Решение № 191 от 23.07.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Враца, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20261400500334 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. С. Т., ЕГН **********, с адрес:

***, против Решение № 139/28.04.2026 г. по гр.д.№ 1402/2025 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, с което са отхвърлени предявените от нея против „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.Козлодуй, искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ, за отмяна на Заповед № НК-18/08.08.2025 г. на изпълнителния директор, с която й е наложено наказание „Уволнение“ и е прекратен трудовия й договор; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Помощник машинист на парна турбина “ в П-ЕП2-ЕОЕД-ЕТО-ТОК и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение за периода от 18.08.2025 г. до 18.02.2026 г. (за шест месеца), в размер на общо 45000 лв. (23008.13 евро), ведно със законната лихва , и е осъдена да заплати на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, разноски по делото в размер на 200 евро.

В жалбата се поддържа, че решението е необосновано и неправилно.

Твърди се, че от събраните по делото доказателства е установено по несъмнен начин, че до прекратяването на трудовото й правоотношение на 18.08.2025 г. ищцата Т. Т. е работила по трудов договор като е заемала длъжността „Помощник машинист парна турбина“ /ПМПТ/, а дисциплинарното наказание й е наложено за това, че на 29.07.2025 г. е извършила действия при изпълнение на длъжност „Оператор спомагателни съоръжения“ /ОСС/. Навеждат се доводи, че работодателят е нарушил собствените си нормативни актове – Инструкция по качество т.3.8.2, 1 доколкото за 29.07.2025 г. няма разпореждане за заместване на ОСС, касаещо Т. Т., както и че по длъжностна инструкция на ПМПТ при нормална експлоатация работното му място е кабинка ПМПТ и в зоната на обслужване на тази длъжност не се включва оборудване, находящо се на ЦПС, което попада в зоната на обслужване на ОСС. Посочва се, че при така установените факти става ясно, че на 29.07.2025 г. ищцата е изпълнила законни действия, според разпорежданията на ръководителите й (арг.чл.126, т.7 КТ), произтичащи от график за посочената дата, макар и да липсва спазване на Инструкция по качество от работодателя, като тези действия е извършила доколкото разпореждането му да изпълнява длъжност ОСС не й е дало основание да приеме, че от изпълнението на тази работа ще произтече опасност за живота и здравето й (арг. чл.283 КТ). Прави се обобщение, че въпреки така установените факти, сочещи нарушение, което е извършено по повод незаконосъобразно възлагане изпълнение на дейности по длъжностна характеристика на ОСС, й е наложено дисциплинарно наказание и е прекратен трудовия й договор за длъжност ПМПТ, за която длъжност и в каквото качеството не е извършила никакво нарушение на трудовата дисциплина.

На следващо място въззивницата посочва, че от събраните по делото доказателства е установено, че е отворила арматура 6VC11S04 (задвижка) на циркулационна помпа 6VC11D02 (втора циркулационна помпа), за която не е имала разпореждане, но това нейно действие е краен резултат от неизпълнение на задълженията на нейните ръководители, участвали в изпълнение на Разпореждане №93/29.07.2025г., които:

- са осъществили захранване на арматура 6VC11S04 (задвижка) на циркулационна помпа 6VC11D02 (втора циркулационна помпа) без основание;

- не са поставили табела „Не включвай!Работят хора!“ на задвижка 6VC11S04 на циркулационна помпа 6VC11D02, въпреки че такава е следвало да бъде поставена и да е упоменато във всички работни наряди за втора аванкамера;

- не са били поставили табелата „Не включвай!Работят хора!“ на правилното място, а на прекъсвач в шкаф в друго помещение, обслужвано от СКУ, до което работниците от турбинен цех ЕТО нямат достъп;

- не са поставили на самата апаратура допълнителна табела „Оборудване с дефект“, тъй като такъв дефект е бил регистриран в информационната система на 26.07.2025 г. под № 25.36.ДЕФ.2412;

- не са поддържали в изправност обратния клапан, което би изключило постъпването на вода във втора аванкамера, дори и при отворени задвижки.

В жалбата се изразява несъгласие и с второто вменено нарушение на трудовата дисциплина и технологични правила, а именно – че ищцата не е докладвала своевременно за действията си. Твърди се, че е уведомила незабавно прекия си ръководител М. М. – на длъжност СОТО за настъпилото събитие и заедно са предприели действия по дрениране на аванкамерата, което е осуетило възникването на опасност за работещите в нея работници. Изтъква се, че тези работници са се намирали там в нарушение на технологичните правила и на ищцата не е бил известен този факт, но въпреки това е поправила грешката си и не е поставила в опасност живота, здравето и имуществото им.

Посочва още, че именно поради извършеното от нея докладване е извършено 2 вписване в Оперативен дневник на СОУТ Д..

Най-сетне се сочи, че Т. Т. е работник на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД от 20 години и няма никакви наказания, поради което налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание за извършеното опущение, което е отстранила, без да настъпят вредни последици, нарушава чл.189 КТ. Освен това се навеждат доводи, че районният съд не е изложил разбирания за това на кое от основанията по чл.190 КТ е осъществено деянието, довело до уволнението.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

Подаден е отговор от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Изразява се несъгласие с изложените в жалбата доводи, че липсва логическа връзка между соченото нарушение и наложеното наказание, тъй като Т. Т. е нарушила задълженията за длъжността ОСС, а е прекратено трудовото й правоотношение за длъжността ПМПТ. Не се спори относно факта, че към 29.07.2025 г. Т. Т. е работила на длъжност ПМПТ, но се сочи, че преди това е работила и на длъжност ОСС, като е била част от оперативния персонал на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Излагат се подробни фактически доводи, с позоваване на вътрешноведомствени документи, относно начина на осъществяване на оперативното управление на системите и оборудването в дружеството; състава на оперативната смяна по длъжности; осигуряване на оперативното обслужване; правата и задълженията на оперативния персонал; правата и задълженията, работното място и зоните на обслужваното оборудване за заеманата от ищцата длъжност ПМПТ; реда за извършване на размяна на дежурен персонал по работни места и конкретно редът за заместване на ОСС-ЦПС. Изтъква се, че от събраните доказателства е установено, че Т. Т. е отговаряла на изискванията за заемане на длъжностите ОСС и ПМПТ.

