Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1776 от 27.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9858/2022
Вид
Решение № 1776
Подписан
27.03.2024
В сила
27.03.2024
Състав
Ивета Антонова, Петър Любомиров Сантиров, Георги Стоев

Цитирани разпоредби

  • чл. 236 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.246 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.23 ал.2 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 1776 гр. София, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивета Антонова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Г. Стоев като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100509858 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.247 от ГПК.

Съдът е сезиран с молба с вх. № 34141/02.02.2024г. подадена от въззивника А. Ц. М., с която моли да бъде поправена допуснатата в решение № 85/05.01.2024г. по настоящото дело очевидна фактическа грешка изразяваща се в погрешно обективиране на формираната от съдебния състав воля относно основателния размер на иска.

Насрещната страна – Етажна собственост, находяща се в гр. София, еул. ****, чрез „Н.д.“ООД, получил препис от молбата, не подава отговор в срока по чл.247 ал.2 от ГПК.

Съдебният състав при разглеждане на молбата по същество, намира следното:

Настоящият състав счита, че не че не е необходимо разглеждане на молбата в открито съдебно заседание.

Молбата за допускане поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна по следните съображения:

Видно от мотивите на решение № № 85/05.01.2024г. съдебният състав е формирал воля относно следната фактическа и правна обстановка: предявен е иск с правно основание чл.23 ал.2 от ЗУЕС от Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ****, чрез „Н.д.“ООД срещу А. Ц. М. за сумата от 300,00 лв. като частичен от 1865,42 лв. и представляваща предадена касова наличност на етажната собственост, която не е отчетена.

Видно от мотивите на цитираното съдебно решение- л.3 , съдебният състав е приел за установено, че по безспорен начин е доказано от представени приемо-предавателни протоколи, че на ответника в качеството му на представител на ЕС са му предадени 1 следните суми: 3648,42 лв. на 25.07.2019г. и 1783,000 лв – на 20.10.2020г. В следващото изложение е приел, че са налице доказателства за разходвани от ответника като управител на сумите от общо 1702,00 лв. – л.9-10 от решението. С оглед приетите като получени от ответника /5432,41 лв./ и съответно доказани като направен разход от него за етажната собственост/1702,00 лв./, предявения иск до размера от 300,00 лв. съдебния състав е счел за основателен и което обстоятелство изрично е посочил в мотивите си.

Така изложените мотиви напълно кореспондират с обективираната воля на съдебния състав в диспозитива на съдебното решение, с което е дадена правилната правна квалификация и е потвърдено първоинстанционното решение.

Разпоредбата на чл. 247 ГПК намира приложение само в случаите, когато очевидните фактически грешки са допуснати в някои от елементите на решението, посочени в чл. 236 ал. 1 ГПК, а не и в неговите мотиви. Мотивите към решението само указват какви са били съображенията на съда, обосноваващи решението, но те не са самото решение. В случая твърдяната от молителя грешка се съдържа в мотивите на постановеното решение, което според него определя и необходимостта от постановяване на диспозитив в различен смисъл, което не представлява очевидна фактическа грешка /в т. см. опр. № 4 от 8.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 54/2014 г., II г. о., ГК , Р 0 114/18.05.2011г. по гр.д. № 979/2009 на ІV г.о. ВКС, решение № 84/01.06.2010г. по гр.д. № 1654/2009г. на ІV г.о. ВКС/.

Дали приетите за установени факти и правни изводи от въззивния състав са правилни, съответни на събраните по делото доказателства, са извън предмет на преценка в настоящото производство. С молбата си по чл.247 от ГПК въззивникът цели правния спор да бъде пререшен и постановен диспозитив в различен смисъл и несъответен на изложените в съдебното решение мотиви, което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.246 от ГПК, според която след като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени.

С оглед изложеното, настоящият състав счита, че не е налице допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение, постановено по настоящото дело, поради което и молбата като неоснователна следва да остави без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.247 от ГПК, Софийски градски съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 34141/02.02.2024г. подадена от А. Ц. М. с искане за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 85/05.01.2024г. по в.гр.д. № 9858/2022г. по описа на СГС, II-E въззивен състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3