Решение № 235 от 28.06.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Карлово, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Снежанка В. Д. като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20235320102199 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225 ал.1 от КТ.

Ищецът Н. П. Н. с ЕГН ********** от град С., ул. ****** твърди, че изпълнявал длъжността заме*****-***** на О. - С.. На 31.10.2023 г. му била връчена от ****** в О. с. С. - М.М.Б., заповед № РД-09.189/31.10.2023 г. на О.

- С., с която на посочено основание: чл. 39 ал. 5 от ЗМСМА и във вр. с чл. 325 ал. 1 т. 3 от КТ на същата дата било прекратено трудовото му правоотношение. В заповедта за освобождаването му било отбелязано, че О.ят ***** М.М.Б. изпълнява и временно длъжността ***** на О. - С.. О.ят ***** Б. бил с прекратени правомощия в качеството на ****** едва на 02.11.2023 г. с решение № 129-МИ на О. и. к. - С.. Заповед № РД-09.189/31.10.2023 г. на О. С. била неправилна - незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалните правила, липсвала обоснованост относно съвместимостта на изпълняваните от издателя й длъжности. Издадена била от некомпетентно лице. В чл. 30 от ЗМСМА била посочена забраната едно лице, макар и да се казва М. Б., да бъде едновременно ****** и *****. Посочена била и подробно процедурата - орган, срок и акт, с която ставало предсрочното прекратяване на пълномощията на О.я *****. Това била О. и. к., тридневен срок от сезиране и с постановяване на решение. Преди да са прекратени пълномощията на О.я *****, той нямал правото да се разпорежда като ***** на О.. В относимата съдебна касационна практика дословно било посочено, че едно лице не може да съвместява едновременно длъжността ***** и тази на ******. Към деня на издаване на оспорената заповед, М. Б. изпълнявал функциите на ****** и все още не бил с прекратени правомощия, като такъв, като правомощията му се 1 прекратявали, с постановяването на решение на О. и. к.. Налице била несъвместимост, съгласно чл. 30 ал. 4 т. 4 от ЗМСМА, тъй като едно лице не можело да съвместява едновременно длъжността ***** - като орган на изпълнителната власт в О.та и функцията на ****** в органа на местно самоуправление. В този смисъл било решение № 10126 от 23.07.2020 г. по адм. д. № 2209/2020 г., III отд. на ВАС. В трайната си практика ВКС сочел, че законодателят в нормата на чл. 17 ал. 2 от ГПК изпълнява задължението установено в чл. 117 от КРБ по отношение на съдебната власт, да защитава правата и законните интереси на гражданите. Според чл. 17 ал. 2, изр. I от ГПК гражданският съд се произнасял инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът се произнася инцидентно и по материалната законосъобразност на акта, когато той се противопоставя на страна по делото, която не е била уча***** в административното производство по издаването и обжалването му. В този смисъл, тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК на ВКС. Ищецът не бил уча***** в производството по издаване на заповед № ЧР-02- 56/27.10.2023 г. на О.у. на област П., която била посочена след подписа на О.я ***** М. Б. и съгласно която той бил и *****. Тази заповед, издадена без участието и съгласието на ищеца, му била противопоставима в настоящето производство, тъй като обуславяла обжалваното уволнение, поради което моли съда да се произнесе по обуславящия въпрос - законосъобразността на посочената заповед № ЧР-0256/27.10.2023 г. на О.у. на Област П..

Заповедта била незаконосъобразна поне на две основания:

Първото било посоченото по-горе – назначен бил ****** за *****, без да са прекратени по надлежния ред пълномощията му - несъвместимост по чл. 30 ал. 4 т. 4 от ЗМСМА, както се сочело в цитираното по-горе върховно касационно съдебно решение. Второто основание било следното: през периода от края на 2015 г. до 31.10.2023 г. ищецът изпълнявал длъжността заме********** на О. С.. През посочения период, включително и към 27.10.2023 г. и 31.10.2023 г. бил единственият заме*****-***** на О. С.. Друг заме********** на О. - С. нямало. С решение № 56-МИ от 19.09.2023 г. О. и. к. - С. регистрирала досегашния ***** Д.Ф.Д. за участие в изборите за ***** на О.

С., насрочени на 29 октомври 2023 г. В разпоредбата на чл. 42 ал. 8 изр. II от ЗМСМА законодателят императивно посочил условията за избор на временно изпълняващ длъжността ***** на О.та за срок до полагане на клетва на новоизбрания *****, а именно - един от заместиник-*****овете на О.та. При бездействие от страна О.я с. съгласно чл. 42 ал. 6 от ЗМСМА, а именно да назначи в хипотезата на участващ в изборната кампания действащ ***** (ал.

