Определение № 271 от 19.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. Велико Търново, 19.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ИРЕНА К.А като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно търговско дело № 20244001000228 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. Г. В. и Б. С. К., чрез процесуалния им представител, против Определение № 129 от 17.10.2024 г., постановено по т.д. № 24/2024 г. на Окръжен съд Ловеч, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване с влязъл в сила акт по ЗП ЗМ № 260/2023 г. по описа на ОД на МВР Плевен. Наведени са доводи за неправилност на постановения акт, тъй като само наличието на влязла в сила присъда на наказателния съд я прави задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието. Крайният акт на прокуратурата или мнението за обвинение на разследващия полицай не се ползва с никаква обвързваща сила спрямо гражданския съд. Задължението за произнасяне по основателността на претенцията за обезщетение не е поставено в зависимост от наличието на влязла в сила присъда на наказателния съд или от висящност на наказателното производство, а единствено от удостоверяване на произшествието чрез някои от посочените в закона документи. Няма пречка в гражданския процес да се установи деликтното поведение и съобразно него да се прецени дали са 1 налице предпоставките за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на застрахователя. В случая не е от такова значение дали поведението на водача на превозното средство съставлява престъпление, а осъществен ли е деликт по чл. 45 ЗЗД, установим в исковото производство с предвидените в ГПК способи. Съгласно Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.05.2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховането на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕО и 88/357/ЕО на Съвета следва да се гарантира специфичното право на пострадалото лице претенцията му да бъде уредена бързо.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В срока за отговор, насрещната страна ЗАД «ДаллБогг: Живот и Здраве» АД заема становище за неоснователност на постъпилата частна жалба.

Съдът, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Настоящият състав приема, че жалбата е допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирани страни – ищците по делото, насочена е против определение, за което законът предвижда в чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 229 ГПК възможност за обжалване, в рамките на едноседмичния срок за обжалване.

Окръжен съд Ловеч е сезиран с искова молба от М. Г. В. и Б. С. К. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени при ПТП, настъпило на 30.10.2023 г. на път ПП-3, км 127+077, по посока гр.

Плевен, при което водачът на МПС Фолксваген Голф, с рег. № ОВ19**** Г. М.

Г. при извършване на маневра изпреварване, не се убедил, че има достатъчно място да извърши маневрата, и ударил челно движещия се в насрещната лента за движение лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № СВ05****. В резултат на произшествието на пътниците в лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № ОВ19**** М. В. и Б. К. са нанесени телесни увреждания, подробно описани.

Към исковата молба е приложен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който като обстоятелства и причини за произшествието са 2 посочени тези, изложени в исковата молба, както и е посочено, че по случая е образувано ДП № 260/30.10.2023 г. по описа на ОДМВР Плевен.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва механизма на ПТП, противоправното поведение на сочения водач, оспорват се вредите, причинната връзка между тях и инцидента, спори се размерът на обезщетенията, направено е възражение за съпричиняване. В отговора се съдържа искане за спиране на производството до приключване на досъдебното производство.

Изискана е информация за движението на образуваното наказателно производство, като с писмо от 08.10.2024 г. на Окръжна прокуратура Плевен е отговорено, че производството се води за престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал.

3, пр. 3, б. „б“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК за това, че на 30.10.2023 г. на път 1-3 Бяла – Ботевград, км 127+077, на разС.ие около 1,4 км след разклона за с.

Ракита по посока гр. София, при управление на МПС са нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена смъртта на В. В., както и средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно И. З., М. В. и Б. К.. Към момента разследването не е приключило, като предстои повдигане на обвинение на Габриел Мигленов Георгиев за извършеното от него престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 3, б. „б“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК.

При тези обстоятелства първостепенният съд е приел, че е налице идентичност между обективните и субективните признаци на състава на соченото престъпление с елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на дееца, поради което присъдата на наказателния съд ще бъде задължителна за гражданския съд. Съгласно разпоредбата на чл. 17 ГПК фактът на престъплението не може да бъде установен от гражданския съд, поради което са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на гражданското производство, и с протоколно определение е спрял производството по делото до приключване с влязъл в сила акт по ДП ЗМ № 260/2023 г. на ОДМВР Плевен. Това определение е предмет на проверка в настоящото производство.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК съдът спира производството, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския 3 спор. В настоящият случай се претендират обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени при ПТП, като се излагат обстоятелства за виновно противоправно поведение на водача Габриел Георгиев, застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице е функционално обусловена от гражданската отговорност на застрахования. При установяване на гражданския деликт елементите от фактическия състав – противоправно поведение на водача, настъпила вреда в пряка причинно следствена връзка с поведението, както и вината на делинквента, са идентични с тези, които са предмет на разследване в наказателното производство, т.е. конкретното вредоносно деяние осъществява състав на престъпление /чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 342, ал. 1 НК/, наказателното производство за което на този етап не е приключило. По наказателното производство предстои повдигане на обвинение на Габриел Георгиев за деянието, описано в исковата молба, т.е. наказателното преследване се насочва срещу визирания в настоящото гражданско производство делинквент, като е налице тъждество между твърдяното противоправно деяние, от което е настъпил вредоносния резултат, и деянието, разследвано като престъпление. Установяването на престъпни обстоятелства от значение за едно гражданско правоотношение от гражданския съд е допустимо само в предвидените от закона случаи – чл. 124, ал. 5 ГПК, каквито хипотези в настоящия казус не са налице. Това обуславя приложението на чл.

229, ал. 1, т. 5 ГПК гражданското дело да бъде спряно до приключване на наказателното производство, в какъвто смисъл са и мотивите към ТР 5/05.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС. В случай на прекратяване на наказателното производство, гражданското дело подлежи на възобновяване, а в случай на постановяване на присъда, или постигане на споразумение, или налагане на административно наказание, гражданският съд ще следва да се съобрази с постановеното от наказателния, съгласно изискването на чл. 300 ГПК.

Първостепенният съд е достигнал до същия извод за наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по т.д.

№ 24/2024 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, което налага потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.10.2024 г., постановено по т.д. № 24/2024 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване с влязъл в сила акт по ДП ЗМ № 260/2023 г. на ОДМВР Плевен.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5