Решение № 260 от 28.11.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. гр. Добрич, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20253200500642 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод подадена от К. Г. П. с ЕГН **********, гр. Т., ул. „З. З. ”№ 15, чрез адв.

В. К., въззивна жалба с вх.№ 2025/13.08.2025г. срещу решение № 75 от 23.07.2025г. по гр.д.№ 192/2024г. по описа на Районен съд – Т., с което въззивницата е осъдена да заплати по иска с правно основание по чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 228 и сл. от ЗЗД и във вр. с чл. 538 от ТЗ във вр. с чл. 535 от ТЗ, на В. Д. М. с ЕГН **********, гр. Т., ул. „Д. Д.” № 5 сумата от 3 400 лева, дължима по запис на заповед от 15.05.2023г., издаден в гр. Т. за посочената сума, с падеж 15.05.2024г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 13.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 836 лева.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението, като незаконосъобразно и необосновано. По делото било установено, че ищцата сключило договор за наем с трето за спора лице - Д. С. Г. и, че не била изплащала на ответницата сумата в размер на 3400 лева, въпреки че последната подписала издадения запис на заповед. Ищцата неправилно използвала записа на заповед, тъй като такъв се издавал, когато даваш или предстои да даваш на някого пари и искаш да си гарантираш, че той ще ти ги върне, а в случая ответницата не била получила от ищцата сумата от 3400 лева, както и, тъй като нямало друго основание (например писмен договор), на което сумата да се дължи. Настоява се за отмяна на решението и за 1 присъждане на разноски.

В писмен отговор въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна, като изтъква доводи за правилност на обжалваното решение, в подкрепа на поддържани и в първата инстанция свои твърдения и възражения.

Настоява решението да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от страна в първоинстанционното производство с правен интерес от оспорване на неизгодното за нея решение, чрез упълномощен адвокат, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК (на дата 12.08.2025г., когато е изпратена по пощата), с начало 30.07.2025г., когато е връчено решението на обжалващата страна, и край 13.07.2025г., поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Гр.д.№ 192/2024г. по описа на Районен съд – Т. е образувано по повод искова молба на В. Д. М., с която против К. Г. П. е предявен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 3 400 лв., дължими по запис на заповед, издаден за сумата от 3 400 лв. от К. Г. П. на 15.05.2023г. в гр. Т., с падеж 15.05.2024г., в полза на В. Д. М., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата е изложила твърдения, че с покойния си съпруг били собственици на жилищна сграда със ЗП от 50 кв.м. с идентификатор **** по кадастралната карта на гр. Т.. На 10.05.2015г. ищцата сключила договор за наем за този имот с Д. С. Г. срещу уговорена наемна цена от 150 лв. на месец.

От тогава Г. живеел в имота заедно с ответницата и двете им деца. На 13.09.2021г. с Д. Г. сключили предварителен договор за покупко-продажба на имота срещу цена от 20 000 лв., с който уговорили сключване на окончателен договор до 01.10.2022г. Окончателен договор не бил сключен и ищцата обявила имота за продажба, тъй като Д. и К. не плащали наема и не платили уговорената продажна цена. Последните поискали от ищцата да не продава имота на трети лица и я убедили, че ако го продаде на тях, К. ще издаде запис на заповед за неплатения досега наем в размер на 3 400 лв. със срок за плащане до 1 година. На 15.05.2023г. имотът бил продаден с нотариален акт на малкия им син М. Д. С.. В кантората на нотариуса ответницата подписала запис на заповед за сумата от 3 400 лв. с падеж 15.05.2024г. Сумата не била платена и на 23.05.2024г.

Ответницата не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В първото открито заседание процесуалният представител на ответницата е заявил, че не оспорва издадения запис на заповед, както и не оспорва сключването на договора за наем, предварителния и окончателния договор. Възразила е, че сумата по записа на заповед не е дължима, защото тя не била получавала такава сума от ищцата, респ. не дължала нейното връщане, а вземането си за наемна цена ищцата следвало да предяви въз основа договора за наем срещу страната по него.

2

От писмените доказателства по делото се установява, че на дата 10.09.2015г. между В. Д. М. и Д. С. Г. е бил сключен договор за наем на жилищна сграда – еднофамилна с площ от 50 кв.м., ПИ с идентификатор **** по кадастралната карта на гр. Т., с адрес ул. „З. З.“ № 15, с месечна наемна цена в размер на 150 лв. Договорът бил сключен във връзка с изплащане на задължение в размер на 12 500 лв., дадени от наемодателя за закупуване на имота и се смятал за приключен след издължаване на сумата от 12 500 лв. на В. Д. М. (т.е. за 84 месеца или 7 години), а ако ползването от наемателя продължи след този срок със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се считал за сключен за неопределен срок (така чл. 19, ал. 1 и 2 от договора).

На 13.09.2021г. между В. Д. М. и Д. С. Г. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на същия имот срещу цена от 20 000 лв. и уговорен срок за подписване на окончателен договор – 01.10.2022г. Няма спор по делото, че окончателен договор във формата на нотариален акт не е бил сключен.

На 15.05.2023г. В. Д. М. и още две физически лица продали на М. Д. С. с договор по нотариален акт № **, том І, рег.№ **, дело **г. на нотариус № ** в регистъра на НК жилищната сграда и други сгради, ведно с отстъпеното право на строеж върху ПИ **** по кадастралната карта на гр. Т., при цена от 20 000 лв. Че купувачът по договора за продажба е син на наемателя Д. С. Г. и на ответницата К. Г. П., както и, че двамата са съжителствали на семейни начала, не е спорно по делото.

Също на датата 15.05.2023г. ответницата К. Г. П. подписала като издател, за което било извършено и нотариално удостоверяване от нотариус рег.№ ** по регистъра на НК, процесния запис на заповед за сумата от 3 400 лв., която сума се задължила безусловно и неотменимо да изплати на В. Д. М. или на нейна заповед, без протест, на падежа 15.05.2024г.

Няма спор, че горната сума не е била платена на падежа 15.05.2024г. и на дата 21.05.2024г. ищцата отправила до ответницата нотариална покана за плащане в 7-модневен срок. Поканата е била връчена на 22.05.2024г., като е била получена на адреса на горната жилищна сграда от Д. С., който посочил за свое качество „съпруг на К. Г. П.“.

От показанията на свидетеля Д. П. – нотариус с рег.№ ** по регистъра на НК, се установява, че при извършването на нотариалното удостоверяване на подписа на записа на заповед му е станало известно, че мъжът на К. Г. П. имал задължения към имота, в който заедно живеят, но той бил без работа и без трудови доходи, поради което тя поела негов ангажимент за къщата.

Показанията на свидетеля И. Ж. Б. не могат да бъдат ценени, защото не са преки, а са опосредени от споделеното му от ищцата.

Предявен е пряк менителничен иск с правно основание чл. 463 от ТЗ вр. чл. 535, чл. 537 и чл. 538, ал. 1 от ТЗ. Въведеното от ищцата твърдение в исковата молба, че вземането й по издадената заповед за изпълнение 3 произтича от конкретно правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не променя предмета на делото.

Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа, поради което не е условие за действителност на ефекта. При редовен от външна страна менителничен ефект, ако ответникът направи само общо оспорване на вземането на ищеца, последният дори не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Независимо от това, когато записът на заповед е издаден заради конкретни отношения между издателя и поемателя, развитието на каузалното отношение влияе върху менителничното задължение. Когато страните по менителничната сделка съвпадат с тези по каузалната, възраженията, произтичащи от каузалната сделка, представляват лични възражения срещу носителя на менителничното право. Поради това издателят на запис на заповед има право да релевира спрямо поемателя възражения, основани на каузалните отношения с него. При възникнал спор между издателя и поемателя е необходимо да се установи каузалното правоотношение, респективно съществуването на оспореното вземане, което записът на заповед обезпечава.

Правното твърдение на ищцата в исковата молба е за съществуване в нейна полза н а подлежащо на изпълнение вземане по редовен от външна страна менителничен ефект. Абсолютни възражения (срещу формата или съдържанието на записа на заповед, за липсата на формална легитимация на приносителя, срешу действителността на волеизявлението, материализирано в ценната книга, плащането по ценната книга срещу редовността на ценната книга) ответницата не е противопоставила по делото.

Представеният от ищцата запис на заповед съдържа всички изискуеми от разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити. Ценната книга е редовна от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение /изискуемо/ вземане в полза на поемателя, съответно в тежест на неговия издател, защото падежът е установен в съгласие с чл. 486, ал. 1, т. 4 от ТЗ - на определен ден, и е настъпил. Ищцата като поемател, освен това, е предявила за плащане записа на заповед посредством връчена на ответницата – издател на записа на заповед нотариална покана.

С въведените от ищцата твърдения за наличието на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива твърдяното от нея основание на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по 4 записа на заповед. Касае се за лични възражения, основани на съпътстващите записа на заповед каузални отношения (нищожна, унищожаема или развалена каузална сделка, неизпълнение на задължение на другата страна по каузалната сделка, погасяване на задължението на длъжника по каузалната сделка, което е било обезпечено със записа на заповед).

Ответницата не е направила в срока за подаване на отговор на исковата молба възражения, че вземането в размер на 3 400 лв. за неплатени наеми по сключения между ищцата и Д. С. Г. договор за наем не е възникнало или че е погасено, нито е противопоставила възражението, че подписаният от нея запис на заповед не е издаден във връзка с поето от нея задължение за изпълнение на дълг, произтичащ от това съществуващо правоотношение. По делото и са събрани гласни доказателства, които установяват, че записът на заповед е издаден именно във връзка с неизпълнено задължение по сключения между ищцата и Д. С. Г. договор за наем. С поемането на задължение за изпълнение на чужд дълг, едно трето лице встъпва като съдлъжник в чуждото облигационно задължение (чл. 101 от ЗЗД) и по този начин кредиторът се сдобива с още един длъжник, солидарно отговарящ пред него, наред с първоначалния му длъжник; със заместването на длъжника по съгласие с кредитора едно трето лице поема вместо досегашния длъжник неговото задължение, а той се освобождава от същото (чл. 102 от ЗЗД). В последния случай новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение. Такива възражения ответницата не е противопоставила.