Решение № 1937 от 05.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1937 гр. Пловдив, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330205393 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Е. Г. Д. против Наказателно постановление № 23 – 1030 – 004099 от 10.08.2023 г., издадено от ВПД Началник група към ОД на МВР- Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Е. Г. Д. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20,00 лв. за нарушение на чл. 40, ал.1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП - оспорва се приетата за установена фактическа обстановка – конкретно оспорва се авторството на вменените административни нарушения. Претендира за отмяна на НП и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище моли за потвърждаване на НП. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 25.06.2023 г. около 09,00 часа в град Пловдив на паркинг, находящ се на ул. „Пазарище“ до № 3, жалбоподателката при управление на лек автомобил Мерцедес Ц 180 с рег. № ** – чужда собственост е извършила следните нарушения:

При извършване на маневра движение на заден ход не съобразява, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като удря паркиран зад нея лек автомобил Ауди А3 с рег. № **, собственост на Х. К. Х., като предизвиква ПТП с материални щети, които са описани в протокол за ПТП с материални щети № 1840013;

Като водач на МПС – участник в ПТП го напуска и не остава да установи какви са причинените щети.

Посоченото било квалифицирано като нарушения по чл. 40, ал. 1 и чл.

123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Съдът намира, че извършването на съставомерни деяния, с фактическите белези очертани в АУАН и НП остана недоказано по делото.

Съгласно задължителните указания дадени с ППВС № 10/1973 г. и ППВС № 2/1978 г. АУАН губи презумптивната си доказателствена сила при оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата отразени в тях подлежат на установяване с всички доказателствени средства.

В конкретния случай фактическата обстановка в АУАН е изрично оспорена, както с жалбата, така и в съдебно заседание, поради което и АУАН няма презумптивна доказателствена стойност. Което е по-важно обаче, констатациите в АУАН не се потвърждават от формираната по делото 2 доказателствена съвкупност.

Така от разпита на свид. Х. и от разпита на свид. Ц. се установи, че свид. Х. не е очевидец на процесните събития. Същата е разбрала за настъпилото ПТП от своя приятел – свид. Ц.. Последният, разпитан в хода на съдебното следствие категорично и на няколко пъти заяви, че е видял само цвят и марка на автомобила, който е причинил ПТП. Същевременно свидетелят заяви, че в нито един момент не е възприел водача на МПС – Мерцедес, включително не е могъл да види дали се касае за мъж или жена.

Последното се намира в съществено противоречие с показанията на свид. Х., която зави, че разбрала от свид. Ц., че същият бил видял жена да управлява Мерцедеса. Впоследствие, по – късно през деня свид. Ц. видял автомобила на жалбоподателката, като поради марката и цвета на същия преценил, че се касае за същото МПС, което причинило процесното ПТП. Приближил се до въпросния автомобил, видял, че по същия има щети и приел, че това е МПС участник в ПТП. Същевременно свидетелят неколкократно заяви, че не е видял рег. № на автомобила – Мерцедес. Не се установиха в хода на съдебното следствие наличието на други доказателства, от които макар и по косвен път да се изведе с категоричност безсъмнения извод, че жалбоподателката е автор на вменените й административни деяния, включително, че с описаното в АУАН и НП МПС – Мерцедес са извършени същите. Като такива не могат да се приемат и показанията на актосъставителя, който макар да изложи добросъвестно всичко известно му по случая, не е очевидец на процесните събития. Действително същият е извършил оглед на автомобилите в хода на проверката, инициирана по заявление на свид. Ц., но констатираните по двата автомобила увреди не могат да се третират като индиция, че същите непременно са настъпили вследствие на описаното в актовете на администрацията ПТП. Тук е момента отново да се обърне внимание, че макар според актосъставителя следите по двете МПС да имат съответствие, то при липсата на каквито и да било доказателствени източници за това кой е автомобила участник в ПТП и най – вече кой е неговия водач към момента на възникване на ПТП, респективно с каква давност са щетите по Мерцедеса – ползван от жалбоподателката, то няма как да се приеме, че тази част от обективната страна на деянията, а именно тяхното авторство е доказана по несъмнен начин.

3

Не може от самото установяване на жалбоподателката като ползвател на МПС - Мерцедес, за което липсват категорични доказателства да е участник в процесните събития, да се презумира, че в предходен момент именно тя е управлявала автомобила и именно с него са извършени вменените административни нарушения.

В контекста на изложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че не е безспорно и категорично доказано жалбоподателката да е управлявала процесния автомобил в момента и на мястото на нарушенията. В зоната на предположенията остава и дали това е именно автомобилът с който е причинено ПТП. Изводите за авторство на повдигнатите деяния не могат да почиват на такива предположения, а следва да бъдат установени в степента, която законът изисква. Това именно не е сторено по настоящото дело и от доказателствата по него не може да се направи категоричен извод за авторството на нарушенията, тъй като няма нито едно пряко или косвено доказателство, което да сочи именно жалбоподател ката като водач на лекия автомобил, още повече, че липсват категорични доказателства това да е автомобила участник в ПТП.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д. като водач на процесното МПС - Мерцедес. Затова и обжалваното наказателно постановление се приема за незаконосъобразно и като последица от това следва да бъде отменено.

Поради липсата на обективна страна на нарушени ята, не следва да бъде обсъждана субективната страна на същите.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателката. Въпреки че такива са поискани, то разноски не следва да се присъждат. Това е така, тъй като разноските се присъждат с решението, поради което доказателствата за тяхното евентуално сторване следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен момент не би-могло да санира този пропуск . В настоящия случай, доказателства за заплащането на претендираните разноски са представени 4 след като е обявено за приключено съдебното следствие, в хода по същество, когато адв. Делева представи Договор за правна защита и съдействие. Ето защо съдът не може да вземе отношение по така представените доказателства за това дали ги кредитира или не, поради представянето им несвоевременно, а именно - след прочитането и приемането на всички писмени доказателства по делото и обявяването на съдебното следствие за приключено.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 – 1030 – 004099 от 10.08.2023 г. , издадено от ВПД Началник група към ОД на МВР- Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Е. Г. Д., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20,00 лв. за нарушение на чл. 40, ал.1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5