Акт от 19.02.2021, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 19 гр. Велико

Търново, 19.02.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, касационен състав, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: Е.Б. ИВЕЛИНА ЯНЕВА при секретаря М. Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10313/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Министерство на културата, град София, бул. „Ал.Стамболийски“ №17, чрез ***Т., срещу Решение № 506 от 30.10.2020 г., постановено по НАХД № 1070/ 2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 5072/ 20.02.2019 г., издадено от заместник-министър на културата, с което на „Артлайт“ ООД за извършено нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 7, предл. второ от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500,00 лв. и за нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 7, предл. трето от ЗАПСП е наложено наказание

„имуществена санкция” в размер на 2 500,00 лв. като на основание чл. 97, ал. 1, изр.последно от същия закон е постановено веществените доказателства, обозначени като Обекти № 1, 2, 3, 4 и 5 да бъдат отнети в полза на държавата, а останалите веществени доказателства, описани като Обекти № 6, 7, 8 и 9 да се върнат на С.В.Х..

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, които се квалифицират като такива за противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. С подробно изложени доводи касаторът твърди, че съдът неправилно е приел, че НП е издадено след давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, който срок е неприложим в хипотезата на прекратено с постановление на прокурора наказателно производство. Намира за неотносими разсъжденията на съда за липсата незнание на лицата, извършили копирането на учебници относно липсата на съгласие на техните автори, доколкото в случая се касае за отговорност на юридическо лице. Счита че по безспорен начин от събраните по делото доказателства е доказано извършеното нарушение, а административния орган е посочил правилно съставите на административните нарушения и е наложил съответното наказание за осъществените противоправни деяния. Развиват се съображения за необоснованост на съдебното решение. От настоящата инстанция се иска да отмени същото и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди издаденото от заместник – министър на културата наказателно постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждени в случай на уважаване касационната жалба. Прави се искане да не бъде присъждано възнаграждение за процесуално представителство на ответника, алтернативно се прави възражение за прекомерност на претендираното от последния адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба –

„Артлайт“ ООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител ***П. от ВТАК, в представения по делото писмен отговор и в съдебно заседание, заема становище за неоснователност на касационната жалба като излага подробни съображения за това. Намира решението на районния съд за правилно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски в производството, за които представя списък.

Представителят на Окръжна прокуратура –

Велико Търново, заема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че правилно въззивният съд е приел за незаконосъобразно обжалваното пред него НП и същото е издадено след изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН давностен срок, приложим и в настоящото хипотеза. По тези съображения намира, че обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, настоящият състав не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд. Установено е, че първоначално за извършеното деяние е било образувано досъдебно производство № ЗМ-131/ 2016 г. по описа на ОД на МВР - В. Търново срещу виновното лице за това, че през месец октомври 2016 г., в гр. Велико Търново, записва, възпроизвежда и разпространява чужд обект на авторско право и екземпляри от него без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право - престъпление по чл. 172а, ал. 1 от НК. В хода на това производство е установено, че лицето С.Х. е осъществил състава на престъплението по чл. 172а, ал. 1 от НК при посредствено извършителство, като използвал Д.И.И. – „оператор“ в „Копирен център-книжарница“, находяща се на адрес: гр. Велико Търново, ул. „Мария Габровска“ № 1, търговски обект на „Артлайт“ ООД, в периода от 23.09.2016 г. до 11.11.2016 г. като възпроизвел и разпространявал учебниците - „Основи на управлението“ с автори доц. д-р И.П., Р.П.и проф. д.ик.н. П.П., 2016 г., издателство „Абагар“; „Икономически учения“ с автори П.П.и П.П., 2006, издателство "Фабер“; „Микроикономика“ с автори доц. д-р Ж.У., доц. д-р Д.Д., доц. д-р Д.З., 2009, издателство „Фабер“ - всички обекти на авторско право по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП, без изискваното разрешение на авторите, в нарушение на чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 1 вр. чл. 35 от ЗАПСП.

С Постановление от 04.01.2018 г. на

Районна прокуратура – Велико Търново е прекратено образуваното досъдебно производство на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.

