Решение № 602 от 21.10.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3609/2023
- Вид
- Решение № 602
- Подписан
- 21.10.2024
- В сила
- 21.10.2024
- Състав
- Маргарита Соколова, Гълъбина Генчева, Светлана Калинова
Цитирани разпоредби
- чл.250, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.2, предл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.30, ал.1 · Закон за наследството
- чл.31 · Закон за наследството
- чл.34 · Закон за наследството
- чл.36 · Закон за наследството
- чл.37 · Закон за наследството
- чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 602 гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове:
Светлана Калинова
Гълъбина Генчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20238002103609 по описа за 2023 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. К. срещу решение № 540 от 24.04.2023 г. по гр. д. № 911/2022 г. на Бургаския окръжен съд.
Жалбоподателката поддържа, че при изчисляване на стойността на масата по чл.31 ЗН съдът неправилно е възприел оценката на първата тройна експертиза по отношение на един от имотите, използван за Консулство на Република Турция. Според жалбоподателката реалната оценка е тази, която е дала втората тройна експертиза във вариант като за съсобствена жилищна сграда, т. е. сумата 748 390 лв. лв. за цялата сграда и 374 195 лв. за притежаваната от наследодателката Ѕ ид. част, която е предмет на оспореното дарение. Изложени са подробни съображения защо това е сумата, която трябва да се отчете при съставяне на масата по чл.31 ЗН.
Ответницата в производството Жасмина Г. М., поставена под пълно запрещение, действаща чрез настойника си Е. Г. М., оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Излага подробни доводи в подкрепа на извода на съда, че следва да се отчете оценката, дадена от първата тройна експертиза.
С определение № 1919 от 18.04.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за проверка на извода на съда за това коя е реалната оценка на имота, използван за Консулство на Република Турция, която следва да се отчете при формиране на масата по чл.31 ЗН.
1
За да се произнесе, съставът на ВКС приема следното:
Ищцата Жасмина Г. М., поставена под пълно запрещение, действаща чрез настойника си Е.
Г. М., е предявила срещу Т. П. К. иск по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на майка й Г. А. К., б. ж. на [населено място], починала на 06.09.2019 г., накърнено чрез няколко дарения в полза на брата на дарителката – П. А. К.. Ответницата Т. К. е дъщеря на П. К., който е починал на 03.02.2019 г., преди завеждане на иска по настоящото дело.
Дарени са следните имоти:
- апартамент от 100 кв. м. в [населено място], [улица], вх. А, ет.3, ляв;
-1/2 ид. част от ПИ с идентификатор [№] в [населено място], [улица] площ от 456 кв. м., ведно с 1/2 ид. част от двуетажната сграда в имота с площ от 151 кв. м., представляваща административно-делова сграда /Консулство на Република Турция/;
- 1/2 ид. част от ПИ с площ от 714 кв. м. в [населено място], [община], заедно със селскостопанска постройка в него;
- 1/2 ид. част от четири земеделски имота в землищата на [населено място] и [населено място] в [община].
По този начин надареният П. К. е станал изключителен собственик на наследствените имоти, от които неговата починала сестра Г. К. е притежавала 1/2 ид. част, която му е дарила.
Приживе надареният П. К. сключил с Българската държава договор за замяна от 29.12.2017 година, с който прехвърлил на държавата целия имот в [населено място], [улица], ползван за Консулство на Република Турция, който тогава е бил оценен на 732 760 лв. Получените в замяна имоти П. К. дарил на 16.05.2018 г. на своята дъщеря – ответницата Т. К.. От своя страна ответницата се разпоредила с тези имоти с нотариален акт от 04.01.2019 г.
Останалите имоти, които П. К. получил по дарение от сестра си, били наследени от ответницата Т. К..
Отделно от това ищцата получила по дарение от своята майка Г. К. имот с площ 329 кв. м. в [населено място], ведно с 1/2 ид. част от офис с площ от 51,53 кв. м. и магазин от 38 кв. м.