В жалбата се посочва какви са извършените записи в оперативните дневници по време на смяната от 15:00 часа до 23:00 часа на 29.07.2025 г., като въз основа на същите се прави извод, че в този момент Т. Т. реално е изпълнявала работата на ОСС-ЦПС по оборудване, попадащо в зоната за обслужване на ОСС, а не на ПМПТ, без да има надлежна заповед или разпореждане. Посочва се, че този факт е удостоверен от нея и с писмените й обяснения пред работодателя, поради което за тези си действия тя носи пряка отговорност съгласно чл.99, ал.1 от Наредба № 9/09.06.2004 г. за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи.

Работодателят счита, че по делото е безспорно доказано описаното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение, а именно - на 29.07.2025 г. е работила на работното място за ОСС на ЦПС-4, където във връзка с изпълнение на дейностите по Разпореждане № 93 от 29.07.2025 г. е отворила арматура 6VC11S03 на първа циркулационна помпа, без да има затова производствена необходимост и надлежно разрешение, като също така е отворила и арматура 6VC11S04 на циркулационна помпа 6VC11D02 (втора циркулационна помпа) в противоречие с техническите изисквания и техническия регламент, за която не е имала издадено разпореждане, като за произтеклото събитие не е докладвала своевременно, а самостоятелно е затворила погрешно отворената арматура, и не е направила задължителните записи в оперативната документация. Посочва на кои вътрешноведомствени 3 разпоредби противоречи това нейно поведение.

Оспорва изцяло твърденията във въззивната жалба, че не е имало поставени предупредителни табели, като счита, че те се опровергават от показанията на св.Л. М.. Счита, че ищцата е била запозната, че по Работен наряд № 25.36.НАР.16402 в помещение Ц4-228 работят служители от външна фирма, намиращи се в аванкамерата на помпа 6VC11D02, както и че са били действащи Работен наряд № 25.36.НАР.16398 и Работен наряд № 26.36.16399, респ. че на задвижка 6VC11S04 има поставени предупредителни табели, които е трябвало да види при ежедневните си обходи. Счита също така, че ищцата е отлично запозната със състоянието на подконтролното й оборудване и технологичните схеми, но въпреки това е проявила груба небрежност и е отворила задвижка 6VC11S04, без да съобрази с кои системи е свързано захранваното оборудване. Намира, че обстоятелството, че не е отразила в оперативния дневник настъпилото наводняване на втора аванкамера и последвалото закриване на нарядите също е доказателство за грубо неизпълнение на трудовите й задължения.

Въззиваемият изразява несъгласие и с изложените в жалбата твърдения относно наличието на дефекти по оборудването, като се позовава на разпоредби на Наредба № 9/09.06.2004 г.

По отношение на оплакванията, че не е имало табели с надпис „Оборудване с дефект“ заявява, че липсва такова нормативно изискване.

Твърди, че ищцата не е докладвала за действията си, както и че от дадените обяснения пред работодателя и от оперативните дневници не се установява да е уведомила прекия си ръководител, че ще отвори арматура 6VC11S04, нито впоследствие, че я отворила, а след това – затворила. Счита, че това нарушение е тежко по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ, тъй като с поведението си ищцата е компрометирала мерките за безопасност в ядрена централа. Изтъква, че като не е запознала своевременно ръководството с действията си е създала пречка за изясняване на причината за наводняване на аванкамерата, в която в същия момент са работили хора. Навеждат се доводи, че с извършения запис в оперативния дневник на СОУТ от 19:40 часа се доказва единствено знанието на И. Д. за постъпване на вода в аванкамерата, докато фактическото отразяване на наводняването е направено много покъсно. Освен това този запис отразява, че е уплътнена задвижка, която е различна от отворената и впоследствие затворена задвижка от Т. Т., а по отношение на извършеното по погрешка отваряне и затваряне на задвижка 6VC11S04 липсват каквито и да било записи в оперативните дневници.

Изразява се и несъгласие с твърденията в жалбата, че е било извършено незабавно уведомяване, като в тази насока се черпят аргументи от нормативни разпоредби на Наредбата за осигуряване на безопасността на ядрени централи и Наредба № 9/09.06.2004 г.

Оспорва се и твърдението, че районният съд не е изложил разбирания за това на кое от основанията по чл.190 КТ е осъществено деянието, довело до уволнението на въззивницата, като се подчертава, че това твърдение противоречи на цитирана практика на ВКС. Твърди се, че в заповедта са описани подробно, ясно и недвусмислено конкретните нарушения на трудовата дисциплина и правото на защита на ищцата не е било нарушено по никакъв начин.

Въззиваемият сочи, че е изпълнена процедурата по чл.193 КТ и преди 4 наказанието на ищцата са искани и приети обяснения, които са детайлно обсъдени при издаването на заповедта.

Прави се искане за бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.