8), на основание ал. 10 това се извършвало от областния управител. О.у. на област П. при предприемане на действия по назначаване на временно изпълняващ длъжността ***** на О. бил длъжен да съобрази посоченото задължително за него законово правило. След бездействие на О. с. - С. за назначаване на временно изпълняващ длъжността ***** на О.та в предвидения в закона времеви диапазон - с начало 7 дена преди края на мандата и край - полагане на клетва от новоизбрания *****, между ищеца, като единствен заме*****-***** от една страна и Областния управител от друга, възникнало непреодолимо административно правоотношение на 2 обвързана компетентност. Областният управител бил длъжен да назначи именно ищеца като единствен заме*****- ***** за временно изпълняващ длъжността ***** на О.та. Областният управител нарушил задължителните административнопроизводствени правила - изискванията на уведомяване на заинтересованите - чл. 26 от АПК, неизясняване на фактите и обстоятелствата - чл. 35 от АПК, несъбиране на относими доказателства - чл. 36 от АПК и др.

След като на управителя било посочено лицето - г-н Б., неизбежна била комуникацията с административния орган по отношение на вземането на неговото съгласие, респ. осветляване на актуалния му статут на ******.

Областният управител пренебрегнал задължението си по възникналото въз основа на чл. 42 ал. 6 от ЗМСМА правоотношение с единствения заме********** на О.та. В цитираното решение на ВАС било посочено: „Правният интерес за оспорване на административния акт е обоснован от решаващия съд и мотивите му напълно се споделят от настоящата инстанция. Според чл. 142 ал. 2 АПК законосъобразността на административният акт се преценява към момента на неговото издаване.“. Друга би била хипотезата при наличие на няколко заме*****-*****а. Тогава не ищецът не можел да оспори целесъобразността на назначаването на някой друг от тях, а не него. Или ако изобщо нямало заме*****-*****, като само тогава назначаването на Б. би било оправдано, но само при условие, че бъдат прекратени пълномощията му като ******. Незаконосъобразността на обжалваната заповед водела и до последващата незаконосъобразна последица. Действащ ****** като елемент от орган на местно самоуправление уволнявал на 31.10.2023 г. лице, орган на О.та изпълнителна власт, а именно заме*****-*****. Което не се допускало от закона - чл. 30 ал. 4 т. 4 от ЗМСМА. При липса на законосъобразна заповед за назначаване на О.я ***** Б. едновременно и за ***** на О. С. следвало, че ищецът е уволнен от некомпетентно лице, което правело заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение неправилна и постановена при грубо погазване на закона. След прекратяване на трудовото правоотношение на 31.10.2023 г. ищецът останал без работа и поради това незаконно уволнение му се дължало обезщетение за шест месеца на основание чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на 23 500 лева.

Посочва банкова сметка за евентуално доброволно изпълнение на задължението от страна на ответника: ******.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и отмени да признае за незаконно и отмени уволнението, извършено със заповед № РД-09.189/31.10.2023 г. *****а на О. С.; да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност – заме***** ***** на О. С.; да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за оставане без работа след незаконно уволнение за период от шест месеца, в размер на 23 500 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

Претендира деловодни разноски.

Ответникът О. С., код по БУЛСТАТ ******, адрес: град С., ул.

