Решение № 221 от 20.10.2022, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Ямбол, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Г.а Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20222300500327 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Д. Г. К. от с.***, депозирана чрез пълномощника й– адв.М. А. от АК- Ямбол против Решение № 298/14.06.2022г. постановено по гр.д. №3864/2021 г. по описа на ЯРС, с което по предявеният от ищцата– въззивник Д. Г.

К. иск по чл.108 от ЗС е прието за установено по отношение ответникът - въззиваем „БГ Ленд мениджмънт" ЕООД, ЕИК 2030609180, че Д. Г. К. от с*, с ЕГН **********, е собственик на 7/50 идеални части от следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор №***, в местността „ВЕЛЕВ БРЯСТ" в землището на с.Кукорево, с площ 20972 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване нива, категория на земята-трета, номер по предходния план-001016, при съседи: имот №***, имот №***, имот №***, имот №***, имот

№***; поземлен имот с идентификатор №*** в местност „МИШАТА" в землището на с.Кукорево, с площ 3698 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята- четвърта, номер по предходния план-021008, при съседи: имот №***, имот №***, имот №***, имот №***; поземлен имот с идентификатор №*** в местност „АФУЗОВ КЪР" в землището на с.Кукорево, с площ 9298 кв.м., трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята-трета, номер по предходния план-012007, при съседи: имот №***, имот №***, имот №***, имот №***, като искът за разликата над 7/50 до 1/6 идеални части от имотите, като неоснователен е отхвърлен. Със 1 същото решение съдът е отхвърлил искането на Д. Г. К., с ЕГН ********** срещу „БГ Ленд мениджмънт" ЕООД-гр.Сливен, ЕИК 2030609180, да бъде осъден ответникът да й предаде владението върху 1/6 ид. част от описаните по- горе поземлени имоти. Отхвърлени са предявените от Д. Г. К. от с*, ЕГН ********** срещу „БГ Ленд мениджмънт" ЕООДгр.Сливен, ЕИК 2030609180 и Г. П. М. от гр.*, ЕГН ********** искове по чл. 26, ал.1, пр.1, вр. с чл. 229, ал.2 от ЗЗД- да бъде прогласена нищожността на клаузата от Договор за наем на земеделска земя от 26.02.2018 г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 1059/26.02.2018 г. на нотариус рег.№ 487, вписан в Служба по вписванията при ЯРС с рег.№ 1229/28.02.2018 г., том 2, стр.№54, за срока над три години до шест години и иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД на Д. Г. К. от с*, с ЕГН ********** срещу „БГ Ленд мениджмънт" ЕООД гр.Сливен, ЕИК 2030609180, да бъде осъден ответникът да й заплати наемоподобни доходи за стопанската 2018/2019 г. в размер на 209,46 лв., за 2019/2020 г.-220,78 лв., за 2020/2021 г.243,42 лв. и за 2021/2022 г.- 243,42 лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба. Със същото Решение ответникът– въззиваем „БГ Ленд мениджмънт" ЕООД гр.Сливен, ЕИК 2030609180, е осъден да заплати на ищцата- въззивник Д. Г. К. от с.*, направените по делото разноски в размер на 225.00 лв., а ищцата- въззивник Д. Г. К. е осъдена да заплати на Г. П. М. от гр.*, ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 300 лв. и на "БГ Ленд мениджмънт" ЕООД - гр.Сливен направените по делото разноски в размер на 1000 лв.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и в противоречие със съдебната практика. В подадената въззивна жалба на първо място са изложени доводи за неправилно установени от първоинстанционния съд притежавани от въззивницата идеални части от правото на собственост върху процесните земеделски земи, като е приел, че същите са в размер на 7/50 ид.ч., а не 1/6 ид. части, като съдът е счел, че ищцата черпи правото си на собственост по наследяване, изхождайки единствено от удостоверението за наследници от 06.04.2022г. на Кметство с.Кукорево, общ.Тунджа, представено от ответниците с отговора по исковата молба, без да съобрази представения нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи №6, том I, дело №20/96г на нотариус с район на действие Районен съд-Ямбол. Според въззивницата, в разрез със закона и със съдебната практика, първоинстанционният съд е приел, че в случая разпоредбата на чл.4а от специалния ЗСПЗЗ изключва приложението на чл.32, ал.1 от ЗС, като се позовава на практиката на ЯОС и ВКС по други сходни казуси. Твръди се, че въззиваемия Г. П. М., който като наемодател е сключил процесния договор за наем с другия въззиваем- „БГ Лленд мениджмънт" ООД като наемател, притежава 19/60 ид.ч. от поземлените имоти, а не повече от половината от имотите, поради което се твърди, че договорът не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици- заедно или поотделно, в т.ч. и на въззивницата. Не се оспорва изведеният от първоинстацинноият съд извод, че когато мнозинството съсобственици сключи договор за наем със срок над три години, договорът поражда действие за срок от три години, след което може да продължи да 2 обвързва страните като безсрочен, но се оспорва, че в конкретния случай въззивницата не е участвала при сключването на процесния договор за наем, както и не го е потвърждавала с декларация с нотариална заверка на подписите, поради което счита, че договорът за наем й е непротивопоставим. В тази насока се сочи, че за сключването на този договор няма и решение на съсобствениците, взето с мнозинство минимум 50% от притежаваните идеални части от правото на собственост върху имотите и при това положение договора се явява непротивопоставим на всеки един от тях. Твърди се във въззивната жалба, че процесните имоти и към момента се държат от въззиваемата страна- ЮЛ, без правно основание, тъй като договора за наем е сключен от съсобственик, който не би могъл да предоставя права за ползване на имотите за посочения срок, освен това е налице съсобственост, по отношение на която намира приложение разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗС, като са оспорени като неправилни изводите на първоинстанционния съд, с които е прието, че ответното дружество държи имотите на правно основание. В тази връзка във въззивнага жалба се сочи, че самото предявяване на иск по чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, вр.с чл.229, ал.2 от ЗЗД от въззивницата, като притежаваща 1/6 идеална част от земеделските земи- предмет на процесния договор за наем, е равнозначно на изразено несъгласие от нейна страна за сключването на това договорно правоотношение, поради което същото й е непротивопоставимо и договорът за наем не я обвързва, тъй като не е участвала при сключването му с оглед разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗС. Това си становище въззивницата обосновава и с разпоредбата на чл.21 от ЗЗД, съгласно която договорът поражда действие само между страните, които са го сключили, а спрямо третите лица- само в предвидените в закона случаи, в които настоящият случай не попада. Поради тези си съображения въззивницата намира за погрешен извода на първоинстанционния съд, че процесният договор й е противопоставим, като без значение е дали същата го е приела или не. В жалбата са изложени и доводи, с които като неправилно се атакува решението на ЯРС и в частта му, с която искът на ищцата- въззивник по чл.59, ал.1 от ЗЗД е приет за неоснователен, с оглед на установеното основание за ползване на имотите от ответното дружество през трите изтекли стопански години- наличие на договор за наем, който обвързва и ищцата, а по отношение на четвъртата стопанска година е прието, че същата не е изтекла и вземането за нея не е изискуемо. Актът на първоинстанционния съд в тази му част се атакува с визираните по-горе доводи, че процесният договор за наем, сключен между двамата ответници- въззиваеми, не обвързва ищцата-въззивник, тъй като същата не е участвала при неговото сключването, нито го е потвърдила с декларация, която да я обвърже със срока на действие на договора. Позовавайки се на приетото в цитираното в жалбата Решение №262 от 22.02.2013г. на ВКС по гр.д. №1480/2011г., Ill г.о., ГК и на други посочени в жалбата съдебни актове на ВКС /Решение №55/28.02.2012г. по гр.д. №652/2011г. на ВКС, III г.о. постановено по реда на чл.290 от ГПК, Определение №519/20.11.2018г. по гр.д. №1475/2016г. на ВКС, I г.о./, въззивницата излага аргументи, че в случая фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД е изпълнен, като се сочи, че неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, а съгласно чл.59 от ЗЗД, всеки който се 3 е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Съгласно чл.93 от ЗС добивите от вещта, представляващи наем за използването й, принадлежат на собственика й, като същите права според въззивницата имат и съсобствениците за своята част от общата вещ и добивите от вещта се дължат на собственика/съсобственика и без покана. Освен това в жалбата изрично се формулират и съображения, че съставът на чл.59 от ЗЗД е изпълнен и когато обогатяването на получателя се изразява в спестяване на разходи за сметка на имуществото на претърпялото обедняване лице, т.е. обогатяването и обедняването произтичат от единството на фактическия състав, който поражда едното и другото. В жалбата се сочи, че тъй като в хода на производството пред РС-Ямбол ответника „БГ Ленд мениджмънт" ЕООД й е заплатил сумата, установена от вещото лице като дължима на база средните пазарни цени, обявени от НСИ по предявената искова претенция по чл.59, ал.1 от ЗЗД, тя е в правото си да претендира от ответното дружество плащане на разноските по делото, за което е представен и списък на същите по чл.80 от ГПК, които разноски не са й присъдени поради това, че първоинстанционния съд неправилно с обжалваното решение е приел, че иска е неоснователен и го е отхвърлил. Предвид на тези си съображения въззивницата Д. Г. К. моли за отмяна на обжалваното решение на ЯРС изцяло и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС, чл. 26, ал.1, пр.1, вр. чл. 229, ал.2 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД бъдат уважени, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.

