Решение № 5488 от 19.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5488 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20241110207911 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Д.Ненкова като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 7911 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН, второ поред след като първоначално постановеното решение е отменено и делото върнато му за ново разглеждане от Административен съд- София-град.

Образувано е по жалба на „Б. Б.“ ЕООД срещу наказателно постановление /НП/ **************** г. на директор в РД към ГД на "Контрол на пазара" в КЗП, с което 1 на жалбоподателя на основание чл. 210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лева за нарушение на чл. 68д,пр.1, ал. 2, т.4, вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП.

Жалбоподателят счита, че не са налице процесуалните и материалните предпоставки за издаване на НП, поради което се иска отмяната на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

Н а 16.03.2023 г. Ж.С. –старши инспектор в КЗП, след извършена проверка, съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на 22.02.2023 г. нарушение на ЗЗП в присъствие на свидетел.

Представител на нарушителя подписал АУАН без възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не били депозирани възражения.

Въз основа на АУАН на 24.07.2023 г. И.Бакърджиев – и.д. директор в РД към ГД на "Контрол на пазара" в КЗП издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 233, ал.

1 и ал. 2, вр. чл. 82 от ЗЗП и представените заповеди, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е достатъчно ясно описано и съответно на дадената правна квалификация - в този смисъл са и дадените указания на АССГ.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 22.02.2023 г. била извършена проверка от служители на КЗП - ГД „Контрол на пазара“, НАП и БАБХ в магазин „Била“ находящ се в гр. София, ул. „Сердикийски събор" №1 и стопанисван от „Билла България“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че в магазина се предлагат хранителни стоки, като на произволен принцип били подбрани хранителни продукти на промоционална цена (червен етикет) в разпространяваната за потребителите брошура. По този принцип бил избран продукт портокали в мрежа, като цената на етикета, поставен пред стоката в магазина „портокали мрежа“ – 1 кг - 1,99 лв. При извършената контролна покупка, маркираната цена на продукта била 2,49 лв. на кг., поради което за 1, 856 кг. портокали била заплатена сумата от 4, 62 лв., вместо очакваната сума на база на посочената на етикета пред продукта цена - 1,99 лв. х 1,856 кг. – 3,69 лв. Вследствие на това при проверката било прието, че дружеството извършва нелоялна търговска практика, тъй като предоставената информация за цената на стоката чрез етикет на артикул е подвеждаща и невярна, което уврежда икономическите интереси на потребителите. В съдебна фаза 2 е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на което е установено, че в търговския обект на процесната дата е имало различни артикули, обозначени като „портокали мрежа“, като единичната цена на продукта „портокали мрежа 1 кг“ е 1, 99 лв., а единичната цена на продукта „портокали мрежа фреш“ е 2,49 лв. на кг.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на св. Ж.С., приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, заключение на ССЕ, снимкови материали и др.. Жалбоподателят твърди, че продаденият при контролната покупка продукт не съответства на продукта, посочен на етикета, представен от АНО, като на касовият бон продуктът е посочен като „портокали мрежа кг“, който продукт е с цена 2, 49 лв. на килограм, а не „портокали мрежа 1 кг.“, който продукт е с цена 1, 99 лв. на килограм.

Жалбоподателят не оспорва, че приложените по делото снимки на етикети са използвани в неговия магазин, както и че същите са разположени пред продуктите, предмет на контролна покупка. От тях, от писмените доказателства и от показанияна на свидетеля се установява, че в магазина на жалбоподателя е имало етикет с надпис „портокали мрежа 1 кг.“ с посочена цена 1, 99 лв., както и че на щанд зад този етикет са били разположени портокали в мрежа.

При така установената фактическа обстановка,съдът намира,че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 68д, пр.1, ал. 2, т.4, вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП.

Съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от закона представляват нелоялна практика. Съгласно чл.

68д, от ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. В ал. 2 на същата разпоредба са изброени въпросните обстоятелства, сред които попада и цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената (т.4).

Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.

"Търговско решение" според §13, т.31 от ДР на ЗЗП е всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не.

Нелоялните търговски практики са забранени съгласно чл. 68в от ЗЗП.

В санкционната разпоредба на чл. 210а от ЗЗП, съгласно редакцията и към датата на нарушението, за нарушение на чл. 68г от Закона е предвидена имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лв. за едноличните търговци и юридическите лица.

По делото безспорно се установи, че в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект е предлагана стока „портокали мрежа“, както и че пред нея е бил 3 поставен етикет с посочена цена на портокали в мрежа 1, 99 лв. за един килограм. По делото се установи, че разположените зад етикета продукти са маркирани на касата на продукта при различна, по-висока цена – 2,49 лв. на кг. Цената на стоката е изрично посочено в закона обстоятелство, което би обусловило наличие на заблуждаваща търговска практика, ако е посочено по неверен или подвеждащ начин. Тази информация безспорно е възможно да окаже влияние върху решението на потребителя да закупи стоката, който при избора си ще бъде воден от посочената на етикета цена, т.е. може да има за „резултат вземането на търговско решение“. С оглед на това, жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

Жалбоподателят изгражда защитата си, основавайки се на факта, че в магазина е имало два различни артикула „портокали мрежа“ с различна цена. Това обстоятелство не води до отпадане на отговорността му, доколкото в случая зад етикет с посочена цена на портокали в мрежа са били разположени именно портокали в мрежа, като действителната им стена е ставала ясна едва на касата, в самия магазин е била посочена по подвеждащ начин. Нещо повече, дублирането на продукти с почти идентично наименование, но различна цена, изглежда именно като допълнителен похват за въвеждане в заблуждение на потребителите. В този смисъл са и дадените указания на АССГ.

Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.

Наложената на жалбоподателя санкция е определена при съобразяване на установените в чл. 27 от ЗАНН принципи. Като отчете имотното състояние на нарушителя и водещата му търговска роля, предходните нарушения, естеството на предлагания продукт, съдът се солидаризира с доводите на АНО, че индивидуализирането на санкцията около средния нормативно предвиден размер ще съдейства за постигане на установените в чл. 12 от ЗАНН цели, поради което намира, че не следва да изменя НП в санкционната му част.

За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Същото не разкрива по-ниска от типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, а с оглед пазарната роля на жалбоподателя, обществената опасност на деянието е по-висока от средната, поради което и не може да намери приложение хипотезата на маловажен случай на административно нарушение.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ №******************** г. на директор в РД към ГД на "Контрол на пазара" в КЗП, с което на „Б. Б.“ ЕООД на основание чл. 210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лева за нарушение на чл. 68д,пр.1, ал. 2, т.4, вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5