Решение № 165 от 10.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. София, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Величка Борилова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20221001001015 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от ЗАД „Даллбогг: живот и здраве” АД, с която обжалва решение № 260 498 от 26.07.2022 г., постановено по т.д. № 1 804/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 13 състав, в частта, в която съдът е осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД да заплати на Министерство на труда и социалната политика на основание чл. 429, ал. 1, т. 2 от КЗ сумата 66 210.97 лв., застрахователно обезщетение по застраховка „гаранции“, полица № 1200001257, издадена на 10.10.2019 г. за неизпълнение на задължение по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, процедура BG05M9OP001-2.010 „Развитие на социалното предприемачество“ регистрационен номер BG05M9OP001-2.010-0323- С01, установено с Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане от 27.04.2020 г., ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 19.09.2020 г. до окончателно изплащане на сумата; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 1 728.84 лв., законна лихва за периода от 17.06.2020 г. до 18.09.2020 г., включително; на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата 2 717.59 лв., разноски в производството пред Софийски градски съд и е отхвърлил предявения от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД срещу сдружение „Национален център за партньорство и управление на ресурси“ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗЗД за сумата 26 000 лв. като част от вземане в размер от 68 344.61 лв. за встъпване в правата на бенефициента по застраховка „гаранции“ полица № 1200001257, издадена на 10.10.2019 г. по силата на т. 48 от общи условия по застраховка „гаранции“.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че отговорността на застрахователя по този вид застраховка е 1 функционално обусловена от отговорността на застрахования/застраховащия изпълнител/бенефициента по договора с МТСП. Твърди, че в конкретния случай е установено, че третото лице помагач не носи отговорност по отношение на ищеца, тъй като от доказателствата, вкл. и от назначената съдебно-икономическа експертиза е установено, че същият е извършвал дейност и е направил разходи. Твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за прекратяване на договора или неговото неизпълнение, както и доказателства обосноваващи искането за възстановяване на неусвоен таван. Твърди, че изпълнителят е изпълнил точно дейностите, както и че не носи отговорност за някакво неизпълнение, тъй като застрахователния договор покрива само риска от незапочване на работа, с оглед застрахования аванс по договора. Оспорва изводите на съда относно невъзможността да се осъществява инцидентен контрол върху акта на управляващия орган, като твърди, че съгласно чл.432, ал.2 от КЗ застрахователят по застраховка „гражданска отговорност“ е ограничен да прави възраженията по чл.395, ал.6 и ал.7 от КЗ, но тези правила не са противопоставими и неограничават възможността застрахователят да релевира възражения за материална незаконосъобразност на решението на управляващия орган. В този смисъл е тълкувателната дейност на ВКС.

Оспорва като неправилно и решението в частта, в която е отхвърлен обратния иск, основаващото се извода на съда, че КЗ не урежда регресно основание за възстановяване на платено обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“, каквато безспорно се явява процесната застраховка. В тази връзка твърди, че не става въпрос за регресно право, а субрагационно такова, т.е. правото на застрахователя след изплащането на обезщетение на увреденото лице да търси възстановяваяне от прекия причинител на вредата. Твърди, че в доклада по делото съдът е дал една правна квалифакация, а с решението е възприел друга, без да даде указания относно необходимите релевантни доказателства, с оглед на новата квалификация. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в частта, в която е уважен предявеният иск и постанови ново, с което да го отхвърли, а ако съдът намери решението по главния иск за правилно и законосъобразно, то да отмени същото в частта, в която е отхвърлен обратния иск и постанови ново, с което да го уважи. Претендира разноски.

Въззиваемият Министрество на труда и социалната политика оспорва жалбата. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че доводите във въззивната жалба са неоснователни. Релевира доводи от изплатените суми и извършената дейност от страна на бенефициента, като твърди, че административните актове са влезли в сила, поради което същият дължи възстановяването на авансовата сума, с оглед непредставянето на докемунти за разходи по отношение на всички преведени суми.

Инвокира доводи за наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно, като претендира юристконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Третото лице помагач на страната на ответника и ответник по обратния иск 2

