Решение № 491 от 16.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Валя Рушанова

Деница Вълкова при участието на секретаря Елеонора Тр. М.а в присъствието на прокурора Б. Г. Д. като разгледа докладваното от Румен Петров Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200574 по описа за 2024 година Касационното производство е по реда на чл.346, т.2 и сл. от НПК.

Образувано по жалби от подсъдимия И. А., чрез защитника адв.С.Т. и от служебния защитник на подсъдимите Г.К. и Е. Г. А. - а. Д., против въззивна присъда № 2/19.01.2024 г., постановена по внохд № 244/2022 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново.

В жалбата на подсъдимия И. А. са наведени и трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НК. В допълнението изрично е посочено, че атакуваната присъда е постановена при липса на мотиви, тъй като показанията на наказателно неотговорните лица А.А., Т.К., М.Ч., Л.А. и И.С. са кредитирани изолирано от останалата доказателствена съвкупност, като те следвало да бъдат обвиняеми, съответно подсъдими в настоящото наказателно производство, при условие, че отсъстват доказателства някой от тях да се е явил доброволно пред надлежен орган на властта, за да съобщи за извършеното престъпление. Според защитника в мотивите липсва обоснован и логичен правен анализ къде е бил увещаван св.А. да даде и къде са дадени паричните суми от по 30 лв. на установените и неустановените по делото лица, за да гласуват те за определената политическа сила. Без каквито и да било доказателства, а изцяло въз основата на предположения, въззивният съд е приел, че така нареченият „списък за пилета“ не е съставен за Курбан Байрама, а за предстоящите парламентарни избори. Така допуснатите процесуални нарушения са довели до признаването на подсъдимия за виновен 1 по повдигнатите му обвинения, с което е нарушен материалния закон.

Очевидно допуснатият от служебния защитник адв. Д. технически пропуск при озаглавяването на жалбите на подсъдимия Г.А.К. /Г. А. И./ и на неговия син - подсъдимия Е. Г. А. като „Възивна жалба“ не е случаен, предвид изрично заявената необоснованост на атакуваната присъдата, налагаща нейната отмяна. Като съображения, изложени в подкрепа на заявените по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК касационни основания, могат да се посочат твърденията, че осъдителният съдебен акт почивал на „оговор“, тъй като по отношение на св.К., Ч. и А.а са неприложими хипотезите на чл.167, ал.7 и чл.167а, ал.2 от НК, защото те, след като са получили неследващата им се парична сума с криминализираната от закона цел - да упражнят избирателното си право на предстоящите избори в полза на конкретна политическа сила, са извършили престъплението по чл.167а, ал.1, предл.2 от НК, поради което те в нарушение на „чл.11, ал.1 от НПК“ участват в наказателното производство като свидетели, макар да е следвало да бъдат обвиняеми и подсъдими, което бламирало изцяло доказателствената стойност на показанията им. Твърденията за липсата на мотиви са основани на претенцията относно отсъствието на обективен критерий въз основа, на който показанията на св.С.М. са ценени безкритично като безпристрастни и достоверни, още повече че напълно били игнорирани обясненията на подсъдимите, с което доказателственият анализ страдал от непълнота.

Визираните процесуални нарушения препятствали разкриването на обективната истина и обусловили неправилните фактически и правни изводи, които се явяват в противоречие с материалния закон.

Във всяка от трите жалби се претендира да се отмени въззивната присъда и при условията на алтернативност подсъдимите да бъдат оправдани или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание подсъдимият И. А. и защитниците адв.С.Т. и адв.Х.Т. поддържат жалбата и пледират тя да се уважи по изложените съображения.

Подсъдимите Г.А.К. /Г. А. И./ и синът му Е. Г. А. не са явяват в съдебно заседание. Защитникът адв.Д. счита, че жалбите са основателни и следва да се уважат.

