) Следва ли чл. 26 и чл. 27 от Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20.06.2019 година за рамките на превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (Директивата за преструктурирането и несъстоятелността) да се тълкуват в смисъл, че независимите оценители, определени да извършат оценка в производството по несъстоятелност, попадат в категорията „специалисти в производството по несъстоятелност, доколкото те са единствените лица, които съгласно националното законодателство имат право да извършат тази услуга?

2) Следва ли съображения 87 и 89 и чл. 27, параграф 1 от Директивата за преструктурирането и несъстоятелността да се тълкуват в смисъл, че ефективният надзор върху работата на специалистите в производството по несъстоятелност включва задължение за съдебните органи при одобряване на сметката за разпределение да извършат преценка дали изготвената от независим оценител оценка на активите на длъжника отговаря на стандартите за оценка и не ощетява кредиторите като явно несправедлива?

Частната жалба е надлежно обявена в търговски регистър съгласно чл.

729, ал. 2 от ТЗ, но в законоустановения срок от обявяването не е постъпил отговор по нея от заинтересована страна.

Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба, писмените доказателства и обстоятелствата по делото, а също съобрази и закона, за да се произнесе, приема следното:

Частната жалба е подадена в надлежния срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо право на жалба и правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

В срока по чл. 727 във връзка с чл. 728 от ТЗ против обявената по партидата на „А.“ ЕАД (н), ЕИК * на 13.09.2024 година с вписване № *, по заявление на синдика частична сметка за разпределение, е постъпило възражение с рег. № 261736/30.09.2024 година от „Г. ЕООД, ЕИК *. В него се навеждат аргументи за незаконосъобразност на изготвената частична сметка.

Възражението, видно от книжата по делото, е било предадено на куриер на 27.09.2024 година.

4

С обжалваното пред настоящата инстанция определение окръжният съд, след като е внесъл определени изменения в частичната сметка, е одобрил същата в останалите нейни части. В мотивите си е изтъкнал съображения за неоснователност на твърдението за незаконосъобразност на сметката поради липса на обявяване на определението, с което е дадено разрешение за продажба на имотите, продажната цена от които се разпределя, в книгата по чл. 634в, ал.1 от ТЗ. Посочил е в тази връзка, че участието на повече лица с наддавателни предложения не е ограничено на соченото основание, тъй като синдикът е извършил изискуемите обявления, чрез които уведомлението за продажбата следва да се счита достигнало до знанието на желаещите да се включат в нея. Счел е възражението, свързано с метода на оценка и изходните данни, избрани от оценителя, както и липсата на направен от страна на събранието на кредиторите метод на оценка на имуществото неоснователен по доводи, че кредиторът не може да основава същото на способите за осребряване, защото те в конкретната хипотеза са в правомощията на синдика, включително тези по отношение на възложеното оценяване от специалист.

Посочил е, че в производството от вида на настоящото съдът извършва преценка дали вземанията, които се удовлетворяват по сметката съответстват по вид, основание и размер на вземанията, включени в одобрения от съда списък на вземанията и дали е спазен редът за удовлетворяване на тези вземания, посочен чл. 722 от ТЗ. Счел е за основателно възражението за неправилно изчисляване на законната лихва по съображения, че лихвоносна е само главницата от 17 015 720.99 лева, а не цялото вземане, както и че периода, в който такава следва да бъде начислена е от 24.01.2022 година до 15.01.2024 година. Изчислил е същата с помощта на онлайн калкулатор и е внесъл корекция в нейния размер в сметката, приемайки, че дори и при това преизчисление цялата сума от продажбата ще послужи за погасяване на част от вземането на „Ф.“ ЕООД.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено по следните доводи и съображения:

По делото се установява, че в одобрения от съда списък на приетите вземания на кредиторите в производството по несъстоятелност на „А.“ ЕАД е включен кредиторът „Ф.“ ЕООД с вземания в общ размер от 20 783 392.82 5 лева, от които 20 778 218.03 лева с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.

1 от ТЗ от сумата от реализиране на имотите, предмет на учредени ипотеки за обезпечаване на тези вземания. Проведена е от синдика на 15.04.2024 година продажба чрез търг с тайно наддаване на имотите, предмет на визираните обезпечения - поземлен имот и сграда с обща оценка от 20 719 070 лева.

Постъпило е едно наддавателно предложение от „Ф.“ ЕООД, който е обявен за купувач на продаваното имущество, собственост на несъстоятелния длъжник.

Обявеният за купувач на имотите с наддавателното предложение е отправил искане, ако бъде обявен за купувач, дължимата от него цена да се прихване на основание чл. 717д, ал. 2 от ТЗ срещу вземането му от несъстоятелния длъжник. С оглед горното и на цитираното основание, синдикът е съставил процесната частична сметка за разпределение с предмет сумата от 21 000 000 лева, дължима от обявения за купувач - посоченото дружество. Съгласно изготвената частична сметка за разпределение, дължимата от „Ф.“ ЕООД цена от 21 000 000 лева се прихваща с част от приетите негови вземания /17 015 720.99 лева, ведно със законната лихва, която за периода от 24.01.2022 година до 15.04.2024 година възлиза на сумата от 4 425 429.81 лева; 586 382.31 лева; 162 612.46 лева; 79 944.56 лева; 490 726.04 лева; 2 442 831.67 лева;