Сдружение „Национален център за партньорство и управление на ресурси“ редовно призован за съдебно заседание не изпраща представител и не взима становище по жалбата.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 260 498 от 26.07.2022 г., постановено по т.д. № 1 804/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 13 състав, че съдът е осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД да заплати на Министерство на труда и социалната политика на основание чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ сумата 66 210.97 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „гаранции“ полица № 1200001257, издадена на 10.10.2019 г. за неизпълнение на задължение по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси’ 2014-2020, процедура BG05M9OP001-2.010 „Развитие на социалното предприемачество“ регистрационен номер BG05M9OP001-2.010-0323- С01, установено с Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане от 27.04.2020 г., ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 19.09.2020 г. до окончателно изплащане на сумата; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 1 728.84 лв., законна лихва за периода от 17.06.2020 г. до 18.09.2020 г., включително, като е отхвърлил иска за сумата 404.80 лв. и за периода от 08.06.2020 г. до 16.06.2020 г., включително, осъдил е на основание чл. 78 ал. 1 ГПК да заплати сумата 2 717.59 лв., разноски в производството пред Софийски градски съд; отхвърлил е предявения от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД срещу сдружение „Национален център за партньорство и управление на ресурси“ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗЗД за сумата 26 000 лв. като част от вземане в размер от 68 344.61 лв. за встъпване в правата на бенефициента по застраховка „гаранции“ полица № 1200001257, издадена на 10.10.2019 г. по силата на т. 48 от общи условия по застраховка „гаранции“; оставил е без уважение искането по чл. 78 ал. 8 ГПК, предявено от Министерство на труда и социалната политика и е възложил в тежест на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве “ АД направените от него разноски за депозит за ССЕ от 300 лв., ДТ за СУ - 5 лв. и ДТ по регресен иск – 1 040 лв.

Не се спори между страните, а се установява и от представения по делото договор в заверен препис се установява, че между ищеца и сдружение „Национален център за партньорство и управление на ресурси“ на основание чл. 37 ал. 3 ЗУСЕСИФ е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 383 912.42 лв. по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" 2014-2020, Приоритетна ос 2 „Намаляване на бедността и насържаване на социалното включване", процедура BG05M9OP001-2.010 „Развитие на социалното предприемачество“ за изпълнение на проект „Успешни и реализирани”. Не се спори, а се установява и от договора, че страните са постигнали съгласие срокът за изпълнение на проекта да е 16 месеца, считано от 01.07.2018 г. с индикатори за изпълнение „Неактивни или безработни участници" - 32 бр. и индикатори за резултат „Неактивни или безработни участници в заетост след приключване на операцията" 16 бр. Не се спори, а се установява и от договора, че страните са постигнали съгласие управляващият орган да извършва междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента под формата на действително извършени и верифицирани разходи и след представяне на първични разходооправдателни документи и/или финансиране с единна ставка, определена чрез прилагане на процент към една или няколко категории разходи, при спазване на условията на чл. 60-64 от ЗУСЕСИФ. Не се спори, а се установява и от разпоредбата на т. 3.8 от договора, че управляващият орган извършва 3 авансово плащане до 20 % от максималната стойност на проекта в случай, че е обезпечено в пълен размер чрез застраховка „Разни финансови загуби” или „Застраховка на гаранция за авансово плащане“ в полза на Управляващия орган. Страните са постигнали съгласие междинните/окончателни плащания да се извършват след верифициране на разходите, въз основа на подадени от бенефициента искания за междинно/окончателно плащане, междинен/окончателен доклади и при условията на чл. 60-64 от ЗУСЕСИФ и Наредба Н-3 от 08.07.2016 г., както и че договорените междинни и окончателни плащания да се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи (извън опростените разходи) и при наличие на физически и финансов напредък на проекта.

Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл. 3.33, че бенефициентът е поел задължение да изготви междинни доклади и окончателен доклад, които съдържат пълна информация за всички аспекти на изпълнението за описвания период, както и към доклада да прилага опис на разходооправдателните документи. Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл. 3.74, че размерът на безвъзмездната финансова помощ по договора е дължима до размера на верифицираните допустими разходи - отговарящи на изискванията, предвидени в Условията за кандидатстване по конкретната процедура. Съгласно чл. 3.75 бенефициентът се задължава да възстанови на управляващия орган всички средства, платени в повече от разходите, на които бенефициентът има право, недължимо платени и надплатени суми, неправомерно получени или неправомерно усвоени средства, в срок от 14 дни от датата на получаване на решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Не се спори, а се установява и от разпоредбите на догомвора, че страните са постигнали съгласие, че бенефициентът може да поиска удължаване на срока за изпълнение на договора.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с допълнително споразумение № 01 е договорено срокът/периодът на изпълнение на проекта да бъде продължен до 31.12.2019 г.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на 27.04.2020 г. е постановено решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане с поискана сума от 14 479.60 лв., в което е отразено по договора да са платени средства в размер на 156 284.02 лв. Видно от решението в него е посочено, че за месеците ноември и декември 2019 г. не са представени доказателствени документи за платени осигурителни вноски и данъци за разходите за персонал, въпреки че са изискани от управляващия орган на 30.03.2020 г. Не се спори, а се установява и от доказателства, че в решението е установено нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ неизпълнение на одобрения индикатор за изпълнение при достигнато 88 %. Верифицирани са направени разходи на стойност 10 571.51 лв. и е определена сума за възстановяване в размер на 66 210.97 лв. с указание, че се приспада отпуснатото авансово плащане в размер на 76 782.48 лв. и отпуснатите междинни плащания в общ размер от 79 501.54 лв.