Имуществото, останало в наследство от Г. К., включва влогове на обща стойност 1833,82 лв. и дворно място от 690 кв. м. в [населено място] с еднофамилна жилищна сграда от 102 кв. м. и селскостопанска сграда от 53 кв. м.
При тези данни първоинстанционният РС-Б. с решение № 555 от 28.03.2022 г. по гр. д. № 4706/2020 г. е уважил иска по чл.30, ал.1 ЗН, като приел, че запазената част на ищцата от наследството на Г. К. е накърнена с 400 839,59 лв. Намалил е дарствените разпореждания в полза на брата на наследодателката, с изключение на разпореждането с имота, използван за Консулство на Република Турция. Общата стойност на възстановените имоти е 244 438 лв.
Районният съд не е възстановил стойността на приетата от него за накърнена запазена част на ищцата до пълния размер чрез присъждане на разликата от 156 401,59 лв., макар да е заявил, че изцяло уважава заявената претенция. Липсват както мотиви, така и съответен диспозитив в основния акт на районния съд в тази насока. Впоследствие по молба на ищцата по чл.250, ал.1 ГПК съдът постановил решение № 811 от 03.05.22г, с което отказал да допълни основното решение по спора чрез присъждане на парична сума за пълно 2 възстановяване на накърнената запазена част от наследството на ищцата.
Въззивният съд е приел, че в производството пред втората инстанция предметът на правния спор се концентрира върху оценката на имота на [улица], ползван като Консулство на Република Турция, който е част от масата по чл.31 ЗН. По този спор въззивният съд е проследил дадените различни оценки за пазарната стойност на имота:
-първата единична експертиза пред районния съд, която възприема оценката по договора за замяна с държавата – 732 760 лв., въпреки че тя е две години преди смъртта на дарителя;
- повторната експертиза на в. л. Р., според която оценката на имота е 1 028 900 лв.;
- тройната експертиза, приета от първоинстанционния съд, която е дала оценка 1 530 490 лв.;
- тройната експертиза пред въззивната инстанция, която е дала оценки в два варианта – първо без отчитане на съсобствеността: 641 960 лв. като административна сграда и 831 540 лв. като луксозна жилищна сграда и второ – при отчитане на съсобствеността – 577 760 лв. като административна сграда и 748 390 лв. като съсобствена жилищна сграда. След поправка пазарната стойност на имота като дипломатическо представителство на друга държава се оценява на 1 259 084 лв.
Въззивният съд е възприел оценката на първата тройна експертиза, на която е основано и решението на районния съд – 1 530 490 лв. Изложени са следните съображения:
Оценката от 1 530 490 лв. е формирана усреднено на база сравнителния подход (на пазарните аналози) и на подхода на приходната стойност на база оферти, т. к. не са намерени реално вписани договори за наем на имоти от типа на оценявания, при стойност, намалена с коригиращи коефициенти. Разходният подход, включващ Метода на амортизационна вещна стойност, не е приложен в случая поради обективната невъзможност за вътрешен оглед на имота, а разликата между оценката през 2017 г. и тази към 06.09.2019 г. е обяснена само с различните моменти на оценяване, т. е. с конюнктурата на пазара през визираните години.
Коригиращият коефициент за застрояване на терена е посочен като 0,6, защото експертите са съобразили градоустройствения план за региона и са сравнили процесния ПИ, застроен с двуетажна сграда, с останалите имоти в същия регион. Последният е определен за средно етажно застрояване до 15м. и е застроен в тези параметри, т. е. в имота има възможност за надстрояване и пристрояване. При използваните оценителни еталони за незастроени имоти, застрояването се отчита с намаляване на стойността в рамките на между 10 и 50 %, като конкретно в случая намалението е с 40 % и е взета само 60% част от стойността на парцела, предвид градоустройствените показатели към момента на оценката и възможността за развитие на парцела. Показателят за плътност при нискоетажно застрояване е 60%, а в терена в случая е осъществен на ЗЗ%. Посочен е максимален Кинт от 1, 2 за ниско етажно застрояване, който в момента е наполовина постигнат(0, 66), а това според експертите дава възможност за развитие на парцела почти и малко под 50 %, т. е. за пристрояване и надстрояване на имота, в рамките на показателя. Коефициентът за развитие на парцела от 0, 95 се обяснява както пред БРС, така и пред БОС с това, че в момента сградата се ползва като чуждо представителство, че има тежест върху нея и не може да бъде преотстъпвана на друг субект. Затова намалението на оценката е с допълнителни 5% (коефициент 0, 05).
