Решение № 34 от 05.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Пловдив, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за възобновяване № 20245000600039 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

С определение № 310 от 27.11.2023г. по НОХД № 1043/2023 г. по описа на РС – Казанлък е одобрено постигнатото споразумение между прокурор от РП – Казанлък, подсъдимия Й. В. П. и неговия защитник, с което той е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му е определено наказание „Пробация“, включващо пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, „включване в програми за обществено въздействие“ за срок от по 2 години и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ – 250 часа в рамките на 1 година.

Определението е окончателно и е влязло в сила на 27.11.2023г., като не подлежи на проверка по реда на касационното производство.

В шестмесечен срок от влизането му в сила, на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК, на 11.01.2024г. е подадено искане от И.Ф. Главен 1 прокурор на Р. България за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1043/2023 г., по което е постановено горепосоченото протоколно определение за одобряване на споразумение.

В искането се твърди, че в хода на протеклото по реда на Глава 29 от НПК съдебно производство пред първоинстанционния съд, е било допуснато нарушение на материалния закон, довело до постановяването на съдебен акт, при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, както и е наложено явно несправедливо наказание – основания за възобновяването на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.

Нарушението на материалния закон се състои в незаконосъобразното приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК. За престъплението по чл.325, ал.1 от НК са предвидени две алтернативни санкции – „лишаване от свобода“ до две години или „пробация“, както и кумулативно наказание „обществено порицание“. Разпоредбата на чл.55 от НК е приложима, когато и най-лекото наказание се явява несъразмерно тежко и се прилага спрямо него. Затова и позоваването на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК не съответства на предвидените в закона алтернативни санкции, едната от които е пробация и е приложима, вкл. при определянето на наказанието при условията на чл.54 от НК. Като е одобрил споразумение, с което на подсъдимия П. е наложено само едно от кумулативно предвидените за това престъпление наказания „пробация“ и не е наложено наказанието „обществено порицание“, съдът е приложил неправилно закона. Отделно наложеното на осъдения наказание е явно несправедливо, като не съответства на данните от справката му за съдимост, от която е видно че същият е бил осъждан и сравнително скоро след излизането му от затвора е извършено деянието по настоящото дело, като по–подходящо е налагането на наказание лишаване от свобода. Съдът е следвало да упражни правомощията си по чл.382, ал.5 и ал.8 от НПК като предложи промяна в споразумението. Вместо това е одобрил споразумението в предложения вид, в нарушение на материалния закон и при явна несправедливост на наложеното наказание, като е допуснал нарушение и на процесуалните правила.

В тази връзка се иска, на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, възобновяване на наказателното производство и отмяна на определението на 2

РС – Казанлък за одобряване на споразумението за решаване на делото и да се върне делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд.

Прокурорът от АП - Пловдив намира искането за основателно, тъй като от районния съд е било допуснато нарушение на материалния закон и е наложено явно несправедливо наказание.

Осъденият Й. П. се явява лично и със защитник – адв. К. К. от АК – *, като са съгласни да се уважи искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното производство с отмяна на определението на съда и за ново произнасяне.

Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените в искането доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка за правилността на постановеното и влязло в законна сила определение, намира за установено следното:

Искането на Главния прокурор на Р. България е основателно.

Основните оплаквания са насочени към неправилно приложение на материалния закон, във връзка с което е допуснато съществено нарушение и на процесуалните правила, както и за наложено явно несправедливо наказание в произнесеното определение на районния съд.

Първоначално в Районен съд – Казанлък е внесен обвинителен акт срещу обв. Й. П. за престъпление по чл. 325, ал.1 от НК и образувано НОХД №1043/2023г. пред РС – Казанлък.

Насрочено е разпоредително съдебно заседание като междувременно е постъпило споразумение между Районна прокуратура – Казанлък, представлявана от прокурор Д. Ц. от една страна, а от друга страна от подсъдимия Й. П. и неговия защитник – адв. Н. Н. от АК – *.

С Определение № 310/27.11.2023г. на проведеното разпоредително съдебно заседание по НОХД № 1043/2023г. Районен съд – Казанлък е одобрил споразумението, с което подсъдимият Й. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по ч.325, ал.1 от НК и е приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК като му е наложено наказание „Пробация“, включващо „задължителна регистрация по настоящ адрес“, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, „включване в програми за 3 обществено въздействие“ за срок от по 2 години и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ – 250 часа в рамките на 1 година.

Определението е влязло в сила на 27.11.2023г. и не подлежи на проверка по реда на касационното производство.

