Определение № 4871 от 23.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4871 гр. В........, 23.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В........, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100502255 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на глава XX oт ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 68971/06.08.2025г. по регистратурата на ВРС подадена от „Д....................“ ЕАД, чрез процесуалния си представител срещу решение № 2658/14.07.2025г. постановено по гр.дело № 2787/2024г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА по обратния иск, с която жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на А. К. И., ЕГН ................ законната лихва върху главницата от 5050 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 05.12.2023г. около 16,30 часа в гр.В........, на пешеходна пътека на кръстовището на бул.“С.........“ и бул.“С.........“, причинено по вина на А. К. И., управлявал лек автомобил Ф....... Ф........ с рег. № В .........В, считано от 05.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата, ПРИ УСЛОВИЕ, че А. К. И. заплати на Е. К. присъдената сума по предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, на основание чл. 435 от КЗ

Въззивникът „Д....................“ ЕАД, чрез процесуалния си представител оспорва първоинстанционното решение в обжалваната му част с твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Посочва, че заедно с ответника по главния иск – А. И. са направили признание на предявения иск за обезвреда, като последният го е признал в цялост, а жалбоподателят е признал неговия размер, но валидно е останало заявеното в отговора на обратния иск възражение за началния момент, от който се претендира присъждане на законна лихва. Твърди, че спрямо него е неприложима общата хипотеза на чл.84, ал.3 от ЗЗД за изпадане в забава считаното датата на увреждането, а такава съгласно чл.497 от КЗ се дължи считано от датата на предявяване на претенцията, което в случая се приравнява на момента, в който е получил исковата молба по обратния иск. На това основание моли 1 постановеното решение в обжалваната му част по отношение началната дата, от която се дължи законна лихва върху главницата присъдена по обратния иск да бъде отменено и такава да се присъди считано от датата на връчване на обратния иск до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт Е. К., чрез процесуалния си представител. Заявеното становище е за допустимост, но неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Излага, че изявлението за признаване на предявения иск касае цялата претенция в нейния обем, включително касателно присъдената законна лихва. Доколкото признанието е неоттегляемо , не е налице основание за уважаване на депозираната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение както и да бъдат присъдени сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 о т ГПК н е е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна А. К. И..

По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържат изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за разглеждането е внесена.

Страните във въззивното производство са въззивникът „Д....................“ ЕАД и въззиваема страна - А. К. И., доколкото предмет на обжалване е първоинстанционното решение само в частта досежно обратния иск. Същите се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо и следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните „Д....................“ ЕАД в качеството на въззивник и въззиваема страна - А. К. И..

С въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 68971/06.08.2025г. по регистратурата на ВРС подадена от „Д....................“ ЕАД, чрез процесуалния си представител срещу решение № 2658/14.07.2025г. постановено по гр.дело № 2787/2024г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 2255/2025г. за разглеждане в открито 2 съдебно заседание на 05.11.2025г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните „Д....................“ ЕАД в качеството на въззивник и А. К. И. в качеството на въззиваема страна, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3