Решение № 1661 от 20.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1661 гр. Варна, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223100502402 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на В. Е. З. срещу решение № 2184 от 04.07.2022 г., постановено по гражданско дело № 279 по описа за 20221 г. на Районен съд – Варна, в частите с които, на основание чл.150 СК са изменени размерите на определените с влязло в сила решение № 3480/26.07.2019г. по гр.д. № 14018/2018г. на ВРС издръжки, дължими от въззивника в полза на децата Д. и Я. и същите са увеличени от 400лв. на 550лв. за Д. и от 330лв. на 400лв. за Я., считано от датата на предявяване на исковете – 12.01.2022г., ведно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, както и въззивникът е осъден да заплати държавна такса в размер на 316,80лв. и разноски на ищцата в размер на 708,18лв., на основание чл.78 ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението.

Съдът неправилно е приел, че са налице съществени изменения в разходите необходими за осигуряване издръжката на децата и трайно изменение в размера на доходите на бащата, чрез увеличение на размера на получаваното от него възнаграждение. Посочва, че от доказателствата по делото и от съпоставка на разходите за посещаваните от децата през 2019г. и към настоящия момент извънкласни занимания, не се установява съществена промяна към повишаване на размера им. Съдът не е съобразил, установеното по делото обстоятелство, че значителна част то разходите за заплащане на уроци не са с траен и постоянен характер, а са се наложили с оглед предстоящото кандидатстване след 7 клас на Д.. Не е отчетено и обстоятелството, че децата и майката живеят в общо домакинство с родителите на майката, поради което всички разходи за консумативи, прехрана и режийни разноски се правят за това разширено семейство и разходът за децата от този характер е значително по-малък. Неправилно и в противоречие с представените по делото писмени доказателства, съдът е приел, че майката получава доход в размер на 1300лв. месечно, като се твърди, че размера на възнаграждението, получавано от майката в сравнение с предходното определяне на издръжките се е увеличил, а на това, получавано от въззивника е намален. Счита, че неправилно и необосновано са определени завишени общи размери на издръжките за двете деца, като същите са и неправилно разпределени между родителите.

Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените искове с правно основание чл.150 СК се отхвърлят като неоснователни, евентуално да се уважат до размера на 470лв. за детето Д. и 380лв. за детето Я..

1

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна и се изразява становище за потвърждаване на решението, в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.150 СК.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от Д. Л. Г. срещу същото решение в частите, с които са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл.150 СК за изменение на размера на определените с влязло в сила решение № 3480/26.07.2019г. по гр.д. № 14018/2018г. на ВРС издръжки, дължими от В. З. в полза на децата Д. В. З. и Я. В. З. за разликата над 550лв. за Д. до предявения размер от 600лв. и за разликата над 400лв. до предявения размер от 500лв. за Я., като се твърди, че съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства и неправилно е приложил материалния закон. Неправилно и в противоречие с доказателствата е прието, че необходимите средства за издръжката на Д. са в размер на 800лв. месечно, тъй като от доказателствата се установява, че разходите на детето са в размер на 1160лв., включващи разходи за облекло-50лв., обувки, за транспорт около 100лв. на месец, за тренировки, за здравеопазване- за закупуване на хранителни добавки, прегледи, лекарства, за спорт – 76лв., за ски почивки – 76лв. , за забавления – 30лв., 24лв. за заплащане на телефон, за курсове, школи. Посочва също, че в периода след постановяване на решението е възникнала необходимост от нови разходи, свързани с преминаването на Д. в по-висока степен на обучение и закупуване на учебници и помагала, за посещение на тренировки по плуване, курс по изобразително изкуство, за екскурзии, организирани от училище с образователна цел. Твърди се, че децата посещават и тренировки по тенис, за което се заплаща такса между 17лв. и 26лв., в зависимост то това от колко деца се състои групата за провеждане на тренировката. Относно детето Я. се излагат твърдения, че необходимите средства за неговата издръжка са в размер на 993лв., като съдът не е взел предвид средствата за заплащане на такси за посещение на курс по математика, за забавления, за медицински разходи, за дрехи, ски уроци, ски почивки, разходи за транспорт, за закупуване на учебници и учебни помагала и др.

Твърди се също, че в периода след постановяване на обжалваното решение детето е започнало да посещава тренировки по плуване и тенис, което е довело до увеличаване на разходите за издръжката му. Излага се също, че предвид инфлацията размера на средствата, необходими за издръжката на децата е увеличен, тъй като са се повишили цените на медицинските услуги и лекарства, на горивата и хранителните продукти. Моли за отмяна на решението в частите, с които са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.150 СК, като се постанови ново, с което същите се уважат в предявените размери.

В. Е. З. е депозирал отговор на насрещната въззивна жалба, с който последната се оспорва като неоснователна.

Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба Д. Л. Г., като майка и законен представител на Д. В. Злагева, р. на 15.03.2008г., и Я. В. З., р.на 08.02.2013г. твърди, че с влязло в сила решение №3480 от 26.07.2019 г., постановено по гр.д. № 14018/2018 г., по описа на Варненски районен съд, ответникът, като баща на децата е осъден да заплаща издръжка в размер на 400 лева, за Д. и 330лева за Я.. От определяне на издръжката през 2019г. до момента са настъпили промени в нуждите на децата, свързани с тяхното израстване и преминаване в по-горен курс на обучение, както и в икономическите условия в страната. Предявява иск за изменение на присъдената издръжка, посредством нейното увеличение на 600лв. за Д. и 500лв. за Я., считано от датата на предявяване на иска. Излага се, че към момента на подаване на исковата молба Д. е навлязла в пуберитетна възраст, започнала е да посещава курс по английски език, школа за подготовка по български език и литература, школа по математика и клуб по акробатичен рокиндрол. Я. е ученик във втори клас и посещава курс по английски език, частни уроци по математика, тренировки по футбол, занималня сред природата. Децата ежедневно приемат мултивитамини под формата на хранителни добавки, необходимо е закупуването на учебници за изучаване на чужд език и учебни помагала. Излага, че всеки зимен сезон ги води на уроци по ски, като прави и значителни разходи за подмяна на гардероба на децата. Посочва, че общата сума необходима за издръжката на Д. е 1063лв. месечно, а за Я.- 1350лв. Ответникът работи и получава месечно възнаграждение в размер на 3500лв., поради което и е във възможностите да заплаща претендираните издръжки.

В срока за отговор ответникът В. Е. З. е оспорил исковите претенции, като излага становище, че не е налице трайно съществено изменение в нуждите на децата, тъй като и към 2 момента на определяне на предходната издръжка Д. е посещавала уроци по английски и математика, уроци по плуване, а вместо тях сега посещава уроци по български език и литература.

Разходите за мобилен телефон също не са нови. При определяне на предходната издръжка съдът е взел предвид обстоятелството, че Я. е посещавал логопед, за което плащането е било около 200лв. месечно, а сега детето не посещава логопед. Излага също, че предвид епидемиологичната обстановка в целия свят, доходите му са намалели, макар, че продължава да работи като пилот.

През м. януари 2021г. основното му месечно възнаграждение било определено в размер на 1777лв.

ВОС, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото заверени копия от Удостоверения за раждане се установява, че родители на децата Д., р. на 15.03.2008г., и Я., р. на 08.02.2013г. са Д. Л. Г. и В. Е. З.. Към момента на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, Д. е на 14 години, а Я. е на 9 години.

С решение, постановено по гр.д. № 1418/2018г. по описа на РС Варна, В. Е. З. е осъден да заплаща в полза на детето Д., месечна издръжка в размер на 400лв. и в ползана детето Я. месечна издръжка в размер на 330лв.

Не се спори между страните, че преките и непосредствени грижи за децата се полагат от майката.

По първоинстонционното дело са представени служебни бележки и удостоверения, от които се установява, че децата са били записани като ученици в ОУ „Захари Стоянов“ за учебната 2021/2022г. , като Я. е бил във втори клас,а Д. е в седми клас; Д. е посещавала курс по английски език с месечна такса в размер на 116лв., школа за подготовка по български език и литература с годишна такса от 1000лв., школа по математика с такса в размер на 120лв. месечно; тренировки по акробатичен рокендрол, за което заплаща членски внос в размер на 50лв. месечно;

Я. посещава уроци по английски език с такса 116лв. месечно, тренира футбол.

Представен е и договор, сключен на 12.06.2021г. от Д. Г. с „Детски център Здравец“ЕООД, за организирани летни занимания сред природата за деца от 6 до 12 години за периода от 12.07.23.07., за която услуга е заплатила 150лв.

От показанията на разпитаната пред първата инстанция като свидетел В.Т./ баба на децата по майчина линия/ също се установява, че Д. посещава школа по английски език, математика и български език, а Я. по английски език и математика, футбол. Посочва, че за посещението на спортните занимания за децата са необходими специални екипи, обувки; през зимата ходят задължително на ски. Дневните джобни на Д. са между 6 и 8 лв., а на Я. – 2-3 лв. Храната за всяко от децата е в порядъка на 200лв. месечно. Свидетелката също така посочва, че голямо перо в издръжката на децата са транспортните разходи.

От представените пред въззивната инстанция писмени доказателства се установява, че Д. е записана като ученичка в 8 –ми клас на Първа езикова гимназия, редовна форма на обучение през учебната 2022/2023г., а Я. е записан като ученик в трети клас в ОУ“Захари Стоянов“; Д. посещава школа по английски език с месечна такса 120лв., тренировки по акробатичен рокендрол с членски внос 50лв. месечно, тренировки по плуване с месечна такса от 80лв., школа по изобразително изкуство с месечна такса от 80лв. ЯЯ. посещава школа по английски език с месечна такса – 120лв., школа по математика с годишна такса от 1080лв. И двете деца посещават тренировки по тенис на корт, с месечна такса по 130лв.; Представени са амбулаторни листи, медицински бележки и касови бонове, от които се установява, че за изследвания, манипулации и лекарства за детето Я., в периода м. юни м. август са заплатени около 650лв.; представени са: доказателства за заплащане на медицински разходи и закупуване на хранителни добавки в размер на 70лв.; фактури и фискални бонове за закупуване на дрехи обувки и храна и консумативи; за учебници в размер на 250лв. за Д. и 62лв. за Я.; за закупуване учебни помагала и пособия; за закупуване на униформа – 150лв.

По делото са представени и касови бонове за закупуване на гориво; договор за организирано пътуване.

От представеното удостоверение за декларирани данни се установява, че Д. Г. получава трудово възнаграждение в размер на 1300лв.