За престъплението по чл.325, ал.1 от НК, в извършването на което е признат за виновен осъденият Й. П., са предвидени алтернативно, различни видове наказания – лишаване от свобода до две години или пробация, както и кумулативно наказание обществено порицание.

При сключване на споразумението от двете страни – защитата и подсъдимия, както и от прокурора е постигнато съгласие да се наложи полеката от предвидените две алтернативни санкции - пробация. Но използваната техника за индивидуализация в сключеното споразумение, очевидно е неправилна, с оглед на обстоятелството, че е нямало пречка при определянето на по-лекото по вид, алтернативно наказание пробация, това да стане при условията на чл.57, ал.1 - 2, вр. 54 от НК, редом с кумулативното наказание – обществено порицание и в този смисъл материалният закон е нарушен.

В текста на споразумението е визирана изрично от страните разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, очертала замяната на едното алтернативно предвидено наказание /лишаване от свобода/ с по-лекото по вид /пробация/, което е недопустимо. В тази хипотеза на алтернативно предвидени наказания, чл.55 от НК би могъл да се приложи само, когато и най-лекото от предвидените алтернативни и различни по вид наказания, се окаже несъразмерно тежко за дееца[1]. И това е така, защото ще позволи да се направи надлежната преценка, че и именно това наказание /най-лекото, предвидено в закона по смисъла на чл.55 от НК/ се явява несъразмерно тежко.

Тогава чл.55 от НК би следвало да се приложи само спрямо най-лекото от двете, алтернативно предвидените наказания – пробация, което на свой ред при условията на ал.1, т.2, б.“в“ от същата разпоредба, обаче би се заменило със символичното - глоба. Съвсем отделен е въпросът, че в споразумението липсва произнасяне по отношение на кумулативно предвиденото наказание – обществено порицание, но неговото неналагане би могло да стане единствено при условията на чл.55, ал.3 от НК при прилагане на хипотезите на предходните разпоредби. Съдебната практика е категорична, че процесът по 4 индивидуализация на комплексната санкция не може да бъде разкъсван[2].

В заключение при обсъждания казус, одобрявайки споразумение, с което наказанието неправилно е било индивидуализирано по реда на чл.55 от НК, без да е била извършена преценка, дали и най-лекото от предвидените алтернативни различни наказания /пробация/ ще се окаже несъразмерно тежко за дееца, районният съд е допуснал нарушение по отношение на неправилното приложение на материално-правна норма – касационно основание по чл.348, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НПК.

След като е одобрил споразумението в нарушение на материалния закон при определяне на наказанието за извършеното от осъдения престъпление по чл.325, ал.1 от НК, районният съд е допуснал и нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл.382, ал.7 от НПК, съдът е бил длъжен да провери законосъобразността на предложеното споразумение и да пристъпни към неговото одобряване, ако не противоречи на закона и морала. В конкретния случай при изготвянето на споразумението е било допуснато нарушение на материалния закон при определянето на наказанието, което районният съд не е констатирал и не е предприел действия за отстраняването му по чл.382, ал.5 от НПК, като е допуснал и процесуални нарушения при неговото одобряване.

Така допуснатите от РС – Казанлък нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и представляват основание за възобновяване на наказателното производство. Поради което и атакуваното определение за одобряване на споразумение и прекратяване на производството по делото подлежи на отмяна по реда на възобновяването.

Тъй като процесното споразумение за решаване на делото е било изготвено след образуването на първоинстанционното съдебно производство, следва делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС – Казанлък от стадия на съдебното заседание, в който са били допуснати горепосочените нарушения на материалния и процесуален закон.

По отношение на изложеното съображение в искането за наложено явно несправедливо наказание, настоящият състав намира че не следва да се произнася, защото новият състав на първоинстанционния съд има пълната дискреция сам да прецени, дали предложеното в споразумението наказание отговаря на изискванията на закона и морала.

В заключение, искането на Главния прокурор е основателно по 5 отношение на съображенията за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяването на атакуваното определение, същевременно с което е нарушен и материалния закон.

Водим от изложените съображения, Пловдивския апелативен съд, [1] Вж. Р. № 458/18.10.1972г. по н.д. № 430/72г. на 1 н.о. на ВС, Р. № 522/4.12.2008г. по н.д. № 524/2008г. на 1 н.о. на ВКС.

[2] Р. № 13/14.02.2019г. по н.д. № 24/2019г. на 1 н.о. на ВКС.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателните дела определение за одобряване на споразумение № 311 от 27.11.2023 г. по НОХД № 1043/2023 г. по описа на Районен съд - Казанлък.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Казанлък от стадия на съдебното заседание.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6