Определение № 1580 от 30.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1580 гр. Варна, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20263100500092 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 99661/28.11.2025 г. от Д. Г. Г., ЕГН **********, чрез адв. Св.И., уточнена с молба № 104296/15.12.2025г. срещу решение № 3769/27.10.2025 г., постановено по гр. д. № 20243110113349 по описа на ВРС за 2024 г., 7-ти състав, в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на Г. Г. Й., ЕГН ********** сумата 1200 евро (2 347 лв.), представляваща недължимо платена на 15.05.2023 г. сума при начална липса на основание, ведно със законната лихва за забава върху тази главница, считано от 15.11.2024 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, както и е осъден да заплати на Г.

Г. Й. сумата от 154,17 евро (301,54 лв.) - разноските по гр. д. № 20243110113349 по описа на ВРС за 2024 г., както и сумата от 154,17 евро (301,54 лв.) - разноските по ч. гр. дело № 20243110111391 по описа на ВРС за 2024 г.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Въззивникът сочи, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се доказва възражението му, че търсената от ищцата, настояща въззиваема сума му е платена на основание изпълнение на нравствен дълг. Доказано смята, че е това, че отношенията между страните са били интимни и те са живеели при условията на фактическо съжителство. Поради това правилно е да се приеме, че направените от него разходи за Г. Й. за качването на кораба, забавления, дрехи, почивки и други, са реализирани в смисъла, който влага СК за съпружеските грижи, материална и морална подкрепа, взаимопомощ, според възможностите на всеки от двамата съпрузи. В този смисъл процесната сума, представлява връщане на нещо което тя е получила преди това от него. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че института на нравствения дълг не намира приложение в отношенията на извънбрачните партньори, противно на практиката на ВКС, според която отношенията им са „като между съпрузи“. Показанията на разпитаните по първоинстанционното дело свидетелите установяват сериозността на отношенията на страните по делото. Те са имали намерение да си купят жилище, в което да съжителстват и ищцата е поела задължение за връщане на платеното от него за нея, след получаване на първите заплати от работата на кораба, което е било в смисъл, че тя участва пълноценно и 1 съразмерно във връзката им. Това е основанието за даване на сумата-изпълнение на поетия от Г. нравствен дълг, като не е имало за нея друго основание. Даденото в изпълнение на един нравствен дълг не е дадено без основание, поради което и искът с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е неоснователен. Не се доказа по делото и да е налице неоснователно обогатяване от негова страна от сумите, които Г. му е превела. Напротив, той е заплатил през 2022г. стойността на мобилен телефон за нея, почивките и забавленията им през лятото на 2022г., разходите по качването й на кораб заедно с него през м. 03.2023г., приключил през м.11.2023г., като тя е обещала „реванш“ пред разпитаните свидетели. Сумите които му е превела са определени от нея самата нея по размер „реванш“.

Моли се да бъде отменено обжалваното решение изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените в условията на евентуалност искове . Претендират се направените пред двете инстанции разноски.

С молба №

104296/15.12.2025г. страната уточнява, че не прави искане с правно осн. чл. 248 от ГПК.

Във връзка с горните наведени оплаквания, се позовава на допуснати от съда процесуални нарушения при разпита на водените от страните свидетели, като не му е било позволено да задават въпросите си. Моли се ако съдът намери, че събраните гласни доказателства не са достатъчни и са останали недокрай изяснени обстоятелства относно наличието на обективно съществуващ нравствен дълг на ищцата към него, относно това дали ищецът е съзнавал наличието на нравствен дълг към него при извършване на превода, че ищецът е действал с намерението да удовлетвори конкретно морално задължение, да бъдат допуснати двама свидетели, с чиито показания ще установява тези обстоятелства.

Представя протокол № 3900/25.06.2025г. по гр.д. № 13348/2024г. на ВРС.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Г. Г. Й. ЕГН **********, чрез адв. Кр.Т., с който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Счита обжалвания акт за правилен, законосъобразен и обоснован, като оспорва наведените в жалбата оплаквания. Оспорва, че е предоставила процесната сума от благодарност или в изпълнение на нравствен дълг, а тя е предоставена на ответника, сега въззивник на заем, за подпомагане закупуването на жилище. Това ,че ответникът Д. я е подвел, че сумата му е необходима за заплащане на капаро по сделка, не изключва отговорността му. Той умишлена е целял да я заблуди за какво са му нужни парите, а е възразил, че е очаквал от нея тя да възстанови разходи, които е сторил за нея и тя да изпълни един нравствен дълг, който дори не е предполагала, че съществува, имайки близки отношения с него. Всички възражения на ответника, че двамата са съжителствали съвместно и са поддържали общо домакинство са безпротиворечиво опровергани с ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на водените от двете страни свидетели. Тя е млад човек, живеещ при родителите си, работещ и учещ, за когото последните полагат грижи. Тя никога не е напускала дома си, не е създавала с друг човек домакинство. Възразява срещу сочените от ответника „имуществени отношения“, които се навеждат за първи път в настоящата жалба. В случая се касае за съвместното прекарване на ваканциите и интимните отношения, като такива не са имали нищо общо със семейните. Оспорва, че е налице финансова обезпеченост на ответника, като намира за доказано, че той не разполага с много средства, тъй като преди това е изпълнил само два контракта, между които не е работил, а е ползвал отпуск и е разходвал значителни средства. Както ответникът, така и неговите родители са се нуждаели от процесната сума. Г. периодично и за кратко е оставала в дома на родителите на ответника, но не е битувала в този дом, като приравнен на семейно жилище. Това, че ответникът е заплащал сметките и разходите в домакинството на родителите си, не би могло да й бъде вменено в задължение, още повече, като неин нравствен дълг. Именно правната връзка, основана на брак, родство или осиновяване в практиката на ВКС е определящият белег за разпознаване на нравствения 2 дълг при настъпило имущественото разместване, което значително стеснявало приложното поле на понятието „Нравствен дълг“. Връзка като описаната липсва между страните.