Представителят на Върховна прокуратура е на становище, че жалбите са неоснователни и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационните жалби са подадени в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирани страни, по отношение на съдебен акт, 2 подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което всяка една от тях е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След като с Решение № 173/13.12.2018 г. по внохд № 152/2018 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, поради допуснати съществени процесуални нарушения, е отменена първата първоинстанционна изцяло осъдителна присъда № 15/06.10.2017 г. по нохд № 247/2015 г. на РС - Свищов, е постановена присъда № 260000/30.03.2022 г. по нохд № 438/2018 г. по описа на РС - Свищов, с която и тримата подсъдими са признати за невинни и са оправдани по повдигнатите им обвинения.

По протест на прокурор от Районна прокуратура - Велико Търново е образувано внохд № 244/2022 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново.

След проведено въззивно съдебно следствие, с обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт, на основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК е отменена първоинстанционната оправдателна присъда и е постановена нова, с която: подсъдимият И. А. А. е признат за виновен в това че за времето от 20.09. до 22.09.2014 г. в гр.Свищов чрез наказателно неотговорния на основание чл.167, ал.7 от НК А.Р.А. е организирал предлагането и даването на имотна облага от по 30 лв. на 12 установени и на други неустановени по делото лица от същия град, с цел да ги склони на предстоящите избори за народни представители да упражнят на 05.10.2014 г. сами избирателното си право в полза на определена политическа партия - ДПС, регистрирана за участие в интегралната бюлетина под № 18, престъпление по чл.167, ал.3 от НК. е предоставил на лице по чл.167, ал. 2 от НК - наказателно неотговорния на основание чл.167, ал.7 от НК А.Р.А. имотна облага паричната сума от 540 лв., за да бъде дадена на 12 установени и други неустановени по делото лица, всички от гр.Свищов, с цел да бъдат склонени на предстоящите избори за народни представители сами да упражнят избирателното си право на 05.10.2014 г. в полза на определена политическа партия - ДПС, регистрирана за участие в интегралната бюлетина под № 18, престъпление по чл.167, ал.4 вр. с ал.3 вр. с ал.2 от НК при условията на продължавано престъпление е дал имотна облага - паричната сума от по 30 лв. на Л.А., М. Ч., Т.К. и И.С., всички от гр.Свищов с цел да ги склони на предстоящите избори за народни представители да упражнят сами избирателното си право на 05.10.2014 г. в полза на определена политическа партия - ДПС, регистрирана за участие в интегралната бюлетина под № 18, престъпление по чл.167, ал.2, пр.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК.

За всяко едно от трите престъпления при условията на чл.55, ал.1, т.1 и 3 ал.3 от НК подсъдимият е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като е лишен от право да заема държавна или обществена длъжност свързана с упражняване на избирателните права на гражданите за срок от две години.

На основание чл.23, ал.1 и ал.2 от НК е определено едно общо най-тежко наказание от шест месеца лишаване от свобода, към което е присъединено лишаването от право да заема държавна или обществена длъжност свързана с упражняване на избирателните права на гражданите за срок от две години. На основание чл.66, ал.1 от НК лишаването от свобода е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

С присъдата подсъдимият Г.А.К. /Г. А. И./ е признат за виновен в това, че за времето от 20.09. до 22.09.2014 г. в гр.Свищов е дал имотна облага - паричната сума от 30 лв. на С.

М. от гр.Свищов с цел да го склони на предстоящите избори за народни представители да упражни сам избирателното си право на 05.10.2014 г. в полза на определена политическа партия - ДПС, регистрирана за участие в интегралната бюлетина под № 18, престъпление по чл.167, ал.2, пр.2 от НК. чрез наказателно неотговорния на основание чл.167, ал.7 от НК С.М. е организирал предлагането и даването на имотна облага от по 30 лв. на членовете на семейството му, общо 150 лв., с цел да ги склони на предстоящите избори за народни представители да упражнят на 05.10.2014 г. сами избирателното си право в полза на определена политическа партия ДПС, регистрирана за участие в интегралната бюлетина под № 18, престъпление по чл.167, ал.3 от НК.