1 от НПК като според прокурора установените шест броя учебници, краткият времеви период, през който са копирани и продавани, както и ниската им стойност, обуславят извод за маловажност на случая, при което същият е квалифицирал деянието като такова по чл. 172а, ал. 5 от НК и изпратил преписката на компетентния административнонаказващ орган. Въз основа на материалите по преписката и влязлото в сила постановление на ВТРП със Заповед № РД 09-277/ 19.05.2017 г., министърът на културата е възложил на заместник-министъра на културата Р.Д., издаването на НП за административни нарушения по чл. 97 от ЗАПСП и заповеди за налагане на ПАМ по чл. 96 е от ЗАПСП. Издадено е Наказателно постановление № 5072/ 20.02.2019 г. на заместник-министъра на културата, с което е ангажирана отговорността на „Артлайт“ ООД - гр. В. Търново, стопанисващо търговски обект - „Копирен център-книжарница“, находящ се в гр. В. Търново, ул. „Мария Габровска“, № 1, за това, че в периода от 23.09.2016 г. до 11.11.2016 г. е възпроизвело описаните по-горе учебници – обекти на авторско право по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП без изискваното разрешение на авторите, предвидено в чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т.

1, вр. с чл. 35 от с.з. като по този начин осъществило състава на административно нарушение по чл. 97, ал. 1, т. 7, предл. второ от ЗАПСП и е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв., както и за това, че в същия период разпространявало същите тези учебници без изискваното разрешение на авторите, предвидено в чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр. чл. 35 от с.з., с което нарушило чл. 97, ал. 1, т. 7, предл. трето от ЗАПСП и е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв., като на основание чл. 97, ал. 1, предл. последно от ЗАПСП е постановено част от веществените доказателства да се отнемат в полза на държавата, а другата да се върнат на С.В.Х.. Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, връчено е на управителя на дружеството на 26.03.2020 г. и е обжалвано по съдебен ред в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка е установена от Великотърновския районен съд въз основа на събраните в производството пред него писмени и гласни доказателства. След извършване на проверка по отношение законосъобразността на НП, районният съд е формирал краен извод за основателност на жалбата. Приел е, че отговорността на „Артлайт“ ООД е ангажирана след изтичане на шест месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, приложим и в хипотезата на образуване на административнонаказателно производство без съставен АУАН. Изложени са подробни мотиви за това, че НП не отговаря на формалните изисквания по чл. 57 от ЗАНН. Прието е, че НП е издадено в нарушение на материалния закон, при липса на съответствие между фактическото описание на деянието и сочената за нарушена разпоредба от ЗАПСП. Районният съд е намерил, че в НП не е посочена конкретна дата на извършване на нарушението – кога точно е извършено вмененото възпроизвеждане съответно разпространение на учебниците, като според съда посоченият период не може да бъде възприет за дата на нарушението. На следващо място, съдът е изложил мотиви, че необосновано и при липса на доказателства, органът е достигнал до извод за осъществени два състава на продължавано административно нарушение – възпроизвеждане и разпространение на процесните учебници, както и при липсата на конкретни констатации за извършени фактически действия на определена дата от лица, действащи от името на дружеството. Според въззивния съд не е безспорно и категорично установен механизмът на изпълнителното деяние на нарушението, при какви обстоятелства, какви фактически, конкретни действия и от кого и кога са били извършени. Преценил е, че административнонаказващият орган не е съобразил нормата на чл. 18 от ЗАНН и като е ангажирал отговорността на дружеството за двете нарушения в рамките на едно производство е допуснато съществено процесуално нарушение на администратовнопроизводствените правила, с което се ограничава и засяга правото на защита на санкционирания субект. С тези мотиви РС – Велико Търново е отменил изцяло обжалваното пред него наказателно постановление като незаконосъобразно.

Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна.

На първо място, в касационната жалба е наведено оплакване за необоснованост на обжалваното решение на Великотърновския районен съд, но съгласно нормата на чл. 220 от АПК, приложима по силата на чл.

63 от ЗАНН, фактическите установявания на въззивния съд не подлежат на касационен контрол. От друга страна, необосноваността не е конкретно касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, за наличието на което по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, настоящата инстанция да дължи произнасяне - единствено законоустановените такива са противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните норми, наложеното наказание е явно несправедливо. Съобразно горното, единствено за пълнота на изложението следва да се отбележи, че при постановяването на обжалваното решение не е извършено неправилно подвеждане на установените в него производство факти, към норми от неюридически характер - на логиката, практиката и науката. Формираните при установената от районния съд фактическа обстановка изводи са непротиворечиви, последователни и правилни, основани на логическото мислене, каузалните връзки между явленията и опитните правила.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал.

Разпечатката съдържа 28 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c6e8039-04e7-40e8-a09b-37f09876994b