******, представлявана от С. И. С. с ЕГН ********** – *****, оспорва исковете.

Сочи, че не можела да бъде споделена тезата на ищеца, че заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение с О. С. е незаконосъобразна и евентуално нищожна (като издадена от некомпетентно лице) поради това, че 3 издалият я, временно изпълняващ длъжността ***** на О. С., М. Б. към момента на издаването й все още е бил действащ ****** в същата О., което изключвало възможността му да действа като ***** поради съществуващата нормативна несъвместимост на двете качества, възведена с разпоредбата на чл. 30 от ЗМСМА. Временно изпълняващия длъжността ***** на О. С. М. Б. бил назначен за такъв със заповед № ЧР-02-56/27.10.2023 г. на Областния управител на Област П.. При това положение, съгласно разпоредбата на чл.30 ал.4 т.4 от ЗМСМА с назначаването му за временно изпълняващ длъжността ***** на О. С., пълномощията на Б. като ****** следвало да се считат за прекратени. Въпросното прекратяване се явявало правна последица ех lege от назначаването му за временно изпълняващ длъжността *****, без за целта да е необходимо и изрично решение на ОИК в този смисъл. Т.е. следвало да се приеме, че прекратяването на правомощията на Б. като ****** е станало по силата на закона към момента на постановяване на заповед № ЧР-0256/27.10.2023 г. на Областния управител на Област П., т.е. на 27.10.2023 г. и към момента на издаването от него на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на Н., същият не е съвместявал качествата на ****** и заме***** *****. Явно било и това, че при издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, съшия действал единствено и само като заме*****-***** на О. С. и в рамките на своите правомощия като такъв прекратил трудовия договор на Н.. На същия извод навеждала и разпоредбата на чл. 30 ал. 6 от ЗМСМА където възможността да се правят възражения относно обстоятелствата, удостоверяващи предсрочното прекратяване на правомощията на О. с.ници, била предвидена само в хипотезите на ал. 4 т. 5, 6 и 10, като само в тези хипотези ОИК приемала решение за прекратяване на правомощията на О.я *****, което от своя страна можело се оспорва от заинтересованите лица пред съответния административен съд (чл. 30 ал. 8 от ЗМСМА). Следователно, след като в относимата хипотеза на чл.30 ал.4 т.4 от ЗМСМА законът не предвиждал ОИК да се произнася с изрично решение за прекратяване на правомощията на О.я *****, било безспорно, че прекратяването на правомощията на О.я ***** с назначаването му за временно изпълняващ длъжността ***** настъпва директно по силата на закона и към момента на постановяване на въпросната заповед за назначение. В заключение, в същия смисъл била и съществуващата по въпроса практика на ВАС - решение № 13316 от 06.11.2017 г. по адм. д. № 8282/2017 на ВАС, според което: „В чл. 30 ал. 4 ЗМСМА са уредени хипотезите, при които пълномощията на избран ****** се прекратяват. Те могат да бъдат обособени в две основни групи - основания, при които О.я ***** по обективни или субективни причини не изпълнява задълженията си и основания, при наличие на които безусловно се прекратяват пълномощията му поради несъвместимост. Хипотезата на чл. 30 ал. 4 т. 4 ЗМСМА е от категорията на безусловните основания за прекратяване на пълномощията, поради наличие на несъвместимост. С оглед на уредбата на материалноправните предпоставки за предсрочно прекратяване на пълномощията на ******, законодателят е предвидил и различни процедурни правила, като конкретно в случаите по чл. 30 ал. 4 т. 4 ЗМСМА, предсрочното прекратяване на пълномощията се осъществява по реда на ал. 7 на чл. 30 ЗМСМА, който не предвижда постановяване на изричен акт - решение на О.та и. к. за прекратяване на пълномощията, както това е уредено в процедурата по 4 ал. 6, а единствено издаването на решение, с което ОИК обявява за избран ******, следващия в листата“. На второ място, не можела да бъде споделена и тезата на ищеца по искането му за инцидентно произнасяне от страна на гражданския съд по въпроса за валидността и материалната законосъобразност на Заповед № ЧР- 02-56/27.10.2023 г. на Областния управител на Област П., а именно, че въпросната заповед била незаконосъобразна поне на две основания - поради това, че за временно изпълняващ длъжността ***** на О. С. бил назначен ******, който към момента на назначаването си не бил с прекратени правомощия на такъв, както и поради това, че със заповедта на областния управител било нарушено императивното изискване на чл.42 ал.8 изр.2 от ЗМСМА за временно изпълняващ длъжността ***** да бъде назначен заме*****-*****а на О.та, предвид наличието на такъв. По първото основание, касаещо незаконосъобразност на заповедта на областния управител поради това, че за временно изпълняващ длъжността ***** на О. С. бил назначен действащ ******, ответникът вече изложил съображения досежно твърдяната незаконосъобразност (евентуално - нищожност) на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с О. С. поради съществуващата нормативна несъвместимост на качествата ***** и ******. Счита, че същите са абсолютно относими в случая и категорично опровергават тезата на ищцовата страна в тази и част. По второто основание, касаещо незаконосъобразност на заповедта на областния управител поради това, че със същата било нарушено императивното изискване на чл. 42 ал. 8 изр.2 от ЗМСМА за временно изпълняващ длъжността ***** да бъде назначен заме*****-*****а на О.та, предвид наличието на такъв, следвало да се има предвид следното: