Решение № 1642 от 16.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1642 гр. Варна, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20223100502176 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 52868 от 01.08.2022г. на „ ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД ЕИК 121718407, действащо чрез пълномощника адв. П.

П. П., срещу Решение № 2249/07.07.2022г., постановено по гр.д. № 3027/2021г. по описа на РС Варна, 14-ти състав, с което „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД ЕИК 121718407 Е ОСЪДЕНО да заплати да заплати на С. Г. Г. с ЕГН ********** от **** сумата в размер на 6000.00 /шест хиляди/ лева, представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение в размер на 12372.60 лева по застраховка „Каско +", клауза „Пълно каско" по застрахователна полица № ****** за имуществени вреди на собствения му лек автомобил марка „Хюндай", модел „Соната", с per. № *******, настъпили от застрахователно събитие на 14.09.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на молбата 09.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата в размер на 611 /шестстотин и единадесет/ лева, представляваща обезщетение за забава върху главница 6000 лева за периода 07.10.2019г.- 07.10.2020г., на осн.чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, вр.чл.409 КЗ, както и разноски за производството пред РС в размер на 1450.00 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

Въззивникът в подадената от него жалба, излага оплаквания за неправилност на 1 решението, което намира за постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Конкретно въззивникът счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил едно от основните възражения на застрахователя относно проявената груба небрежност от страна на застрахования и управлявалия застрахования лек автомобил. Като се позовава на разпоредбата на чл. 9.1.8 от Общите условия към застраховката Каско + поддържа твърдението, че настъпването на процесната щета е в резултат от груба небрежност, проявена от водача на автомобила, тъй като същият поради движение с несъобразена скорост предизвиква ПТП, в следствие на което са нанесени щетите по процесният автомобил.

На следващо място се оспорва извода на съда, че ищецът с поведението си не е допринесъл по никакъв начин за настъпването на ПТП, същият не е нарушил правилата за движение и че няма връзка между поведението на ищеца и поведението на водача на предоставеното за ползване МПС, тъй като не С. Г. е управлявал л.а. Счита се за неправилен извода на съда, че дори и да се приеме, че поведението на водача Г.Г., който е син на ищеца, се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите имуществени вреди на автомобила му, са налице доказателства по делото, че ищецът няма отношение към ПТП и веднага след като е бил информиран за същото той е изпълнил всички свои договорни и вменени от закона задължения. Настоява се, че именно управлявалия л.а. син на ищеца е следвало да предприеме стъпки в изпълнение на разпоредбата на чл. 9.5.1 от Раздел II на ОУ по застраховка „Каско+", съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен да уведоми незабавно всички компетентни органи според вида на застрахователното събитие и да изпълни всички свои задължения посочени в ЗДвП и другите нормативни актове. Счита се, че с подобно неизпълнение - напуснал ПТП с пострадали лица, несъгласие относно вината, виновният не е изпробван за алкохол, се материализира и правото на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.

Счита се, че доколкото ищецът е предоставил застрахования л.а. на сина си за ползване и по този начин го е овластил да се ползва от сключената застраховка, то водачът неговия син се е задължил да спазва разпоредбите на договора. В тази връзка се оспорва извода на съда, че след като Г.Г. не е страна по договора, то не е задължен да изпълнява договорните задължения по имуществената застраховка „Каско".

Въззвивникът намира за абсурден възприетия от съда аргумент, че забавата в уведомяването на органите на МВР се дължи както на незнанието на водача за причинена контузия на другия участник в ПТП, така и на изпитаните силни притеснения от страна на водача Г. от факта, че ползвайки лекия автомобил, собственост на ищеца е станал участник в ПТП, което обстоятелство според него е щяло сериозно да накърни репутацията на баща му, предвид заеманата от него длъжност в съдебната власт.

Поддържа се във въззивната жалба, че е налице основание за ответника да откаже плащане на заявената претенция, поради неизпълнение на задължението по чл. 9.5.1 от 2

Раздел II на ОУ по застраховка „Каско+" при настъпване на застрахователно събитие застрахованият да уведоми незабавно всички компетентни органи според вида на застрахователното събитие и да изпълни всички свои задължения посочени в ЗДвП и другите нормативни актове. Позовава се и на изискването на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП Водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен да остане на място на произшествието и да изчака пристигането на представители на МВР и следствието, което също е пренебрегнато от водача на МПС, съответно се е отклонил от задължителната проверка при настъпване на ПТП, за наличие на алкохол. Настоява се, че в съвкупност сочените обстоятелства се явяват значими с оглед интереса на застрахователя, което предпоставя неговия законосъобразен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

На следващо място в условията на евентуалност, като се позовава на обстоятелството, че нарушавайки правилата за движение, а именно: чл. 20, ал. 2; чл. 100, ал.