Освен тези разсъждения въззивният съд е изложил и мотиви защо не приема другите оценки 3 на вещите лица:
В първото заключение, прието в районния съд, няма оценяване на този имот, а е пренесена оценката от сделката по замяна, която обаче е извършена две години по- рано, следователно не може да се счете за актуална за целите на настоящото производство, тъй както чл.31 ЗН изисква оценяване към датата на смъртта на наследодателя.
Оценката на в. л. Р., сочеща обща цена от 1 028 900 лв., съобразява приблизително реалното застрояването на имота, като коригира цената с коефициент от 0, 3(30%), въпреки че предвидената по ОУП минимална плътност за парцела от 50% не е постигната, а това дава възможност за допълнително надстрояване и пристрояване в рамките на предвидените плътност и Кинт. Освен това заключението е основано само на сравнителния метод на пазарните аналози.
Оценката на вещите лица по назначени от БОС тройна експертиза в размер от 1 259 084 лв. ( след поправката), е изготвена при претегляне на няколко стойности: по приходен подход, разходен подход, данъчна стойност и застрахователна стойност. Това оценяване обаче не е обективно, след като последните две стойности не намират основание за участие във формирането на стойността, съгласно приложимите за случая Български стандарти за оценяване от 2018 г. Те визират три основни подхода за оценяване на недвижимите имоти: приходен, разходен и сравнителен, но не и съобразяване на оценката с данъчната и/или застрахователна стойност на имотите. Освен това двата метода за осъществяването на разходния подход - на амортизираната възстановителна стойност и на амортизираната възпроизводителна стойност, се свързват от БСО с възможност за реално наблюдение и съпоставяне на оценявания образец с други аналози, при въвеждане на корекция за остаряване и изхабяване, за да се отрази сумата в намаление от гледна точка на неговото физическо състояние, функционалност и стопанско-икономическа полезност. В случая е безспорно, че оценяваният имот не може да бъде посетен от експертите и подложен на вътрешен оглед, което прави ненадеждно прилагането на разходния подход при остойностяването.
Прието е, че не следва да се възприемат като приложими към казуса и останалите оценки на имота, изготвени от втората тройна експертиза във вариант сградата да се счете за административна и във вариант тя да се счете за луксозна жилищна, тъй като в ОУП сградата категорично е отразена като административна, а посочената от експертите оценка в този вариант е дори под стойността, при която е осъществена сделката за замяната на имота с други два държавни през 2017 г. Възможност за такова занижаване на оценката след две години не може да се допусне, защото очевидно от данните във всички експертизи по делото, съдържащи посочване на сравнителни оферти и реални продажби на имоти е, че конюнктурата на пазара търпи корекция в периода 2017 г. -2019 г. в посока завишаване на цените.
Съдът е счел за неоснователни възраженията на ответницата Т. К. за неправилно формиране на оценката от тройната експертиза пред районния съд чрез използването на необосновано завишен коефициент за застрояване (от 0,3 на 0,6), както и че необосновано в случая бил ползван коефициент за развитие от 0,95% за парцела. Въззивният съд е приел приложението 4 на тези корекционни коефициенти за достатъчно добре и професионално аргументирано от експертите, изслушани в две инстанции, а също е счел обясненията им за адекватни на установената по делото фактическа обстановка. Освен това е приел, че заключението на вещите лица от тройната техническа експертиза, взето предвид в решението на БРС, следва да се счете за най-обективно от всички изготвени по делото такива и защото използва два от предвидените в БСО подхода, като дава логично и съобразено със стандарта обяснение за неизползването на третия подход за оценяване на процесния имот.
Разпечатката съдържа 44 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c6a9a4d-1c3a-4a16-b9a9-c87a59f96d5c