Решение № 651 от 17.02.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2399/2024
- Вид
- Решение № 651
- Подписан
- 17.02.2025
- В сила
- 23.04.2025
- Състав
- Христо Георгиев Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 357, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 651 гр. Пловдив, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330102399 по описа за 2024 година
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, връзка чл. 188, ал. 1, т.1, връзка чл. 195, ал. 1 КТ, от Х. И. Ш. ЕГН ********** срещу ОУ „Христо Ботев" - с. П., община Х., област П., с който моли съда да бъде отменено наложеното дисциплинарно наказание „****“ поставено със Заповед № ***** г издадена от *** на училището. Моли се да бъде отменена като незаконосъобразна.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор ищцата е заемала длъжността „****“ в **** при ответника. Излагат се подробни съображения, че наложеното дисциплинарно наказание е назаконосъобразно, че не са взети предвид писмени обяснения дадени от ищцата от ищцата, че отношението на *** е тенденциозно и целенасочено и е налице злоупотреба със служебно положение. Ангажирани са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, като впоследствие с молба от ***г се признава иска.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно 1 правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ, с който се моли да бъде отменено наложеното на ищеца дисциплинарно наказание .По делото не се спори, а и от представените по делото информационни източници се установява, че между страните съществува валидно учредено трудово правоотношение по силата на което ищецът заема при ответника длъжност „. Със заповед № ***** г на ищеца е наложено дисциплинарно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл.237 ГПК, като съдът намира, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл.235 ГПК. Доколкото ответникът заявява изрично в открито съдебно заседание, че признава иска, а ищецът – че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение на основание чл.237 ГПК.
С оглед изложеното, съдът счита, че следва да се отмени процесната заповед № ***** г..
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца се поражда право на разноски. Представени са доказателства за договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 970 лв.. Предвид това, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 970 лв.- сторени разноски за процесуално представителство.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78 ал.6 КТ, следва ответното дружество да бъде осъдено да 2 заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща дължима държавна такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ***** г на **** на срещу ОУ „Христо Ботев" - с.
П., община Х., област П., с която на ищеца Х. И. Ш. ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание „****“.
ОСЪЖДА срещу ОУ „Христо Ботев" - с. П., община Х., област П. ДА ЗАПЛАТИ на Х. И. Ш. ЕГН ********** сума в размер на 970 лева, представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Основно Училище „Христо Ботев“, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 80 лева, представляваща държавна такса върху уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3