1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП, водачът на лек автомобил марка „Хюндай Соната" с рег. № ******* е станал единствена причини за настъпването на ПТП поддържа възражението за съпричиняване на вредите, доколкото действията му са в пряка причинна връзка с настъпване на вредоносният резултат. Поддържа, че приносът на водача е съществен, като настоява за намаляване на обезщетението за имуществени вреди с 1/2.

Настоява лихвата за забава да бъде присъдена от действителната дата на подаване на исковата молба, а не както посочено в диспозитива на решението - 09.10.2020 г.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна.

Счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Счита за законосъобразно позоваването на съда на разпоредбата на чл.408, ал.1 от КЗ, в която лимитирано са въведени хипотезите, при които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение. Счита за недоказано твърдението на въззивника за реализиране разпоредбата на т.3 на чл.408 ал.1 от КЗ, а именно неизпълнение на задължения на застрахованото лице. Настоява се за присъждане на разноски.

Въззивната жалба е допустима, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване решението на ВРС.

Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между страните.

Страните не се направили доказателствени искания.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

3

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са: да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Предмет на производството по гр.д. № 3027 по описа на ВРС за 2021г. са осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД , предявени от С. Г.

Г. с ЕГН ********** срещу “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД гр. София, за присъждане на сумата о т 6000 лева, представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение в размер на 12000 лева по застраховка „Каско +", клауза „Пълно каско" по застрахователна полица № ****** за имуществени вреди на собствения му лек автомобил марка „Хюндай", модел „Соната", с peг.№*******, настъпили от застрахователно събитие на 14.09.2019г., ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата и за заплащане на сумата от 611 лева, представляваща обезщетение за забава върху претендирания частичен иск за главница 6000 лева за периода 07.10.2019 г.-07.10.2020 г.

Ищецът излага, че на 14.09.2019 г. около 07.40 ч. в гр.Варна, на бул."В.Левски", на около 200м. от кръстовището с бул. Княз Борис I е настъпило ПТП между л.а. Хюндай Соната с peг. №*******, управляван от сина на ищеца Г. Св.Г. и лек автомобил „Ситроен" с рег.№ ********, управляван от Л.. К.-М., по вина на сина на ищеца поради движение с несъобразена скорост. В резултат на ПТП е причинена имуществена вреда на автомобила на ищеца на стойност 12000 лева, състояща се от деформация на преден калник, предната броня, десния фар, десния преден калник, предния десет подкалник, основата на предния десен калник, челното стъкло, резервоара за стъклоумивател, разширителния съд на радиатора, лявата рамка на врата, преден ляв предпазен колан, въздушна възглавница на шофьорската седалка, въздушната възглавница под волана, предната дясна гума, кората под двигателя и декоративната решетка.

Сочи се, че към момента на настъпване на ПТП ищецът имал валидно сключен с ответното дружество застрахователен договор, обективиран в комбинирана застрахователна полица „Каско +" №******, със срок на действие от 18.05.2019 г. до 17.05.2020 г. и уговорена между страните застрахователна сума от 25 000 лева.

На 26.09.2019 г. бил направен оглед на застрахования лек автомобил, за което бил съставен протокол - опис за вреди на МПС по образувана застрахователна преписка (щета) №****.

С писмо изх. №0-92-14382/07.10.2019г. ответното дружество отказва изплащане на застрахователно обезщетение като се позовава на разпоредбата на чл. 9.5.1. от Раздел II на Общите условия по застраховка „Каско +", предвиждаща задължение за застрахования незабавно да уведоми всички компетентни органи и изпълни всички свои задължения по 4

Закона за движение по пътищата. Твърди се, че след по-малко от два часа след настъпване на ПТП са били уведомени органите на МВР, като забавата в уведомяването на органите на МВР се дължи както на незнанието на водача за причинена контузия на другия участник в ПТП, така и на изпитаните силни притеснения от страна на водача Г.Г. от факта, че ползвайки лекия автомобил, собственост на ищеца е станал участник в ПТП, което обстоятелство според него е щяло сериозно да накърни репутацията на баща му, предвид заеманата от него длъжност в съдебната власт.

Сочи се, че водачът се е върнал на мястото на ПТП след по - малко от два часа, уведомил е органите на МВР, които са съставили протокол за ПТП, на водача е взета проба за алкохол, същата е била отрицателна и му е съставен АУАН ***** г. Въз основа на същия впоследствие е издадено НП №*** г.

Твърди се, че в предвидения в чл. 403, ал. 1 от КЗ срок, ищецът е уведомил застрахователното дружество и е предявил претенция за изплащане на обезщетение за причинените на застрахования автомобил имуществени вреди, поради което и забавата на водача на застрахования лек автомобил да уведоми органите на МВР за настъпилото на 14.09.2019 г. ПТП представлява незначително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на поетите от застрахованото лице договорни задължения, както и че същото по никакъв начин не е било причина за възникване на застрахователното събитие и не е довело до невъзможност за предотвратяване на настъпилите при процесното ПТП вреди.