В писмения отговор на „БГ ЛЕНД МЕНИДЖМЪНТ"ЕООД - гр.Сливен и Г. П. М. от гр.*, действащи чрез пълномощника си – адв.Х. К. от АК-Ямбол, се сочи, че въвизвата жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЯРС е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, посочени в жалбата. Твърди се, че правните изводи на първоинстанционния съд са формулирани въз основа на направен пълен, задълбочен и всестранен анализ на фактите и приобщените по делото доказателства. С отговора е заявено искане въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира се присъждане на сторените разноски по настоящото въззивно производство.

В с.з. жалбата се поддържа от пълномощникът на въззивницата.

Въззиваемите страни „БГ Ленд Мениджмънт“ ЕООД и Г. П. М., чрез пълномощникът си оспорват жалбата и претендират за нейното отхвърляне.

За да се произнесе, от фактичеса страна съдът установи следното:

С Решение № 2201 от 03.05.1995г. на ПК- Тунджа за възстановяване правото на собственост върху земеделсдки земи съгласно плана за земеразделяне в землищетно на с.

Кукорево, на наследниците на Г.Ж.Г., б.ж. на с. *, е възстановено правото на собственост върху земеделски земи: НИВА от 20.974 дка в м. „Велев бряст“; НИВА от 9.298 дка в м.

„Афузов кър“ и НИВА от 3.698 дка в м. „Мишата".

Въз основа на това решение е бил издаден констативен нотариален акт №6, т.I, 4 дело №20/1996г. От 05.01.1996г. на нотариус при РС- Ямбол, с който Д.Г.Т., Т.Г.Ж., Г.Г.В. и И.Г.Т. са признати за собственици по наследство от Г.Ж.Г. на процесните три недвижими имота- земеделски земи, находящи се в землището на с. Кукорево, общ Тунджа.

Разпечатката съдържа 21 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c6acd0f-b5a5-490b-899f-92392f530e41