Решение № 322 от 23.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20261001000316 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК във вр. с чл. 613а, ал. 2 ТЗ.

Образувано е по въззивна жалба от 24.02.2026 г. на молителя Национална агенция за приходите срещу решение № 191/17.02.2019 г. по т.д. № 1216/2025 г. на Софийския градски съд, VІ-24 състав, с което е отхвърлена молбата за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Стара изба 1924“ АД.

В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано СГС е приел, че молителят не притежава активна материалноправна легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност, тъй като заявеното частно държавно вземане е погасено по давност.

Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 4.03.2004 г. по гр.д. № 411/2004 г. на СРС по молба на НАП е образувано изп. дело № 272/2007 г. на СИС при РС – Ямбол, в хода на което на 31.07.2009 г. по сметка на взискателя е постъпила сумата 322 329,11 лв., представляващо частично плащане на вземането по ИЛ. Сочи се, че не е съобразено, че за същото вземане НАП е присъединен взискател по изп. дело № 209/2007 г. на ЧСИ И. Х., с рег. № ***, което е спряно с постановление на съдебния изпълнител от 30.10.2014 г. въз основа на съдебно определение по т.д. № 3606/2014 г. на СГС и до момента не е възобновено, което е причината за липсата на извършени изпълнителни действия по него.

Поради това не било във възможностите на молителя да предприеме действия за прекъсване на давността.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи молбата по чл. 625 ТЗ.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 633, ал. 1 ТЗ и е допустима. Разгледана по същество е 1 неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Кръгът на лицата, по искане на които може да се открие производство по несъстоятелност е очертан в чл. 625 във вр. с чл. 608, ал. 1 ТЗ и той включва: 1) длъжникът, 2) кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ – породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, 3) Националната агенция по приходите за изискуемите парични вземания по чл. 608, ал.

1, т. 2 и 3 ТЗ – публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или частно държавно вземане, или 4) Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ за изискуемите вземания по чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ – задължения за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, които не са изпълнени повече от два месеца.

Извън първата хипотеза /искането да е на длъжника/ в останалите хипотези е необходимо наличието на непогасено изискуемо вземане от съответния вид да се установи към момента на последните устни състезания по делото. При липса на такова вземане молбата подлежи на отхвърляне, независимо от финансовото състояние на ответника. Същото се отнася и до хипотезата, когато вземането на молителя е погасено по давност – при наличието на своевременно направено възражение от ответника. Ако вземането е погасено по давност, то се лишава от държавна защита и възможност за принудително изпълнение, форма на което е и производството по несъстоятелност, представляващо производство по универсално принудително изпълнение. Следователно, погасеното по давност вземане на молителя не му дава право да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника.

Настоящият случай е именно такъв.

Молителят НАП, като представител на държавата, основава активната легитимация по чл.

625, ал. 1 ТЗ на наличието на изискуеми и непогасени парични частни държавни вземания, произтичащо от договор за предоставяне на кредит в лева № 15-ПКТН/5.12.2000 г., сключен между ДФ „Земеделие“ и ответника „Стара изба 1924“ АД. За същите е издаден в полза на ДФ „Земеделие“ изпълнителен лист от 4.03.2004 г. по гр.д. № 411/2004 г. на СРС за следните суми: 1 059 489 лв. – главница, заедно със законната лихва от 3.02.2004 г. до окончателното изплащане, и 27 026,83 лв. – законната мораторна лихва до 3.02.2004 г. В молбата по чл. 625 ТЗ е посочено, че по този изпълнителен лист към 30.05.2025 г. са останали неудовлетворени вземания в размер на: 1 059 489,68 лв. – главница и 2 243 329,17 лв. – законна лихва към 30.05.2025 г.

В първата инстанция ответникът е направил възражение за погасяване по давност на тези вземания, за което не се спори, че е своевременно /в жалбата няма оплакване в тази насока/.

Приложима за вземанията за главница е общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, а за вземанията за мораторна лихва – 3-годишната давност по чл. 111, букви „б“ и „в“ ЗЗД /вземанията не са установени със съдебно решение, а изпълнителният лист е издаден на осн. чл. 237, буква „в“ ГПК /отм./ във вр. с чл. 27, ал. 2 ЗПЗП, поради което неприложима се явява за лихвите давността по чл. 117, ал. 2 ЗЗД/.

Няма данни кога е настъпила изискуемостта на вземането за главницата, но няма спор, че към датата на издаване на изпълнителния лист от 4.03.2004 г. вземането е било изискуемо.

Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена на 23.06.2025 г., като съобразно чл. 628а ТЗ тя може да доведе до прекъсване на давността на вземането, на което кредиторът основава искането си, но само ако тази давност не е изтекла преди това. В случая между издаването на 2 изпълнителния лист и подаването на молбата по чл. 625 ТЗ са изминали 21 години, което значително надхвърля срока на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД. При това положение, за да се приеме, че давностният срок не е изтекъл, следва да се докаже настъпването на основание за спиране или прекъсване на давността, което да осуетява настъпването на последиците на давността. Доказването на подобни основания е в тежест на кредитора, което в случая не е направено.

Молителят се позовава на действията в две изпълнителни производства: 1) изп. дело № 272/2007 г. на СИС при РС – Ямбол, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист от 4.03.2004 г.; и 2) изп. дело № 209/2007 г. на ЧСИ И. Х., по което държавата била присъединен кредитор за същите вземания.

Не е спорно, че в рамките на изп. дело № 272/2007 г. на 31.07.2009 г. по сметка на взискателя е постъпила сумата 322 329,11 лв., представляващо частично плащане на вземането по ИЛ. Няма данни за други изпълнителни действия след 31.07.2009 г., като изпълнителното производство е прекратено на 28.01.2019 г. – видно от удостоверението с изх. № 21715/15.10.2025 г. на СИС при РС – Ямбол. Меродавна за прекъсването на давността не е датата на прекратяване на изпълнителното производство, а е датата на предприемане на действие за принудително изпълнение /чл. 116, буква „в“ ЗЗД/, разбирано като „изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ“ – така т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС – ОСГТК. Дори обаче да се вземе предвид датата на прекратяване на производството /28.01.2019 г./, то и спрямо нея 5-годишния давностен срок е изтекъл преди датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ – 23.06.2025 г. Взискателят НАП/ДФЗ е могъл да прекъсне давността, като поиска извършване на изпълнителни действия, което не е било сторено.

Що се отнася до изп. дело № 209/2007 г. на ЧСИ И. Х., по което държавата е присъединен взискател за процесните вземания, то по същото не се твърдят и доказват каквито и да било извършени изпълнителни действия. Видно от уведомление с изх. № 17104/30.10.2014 г. на ЧСИ посоченото изпълнително производство е спряно с постановление на съдебния изпълнител от 30.10.2014 г. въз основа на съдебно определение от 12.06.2014 г. по т.д. № 3606/2014 г. на СГС. Посоченото т.д. № 3606/2014 г. на СГС се отнася до открито производство по несъстоятелност срещу „Витенда“ АД с решение от 20.01.2016 г., което дело е окончателно приключено с решение от 10.01.2025 г. на осн. чл. 632, ал. 1, изр. 2 ТЗ, с което производството е прекратено и длъжникът е заличен от търговския регистър, което е вписано на 12.03.2025 г.

Противно на поддържаното в жалбата обаче спирането на това изпълнително производство не препятства кредитора да предприеме други действия /извън действията по чл. 116, буква „в“ ЗЗД в рамките на това производство/, насочени към прекъсване на давността. Така кредиторът не е бил препятстван да предприеме действия по чл. 116, буква „в“ ЗЗД в рамките на предходното изп. дело № 272/2007 г., което е било висящо до 2019 г. и е било прекратено поради перемпция. Не е имало и никаква пречка преди изтичане на давността НАП да подаде в по-ранен момент молба по чл. 625 ТЗ, което е щяло да доведе до прекъсване на давността съобразно чл. 628а ТЗ. Следователно, независимо от спиране на изп. дело № 209/2007 г., кредиторът е могъл чрез собствени действия в рамките на други производства да предизвика прекъсване на давността за процесните вземания, което не е било сторено.

При това положение не се установява основание за спиране или прекъсване на давността, настъпило в 5-годишния период преди подаване на настоящата молба по чл. 625 ТЗ, което озвачава, че процесните вземания са погасени по давност. Това води до неоснователност на молбата по чл. 625 ТЗ.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено в обжалваната му част за началната дата.

Така мотивиран Софийският апелативен съд,

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 191/17.02.2019 г. по т.д. № 1216/2025 г. на Софийския градски съд, VІ-24 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.

280 ГПК в 14-дневен срок от обявяването му в търговския регистър.

Препис от решението да бъде изпратен чрез ССЕВ на Агенцията по вписванията за обявяването му в търговския регистър по партидата на „Стара изба 1924“ АД с ЕИК – 128048055 в раздел „Обявени актове по несъстоятелност“.

Указва на страните, че при евентуално подаване на касационна жалба към същата следва да бъде приложен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15,34 евро /като в документа се посочи номера на делото на САС/, както и изложение по чл. 280 ГПК, а жалбата да бъде подписана от адвокат или юрисконсулт с приложено пълномощно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4