Решение № 82 от 17.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Пловдив, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20255001000039 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от В. С. П., чрез процесуалния представител адв. А. М. срещу Решение № 447/20.11.2024г. на Окръжен съд Пловдив, 20с-в по търг.дело № 220/2024г., с което е отхвърлен изцяло предявеният от нея иск против ЗАД"Б.В.И.г."АД за заплащане на сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейната баба М.Ш. при ПТП, настъпило на 15.06.2023г. в гр.П., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 05.10.2023г. до окончателното й изплащане.

Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е неправилно като изводите на съда, въз основа на които е приел, че създадената емоционална връзка между ищцата и починалата й баба не надхвърляли обичайната емоционална такава между баба и внучка, поради което и не покривали критериите, заложени в ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и доразвити в съдебната практика, били неправилни и противоречали на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства.

Излагат се доводи, че предвид установените по делото факти, сочещи за дълбоката емоционална привързаност между ищцата и нейната баба, произтичаща от грижите на последната за образованието и възпитанието на ищцата, неправилни били изводите на съда, че не е налице грижа, заместваща родителската, осъществена от страна на М.Ш. спрямо ищцата. Поддържа се, че противно на приетото от съда, М.Ш. винаги е имала роля, близка 1 до родителската, в живота на ищцата и е била близо до нея през по-голямата част от съзнателния й житейски път. Сочи се в тази връзка, че положената от М. П. грижа по отношение на ищцата неправилно се възприемала като допълваща родителската.

Неправилни били и изводите на съда, че отношенията на В. и М. били от такъв характер, че не се отличавали от обичайната такава между баба и внучка, тъй като съдът не е отчел положената от бабата извънредна грижа към образованието и възпитанието на иищцата, която макар и да не е заместваща, допълвала грижите на родителите по отношение отлеждането и възпитанието й.

В тази връзка се позовава на съществуваща съдебна практика- решение № 50177/21.12.2022г. по търг.дело № 2134/2021г. на ВКС, 1 ТО. Излагат се и съображения и че от събраните по делото гласни доказателства се установявал и начина, по който жалбоподателката е възприела смъртта на нейната баба и как това се е отразило изключително тежко на емоционалното й състояние и интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания. Конкретни доводи и съображения в тази насока са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се отмени решението на Окръжен съд Пловдив, като неправилно и да се постанови друго, с което да се осъди ЗАД"Б.В.И.г."АД да заплати на В.

С. П. сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейната баба М.Ш. при ПТП, настъпило на 15.06.2023г. в гр.П., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 05.10.2023г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените в производството пред двете съдебни инстанции съдебноделоводни разноски.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна ЗАД"Б.В.И.г."АД. Твърди се от въззиваемия, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалните норми по съображенията, които са подробно изложени в отговора на възззивната жалба. Искането към въззивния съд е да се потвърди решението както и да му се присъдят сторените по повод на въззивното обжалване съдебно-деловодни разноски.

Пловдивски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В. С.

П. против ЗАД"Б.В.И.г."АД за осъждане на ответника да заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие смъртта 2 на нейната баба М. Т.Щ., настъпила при ПТП на 15.06.2022г. в П., предизвикано от водач на лек автомобил О.З. с рег. №*********, който е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 05.10.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендирала е и заплащане на сторените в производството разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че на 15.06.2022г. в П., около 11,00 часа, на кръстовището на ул.“П.“ и ул.“П.С.М.“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил О.З., с рег. №*******, при което водачът на лекия автомобил К.Г.П., не е пропуснала пресичащата по пешеходна пътека и на зелен светлинен сигнал на светофара пешеходка М. Т.Щ.., в резултат на което настъпил удар между тях, довел до смъртта на пешеходеца. Твърди се, че водачът на лек автомобил О.З. е имал сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите с ответника по силата на застрахователна полица №**************, валидна до 14.01.2023 г.

Сочи се в исковата молба, че водачът е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение последно, буква б, във връзка с ал. 1, буква в, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, с влязла в сила Присъда № 76 от 10.10.2023 г.

Твърди се, че ищцата търпи значителни по размер неимуществени вреди – болки и страдания, от загубата на своята баба, които са пряка последица от настъпилото ПТП, тъй като е имала изключително силна емоционална връзка с починалата М. Щ., доколкото реално била отгледана и възпитана в голяма степен от баба си, при което целия си съзнателен живот е живяла с нея. Сочи, че двете имали изградена изключително силна връзка на обич, уважение, доверие, тя била най-близкият й човек, опора и приятелка.