Извършените от ответника разходи за ищцата по време на интимната им връзка са имали дарствен характер и не подлежат на връщане, още повече, че от доказателствената съвкупност не се е установява ответникът да е очаквал да бъде имуществено възмезден за тях, още по-малко да са правени при изрична такава уговорка между страните. Такива разходи не пораждат задължение за възстановяване.

Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди решението на ВРС.

Отправено е искане за присъждане на разноски по настоящото дело.

Направеното доказателствено искане намира за неоснователно и преклудирано, както и неясно, доколкото не се сочи поради каква причина следва да бъде повторно извършено като процесуално действие, при условията на преклузия и ограничен въззив. В условията на евентуалност и в случай, че съдът допусне разпит на свидетели, се моли, с оглед принцип на равнопоставеност на страните, да се допуснат двама свидетели за опровергаване на твърдените факти и обстоятелства.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК, както и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт.

Същата следва да бъде приета за разглеждане.

Настоящият състав намира, че направеното от въззивника доказателствено искане следва да бъде оставено без уважение. Най-напред следва да се отбележи, че се иска от съда да извърши предварително преценка дали са доказани посочените от въззивника възражения, след което сам да определи дали е необходимо събиране на други доказателства, което само по себе си е недопустимо. Дори и да се приеме, че страната прави искане за допускане на двама души свидетели, то това искане е преклудирано. Тези доказателства не са новосъздадени и с тях няма да се установяват нововъзникнали и/или новоузнати обстоятелства, които да са от значение за делото. Можело е страната да направи искането си своевременно пред първоинстанционния съд, но видно от протокола от о.с.з. на 26.09.2025г., чрез процесуалния си представител е заявила, че няма други доказателстени искания. Не следва да бъде прието и това, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения, като е отклонявал или преформулирал някои от въпросите, задавани от адв.

Св.И. в о.с.з. на 23.05.2025г. и 26.09.2025г., още повече, че дори и да е отправял предупреждения и указания към процесуалния представител на ответника, свидетелите са давали отговори на така поставените им от страната въпроси. Вярно, че в о.с.з. на 26.09.2025г. съдът е отклонил въпроса на адв. Св.И. към Руси Ковачев дали е ставал свидетел на разговори, в които Г. да е заявявала, че ако се качат двамата, тя ще се реваншира по-късно, по съображения, че въпросът е насочващ и съдържа желаният от страната отговор в себе си, още повече, че самият свидетел в изложението си пред съда по-рано вече е заявил, че знае от Митко за превод на суми от благодарност, че помогнал на Г. със средства да се качи на кораб, да си закупи необходимите й работни дрехи, да си извади документи. Ако свидетелят беше чувал за реванш лично от страна на Г., щеше това да сочи, а не да обяснява знанието си със споделеното му от Д.. Не следва и приемане и прилагане по делото на протокол от о.с.з от 25.06.2025 г. по гр. д. № 13348/2024 г. по описа на ВРС, 30-ти състав. Събрани по друго дело гласни доказателства са недопустимо по правилата на ГПК доказателствено средство, доколкото представляват свидетелски показания в писмен вид.

Тъй като искането на въззиваемата за допускане на свидетели е направено под условие, че бъде уважено това на въззивника, поради гореизложеното, съдът не следва да го разглежда.

3

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 99661/28.11.2025 г. от Д. Г.

Г., ЕГН **********, чрез адв. Св.И., уточнена с молба № 104296/15.12.2025г. срещу решение № 3769/27.10.2025 г., постановено по гр. д. № 20243110113349 по описа на ВРС за 2024 г., 7ти състав, в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на Г. Г. Й., ЕГН ********** сумата 1200 евро (2 347 лв.), представляваща недължимо платена на 15.05.2023 г. сума при начална липса на основание, ведно със законната лихва за забава върху тази главница, считано от 15.11.2024 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, както и е осъден да заплати на Г. Г. Й. сумата от 154,17 евро (301,54 лв.) разноските по гр. д. № 20243110113349 по описа на ВРС за 2024 г., както и сумата от 154,17 евро (301,54 лв.) - разноските по ч. гр. дело № 20243110111391 по описа на ВРС за 2024 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника Д. Г. Г. за изслушване на двама души свидетели, направено с въззивната жалба и за приемане и прилагане по делото на протокол от о.с.з на 25.06.2025 г. по гр.д. № 13348/2024 г. по описа на ВРС, 30-ти състав.

НАСРОЧВА производството по делото за 27.04.2026 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, с връчване на препис от настоящото определение.