Решение № 21 от 11.01.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Бургас, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20232120204594 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Г. А. К. с ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № */28.09.2023г., издадено от Директор на Регионална дирекция “Автомобилна администрация“, гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б. „а” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, на основание чл.

177, ал.3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 500,00 лева.

В жалбата постановлението. се излагат аргументи за материална незаконосъобразност на

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява като се представлява от адв. * и адв. * от АК-Бургас, който поддържат жалбата.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *, която оспорва жалбата и представя писмена защита.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката НП е връчено на жалбоподателя на 26.10.2023 г., а жалбата е депозирана в съда на 08.11.2023 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва изводът, че същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено следното:

На 17.08.2023 г. около 15.17 часа на Пристанище Запад в гр. Бургас, св. * – инспектор при ОО „АА” – гр. Бургас, извършил проверка на тежкотоварен автомобил – 1 влекач марка „ДАФ” с две оси с рег. № * с прикачено полуремарке „Вилтон НВ“ с три оси с рег. № *, управляван от жалбоподателя Г. К.. Св. * извършил измерване на масата на ППСто, посредством мобилна електронна везна „ELIAUTO EX 100”, фабр. № ЕХ 100000022. В следствие на измерването св. * преценил, че общата маса на ППС-то е 41480 кг (видно от бележката към оригинала на НП), т.е. с 1480 кг повече от допустимото. Св. * квалифицирал горното, като нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б. „А” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, поради което и съставил АУАН № 249/17.08.2023г. срещу водача и получил препис от него. В АУАН е записано че има възражения.

Въз основа на АУАН, на 28.09.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б. „А” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ , поради което и на основание чл. 177, ал.3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя административно наказание –„Глоба” в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, като в тях са описани всички релевантни факти, с оглед сочените за нарушщени законови разпоредби.

Също така, административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.

34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.

Въпреки това, съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е останало недоказано поради следното:

Видно от съдържанието на наказателното постановление жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б.

"а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. По силата на първата от цитираните разпоредби движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Допустимите размери, маса, натоварване на ос и т.н. на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл. 139 от ЗДвП са регламентирани с Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/. Съгласно § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на наредбата "допустими максимални маси" са максималните маси, използвани за ППС, посочени в чл. 6. В конкретния случай е установено и не се спори между страните, че водачът е управлявал влекач с две оси, с полуремарке с три оси. За този тип превозно средство, разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3, буква "а" от наредбата предвижда максимална допустима маса 40 тона.

По аргумент от чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ пътни превозни 2 средства с маса по-голяма от 40 тона могат да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, само след заплащане на съответната такса и произтичащото от това разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, но доказателства за това не са представени от водача, както в хода на административнонаказателното производство, така и в хода на съдебното обжалване.

Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай твърдението на АНО, че общата допустима маса на ППС е била надвишена с 1480 кг. е останало недоказано, тъй като е бил нарушен редът за извършване на съответното измерване. Съгласно чл. 35, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ - при извършване на проверка с оглед издаване на разрешение за движение на тежки или извън габаритни превозни средства се използват средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията. Пред настоящият състав актосъставителят заявява, че измерването е осъществено ос по ос, а в последствие полученият резултат е сумиран. Въпросната електронна везна е именно средство, по смисъла на чл. 35 от Наредба № 11/ 03.07.2001г.

Съгласно определението, дадено в § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на везни с неавтоматично действие (ДВ бр. № 37/2007г., в сила от 10.05.2007г.) – „везна с неавтоматично действие” е везна, която изисква намесата на обслужващо лице по време на измерването. В удостоверението за одобрен тип средство за измерване на л. 23 изрично е посочено, че използваната везна е такава с неавтоматично действие. В същото удостоверение е посочено, че тази гама везни са за измерване осовото натоварване на автомобили. Съгласно чл. 38, ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - везните с неавтоматично действие, предназначени за измерване на натоварването на ос/колело на превозни средства при извършване на контрол на движението по пътищата и/или на митнически контрол, могат да бъдат използвани за определяне на общата маса на превозните средства само когато при измерването всички оси/колела са разположени едновременно върху съответните части на устройствата за приемане на товара. В конкретния случай, видно от показанията на актосъставителя – измерването на общата маса на ППС-то не е било извършено по този законовоопределен начин. Въпросната процедура/ред за извършване на претеглянията на общата маса на ППС-то с везни с неавтоматично действие не е самоцел, а е въведен с цел избягване на каквито и да е съмнения, относно достоверността на резултатите. Щом в подзаконов нормативен акт е разписан изрично ред, по който следва да се извърши меренето и след като този ред не е спазен, по мнение на настоящия състав, следва да се стигне до извода, че резултатите от измерването не могат да се кредитират с доверие, въпреки че наказващият орган е представил доказателства, че везната е преминала през метрологичен контрол и по отношение на нея са били редовно извършвани последващи проверки.

В същия смисъл е Решение № 994 от 25.05.2016 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 796/2016 г., постановено по идентичен казус.

С оглед всичко казано по-горе, настоящият състав намира, че в случая, използването на незаконосъобразен метод за измерване е довело до невъзможност за ценене на резултатите от техническото средство, а от там и до недоказаност на твърдяното нарушение, поради което и атакувано наказателно постановление следва да се отмени.

3

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */28.09.2023г., издадено от Директор на Регионална дирекция “Автомобилна администрация“, гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б. „а” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал.3, предл. 2 от ЗДвП на Г. А. К. с ЕГН: **********, е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 500,00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4