Решение № 3553 от 25.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3553 гр. София, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110212889 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.189,ал.14 /предишна ал.6/ Закон за движението по пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от 05 март 1999година, в сила от 01 септември 1999година - редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от 01 февруари 2011година и тези, обнародвани ДВ бр.101 от 20 декември 2016година, в сила от 21 януари 2017година вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година.

Образувано е по жалба на М. С. К., подадена срещу наказателно постановление №23-4332-033814, издадено на 29 януари 2024година от началник Група в СДВР-ОПП, с което му е наложено административно наказание “глоба”, в размер 100лв., на основание чл.183,ал.5,т.1 ЗДв.П редакция на разпоредбата, преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.64 от 05 август 2025година, в сила от 07 септември 2025година, за това, че на 02 август 2023година, около 03:10часа, в град София, на бул.“Черни връх“, в посоката от ул.”Орел” към ул.”Филип Кутев”, управлявайки моторно превозно средство - лек автомобил, марка“***“, с 1 регистрационен номер **********, собственост на друго лице по регистрационен статус, на кръстовището с ул.”Хенрик Ибсен”, е приближил, навлязъл и преминал на червен сигнал на регулиращата кръстовището и работеща в нормален режим трисекционна светофарна уредба, по повод на което водачът е бил настигнат и спрян от контролните органи на бул.”Черни връх” срещу административен №69 - административно нарушение по чл.6,т.1 ЗДв.П.

В жалбата, подадена в приложимия законоустановен четиринадесетдневен срок /чл.189,ал.14 /предишна ал.6/ ЗДв.П вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година/, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Развити са съображения за допуснати съществени нередовности в рамките на развилото се административнонаказателно производство, дискредитиращи административнонаказателното обвинение, съотв. обуславящи накърняване на правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, конкретно свързани с непълна, некоректна и непрецизна юридическа формулировка на вмененото нарушение, включително в разрез с приложимите изисквания, произтичащи от разпоредбите на чл.42,ал.1,т.5 и чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН. Освен това се твърдят неспазени изисквания, произтичащи от разпоредбата на чл.57,ал.1,т.2 и т.5 ЗАНН, при оформяне съдържанието на атакуваното наказателно постановление, като според жалбоподателя, посочената в съдържанието на постановлението дата на съставяне, е “недействителна“, само формално посочена с цел спазване на срока по чл.34,ал.3 ЗАНН, още при непосочени доказателства, потвърждаващи извършването на вмененото нарушение и необсъдена приложимост или не по казуса на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Освен това и по същество е оспорено извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение, с твърдения за преминаване на разрешителен сигнал, подаван от регулиращата кръстовището светофарна уредба. Отправено е искане за присъждане на сторените деловодни разноски и при благоприятен за жалбоподателя изход на делото.

2

Защитникът на жалбоподателя - адвокат Л. Г., САК, легитимиран с пълномощни, приложени като лист 17 и лист 18 от делото, явявайки се в открито съдебно заседание, поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление, с позоваване на недоказаност на административнонаказателното обвинение, респ. привлеченият към отговорност да е осъществил признаците от състава на вмененото му административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.

Поддържа искането за присъждане на направените от жалбоподателя и при благоприятен за последния изход на делото, деловодни разноски, по списък и съобразно приложени разходно-оправдателни документи.

Пред съда административнонаказаният М. С. К., в процесуалното качество на жалбоподател и при редовна процедура по призоваване, не се явява лично.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлявана в открито съдебно заседание от юрисконсулт с пълномощно /лист 58 от делото/, заема становище в насока оставяне в сила и потвърждаване като законосъобразно и правилно на атакуваното наказателно постановление, а ”оставяне без уважение” като неоснователна и недоказана на сезиращата жалба, позовавайки се на съображения, развити в депозирано писмено “възражение“, вх.№340296/20.10.2025г. по описа на Софийски районен съд, Обща регистратура /лист 57 от делото/. Отправено е изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение - “в минимален размер”, а в същото време в писмения документ, но и в съпроводителното писмо, с което административнонаказателната преписка е представена в съда, е формулирано и възражение за прекомерност, при положение, че е претендирано от жалбоподателя и неговата защита адвокатско възнаграждение, формиращо направените от К. деловодни разноски и в случай, че делото се реши в полза на последния.

Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.189,ал.14 /предишна ал.6/ ЗДв.П вр. чл.62 ЗАНН, С. /СРП/ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”.

Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази своевременно изразеното в хода на съдебното 3 производство становище - от защитника по пълномощно на жалбоподателя, но и от представляващ по пълномощно въззиваемата страна и обсъди наличните по делото материали и събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 02 август 2023година, в първите часове на денонощието, изпълнявайки служебните си задължения в рамките на смяна и като част от дежурен екип при 04 РУ-СДВР, полицейски служител Д. П., заемал длъжност командир на отделение при 04 РУ-СДВР, но починал на 18 ноември 2024година, в присъствието на колегата си и свидетел по делото К. С., реализирал активности по образуване на административнонаказателно производство, конкретно със съставяне на жалбоподателя М. С. К., ЕГН **********, с известен адрес *************** последният спрян за проверка и установен като самоличност, в процес на управляване на моторно превозно средство по бул.”Черни връх”, в посоката от ул.”Орел” към ул.”Филип Кутев” в град София, след преминаването през кръстовището с ул.“Хенрик Ибсен”, регулирано със светофарна уредба, работеща в нормален режим, на акт, бланков №844937, за установяване на административно нарушение, с посочена правна квалификация по чл.6,т.1 ЗДв.П, от фактическа страна деянието описано като изразило се в това, че на същата дата, около 03:10часа, в град София, по бул.”Черни връх”, в посоката от ул.”Орел” към ул.”Филип Кутев”, К. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка“***“, с регистрационен номер **********, собственост на друго лице по регистрационен статус, като на кръстовището с ул.”Хенрик Ибсен”, регулирано с трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим, К. е приближил, навлязъл е и е преминал с колата през кръстовището на червен сигнал, съотв. е бил настигнат и спрян от контролните органи за проверка на бул.“Черни връх” срещу административен №69. Така съставен, актът бил предявен, подписан, макар с отбелязване “имам възражения” и препис от него бил връчен на жалбоподателя на същата дата - 02 август 2023година, като К. се възползвал от правото на писмени възражения по акта в приложимия срок по чл.189,ал.14 /предишна ал.6/ ЗДв.П вр. чл.44,ал.1 ЗАНН редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година. Оспорвайки още на този етап от 4 административнонаказателното производство извършването на вмененото му нарушение, жалбоподателят отправил искане за преглед на записа от осъществявано на мястото видеонаблюдение. Без да бъде взето конкретно отношение по поставения въпрос, отхвърлянето на възражението в случая било видно с издаването въз основа на акта на 29 януари 2024година от началник Група в СДВР-ОПП на атакуваното наказателно постановление №23-4332-033814, с което била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, конкретно с налагането на административно наказание “глоба”, в размер 100лв., на основание чл.183,ал.5,т.1 ЗДв.П, за нарушението, описано от фактическа и правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване.

С оглед доводите в жалбата, за проверка на обстоятелствата, очертаващи предмета на административнонаказателното обвинение, предвид естеството на нарушението и начина на установяването му, по делото са били събрани гласни доказателства, конкретно чрез показания на разпитания в качеството на свидетел, такъв по акта, но и непосредствено ангажиран с установяването на нарушението - К. С., при убедителни данни в същото време, доколкото се съдържат в писмо от 04 РУ-СДВР, че актосъставителят, но и също част от дежурния полицейски екип, ангажиран с установяването на нарушението полицай Д. П., е починал, като и са били приобщени писмени материали, основно такива, представляващи приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка, но и допълнително приложени в хода на съдебното производство, в т.ч. писменото възражение, депозирано от жалбоподателя в срока по чл.189,ал.14 /предишна ал.6/ ЗДв.П вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, докладна записка, изготвена от полицай П. и адресирана до началник 04 РУ-СДВР, съпроводително писмо за изпращане на постъпилото възражение по акта в СДВР-ОПП, подробна справка/картон на водача, по данни от автоматизирана информационна система на Министерство на вътрешните работи на Република България, за статуса на жалбоподателя като правоспособен водач на моторно превозно средство и за съставени на лицето в това качество, актове и фишове и издадени наказателни постановления за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, с отношение към установяване компетентността на актосъставителя и на издателя на атакуваното наказателно постановление, заповеди - №513з-4531/31.05.2022г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, №8121К5 13180/23.10.2019г., ведно с акт за встъпване в длъжност от 29 октомври 2019година и №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, още в приложение към жалбата - заверено копие на входящ номер по описа на 04 РУ-СДВР /лист 13 от делото/ и заверено копие на свидетелство за регистрация част I на моторно превозно средство - лек автомобил, марка“***“, с регистрационен номер ********** /лист 14 от делото/, както по искане на съда - писмо-отговор с приложение от Столична община, вх.

№339923/17.10.2025г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 51-56 от делото/ и писмо-отговор от СДВР, Отдел“Оперативен дежурен център”, вх.

№202165/24.06.2026г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 85-86 от делото/.

Тук е мястото да се отбележи, че от гл.т. специфика на конкретното нарушение, а и начин на установяване, от съществено, на практика и изключително значение по казуса, са се оказали гласните доказателства, събрани чрез показанията на единствения разпитан свидетел - полицейски служител К. С., който освен ангажиран в процедурата по образуване на административнонаказателното производство, в качеството на свидетел по акта, би следвало още непосредствено да е възприел, а и участвал в констатирането/установяването на самото нарушение в качеството на очевидец. Разпитан като свидетел обаче, при това по инициатива на съда, К.