За всяко от двете престъпления при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК подсъдимият е осъден на по шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание от шест месеца лишаване от свобода, което при условията чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл.25, ал.1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо най-тежко наказание измежду настоящите и наложеното му с присъда № 12/19.06.2015 г. по нохд № 425/2013 г. на РС - Свищов, в сила от 02.11.2015 г., от десет месеца лишаване от свобода, което е отложено за изпълнение при условията по чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимият Е. Г. А. е признат за виновен в това, че за времето от 20.09. до 22.09.2014 г. в гр.Свищов, при условията на продължавано престъпление е предложил имотна облага - паричната сума от по 30 лв. на Л.А., М. Ч. и Т.К., всички от гр.Свищов, с цел да ги склони на предстоящите избори за народни представители да упражнят сами избирателното си право на 05.10.2014 г. в полза на определена политическа партия - ДПС, регистрирана за участие в интегралната бюлетина под № 18, поради което и на основание чл.167, ал.2, пр.1 вр. с чл.26, ал.1от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК е осъден на шест месеца лишаване от 4 свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Наведените касационни основания и идентичността на изложените в тяхна подкрепа съображения позволяват настоящият състав да разгледа едновременно жалбите на подсъдимите.

При извършената касационна проверка на обжалваната присъда няма как да се споделят отправените упреци на защитниците, че липсата на обвинение спрямо А.А., Т.К., М. Ч., Л.А., И.С. и С.М., на които е придаден статут на свидетели, вместо на обвиняеми за престъпления против политическите права на гражданите, са довели до противоречие със закона и е бламирана възможността подсъдимите в максимална степен да реализират правото си на защита. Съобразно разпоредбата на чл.102, т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, но не и възможното участие на друго лице или лица. Същевременно съгласно чл.127, ал.3 от Конституцията и чл.46, ал.1 от НПК, тъй като прокурорът е единственият орган, който повдига и поддържа обвинение за престъпления от общ характер следва, че само от неговата преценка зависи кое лице може да бъде привлечено в качеството на обвиняем, като съдът няма правомощия за намеса в желаната от защитата посока. На тази плоскост напълно ирелевантно се явява и възражението, че горепосочените свидетели не били съобщили доброволно пред надлежен орган на властта за извършеното престъпление, т.е. въззивната инстанция не е нарушила закона.

При обсъждане основателността на жалбите следва да се има предвид, ч е касационната инстанция /с изключение на хипотезата на чл.354, ал.5 от НПК/ като съд по правото, а не по фактите, няма правомощие да възприема нови фактически положения или да интерпретира по различен начин доказателствените източници, доколкото в изложените в касационните жалби доводи се твърди неправилност на възприетата фактология. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. В рамките на оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК настоящата инстанция следва да прецени единствено дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са изведени правилно. При така очертаните предели на дължимата проверка, настоящият състав намира, че при анализа на събраните в производството доказателства и доказателствени средства, въззивният съд не е допуснал съществени фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Твърденията на защитата за липса на мотиви към въззивната присъда са неоснователни, тъй като прочитът им не сочи да са допуснати претендираните в жалбите пропуски. Съдържанието на мотивите към присъдата напълно отговаря на изискванията на чл.339, ал.3 вр. с чл.305 от НПК. След проведено всеобхватно съдебно следствие окръжният съд е посочил установените от него обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали е възприел фактическата обстановка по делото, 5 като при извършения анализ на доказателствените източници е отговорил и на направените възражения от страните. При извеждането на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимите, с нужното внимание е обсъдена информацията, съдържаща се в заявеното от свидетелите: А.Р. А., работещ към инкриминирания момент в ОП „Чистота“, чийто началник - директор е бил И. А. и от случайно срещнатия от подсъдимия Г.К. - св.С.М.. С основание показанията на двамата са възприети от въззивния съд за правдиви и обективни, не само защото са последователни по отношение на предоставените им суми, съответно 540 лв. и 180 лв., но са и в корелация по помежду си, а и със заявеното от техните познати и роднини, на които всеки един от двамата е раздал по 30 лв., за да гласува на предстоящите парламентарни избори за посочената политическа партия, регистрирана в ЦИК с бюлетина № 18, което подкрепя обвинителната теза.