Твърди, че при баба си и дядо си живяла повече оът 21 години, по време на средното си образование, когато баба и се грижила за нея, след това и по време на завършване на висшето си образование, докато започнала работа в Ковид отделение на Транспортна болница П., когато се изнесла от дома им, за да не ги зарази. Според ищцата смъртта на баба и била силен удар и шок за нея, отразила и се изключително негативно в емоционален план, станала по – затворена, не желаела да се среща и излиза с приятели, чувствала се самотна, била разсеяна и нямала желание за работа и излизане извън дома, тревожели я тъжни мисли, винаги участвала в организиране на традиционните помени, въпреки че това й носело много тъга.

На 05.07.2023 г. предявила пред ответното дружество застрахователна претенция, но последвал отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Моли да бъде осъден ответникът да и заплати претендираното обезщетение за причинените и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.10.2023 г. до окончателното му изплащане.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД "Б.В.И.г."АД е възразил срещу иска със съображения, че не са налице предпоставките за уважаване на претенцията, тъй като не е налице екстраоридинарност на болките и страданията на ищцата, което да прави допустими и основателни предявените искове, а заявените твърдения обосновават обичайни отношения между баба и внучка в едно обичайно българско семейство и не водят до извода 3 за наличие на емоционални отношения, които са изключителни по своя характер, при което, съгласно тълкувателната практика на ВКС, обезщетение не й се следва.

Не се оспорва от ответника наличието на валидно и действащо застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с номер *****************.

Твърди, че доколкото към исковата молба няма приложени еднозначни и конкретни доказателства пострадалата пешеходка М. Щ. къде точно се е намирала на пътното платно непосредствено преди ПТП и какво е било поведението й на пътя, е възможно с поведението си сама да се е поставила в опасност и с това да е станала причина за настъпилото ПТП.

Алтернативно се поддържа от ответника, че съществува реална и обективна възможност пострадалата сама да е създала предпоставки и да се е поставила в опасност, както и с поведението си в значителна степен да е допринесла за настъпване на произшествието.

Прави възражение за съществено съпричиняване от страна на пострадалата М. Щ., която вероятно неочаквано за водача се е намирала на пътното платно в непосредствена близост до автомобила, при евентуално ограничена видимост за водача, като е нарушила чл. 113, ал. 1 и чл. 114 ЗДП, с което да е допринесла за настъпването на вредите, като претендира обезщетението евентуално да се намали.

Ответникът е възразил и срещу размера на иска, считайки го за прекомерно завишен.

Възразил е и че не се дължат лихви за забава от застрахователя, а единствено от деликвента.

Поискал е да бъдат отхвърлени изцяло претенциите като неоснователни и недоказани, като и да му бъдат присъдени сторените разноски по производството.

От фактическа страна се установява следното :

Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Констативен протокол с пострадали лица се установява, че на 15.06.2022г. в П., около 11,00 часа, на кръстовището на ул.“П.“ и ул.“П.С.М.“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „О.З.“, с рег. №*******, при което водачът на лекия автомобил К.Г.П., не е пропуснала пресичащата по пешеходна пътека и на зелен светлинен сигнал на светофара пешеходка М. Т.Щ., в резултат на което е настъпил удар между тях, довел до смъртта на пешеходката.

Не се оспорва, а и видно от представената по делото и приета като доказателство Епикриза № 9110/229, изд. от УМБАЛ“С.Г.“, гр.П., че в резултат на удара М. Щ. е получила тежки наранявания, вследствие на което на 16.06.2022г. починала.

Не се спори, а и от приложеното НОХД №1717/2023г. на Окръжен съд Пловдив, се установява, че водачът на лекия автомобил „О.З.“ с рег. №*********, К.Г.П. е била привлечена към наказателна отговорност, като наказателното призводство е приключило с влязла в сила Присъда № 76/10.10.2023г., с която е била призната за виновна в извършването 4 на престъпление по чл.343, ал.3, предложение последно, б.Е, във вр. с ал.1, б.В, във вр. с чл.342, ал.1 НК, като й е било наложено съответното наказание.

Не е спорно между страните, че ищцата В. С. П. е внучка на починалата М. Щ..

Не е спорно между страните, а и от представената по делото и приета като доказателство застрахователна полица №*************, че водачът на лекия автомобил К.Г.П. е притежавала сключена задължителна застраховка по „гражданска отговорност“ с ответника ЗАД "Б.В.И.г."АД до 14.01.2023г., която е била валидна към процесния период.

Не е спорно, а и се установява, че при ответното дружество е била образувана щета под номер 2509/20.09.2022г., по която е постановен отказ за изплащане на застрахователното обезщетение.

Видно е от представените по делото и приети като доказателства Справки за настоящ адрес/ на л. 65-66 от преписката по първоинстанционното дело/, че М. Щ. и ищцата В. П. са живеели на един и същи адрес на ул.“Б.“ в гр.П., като видно от спрвката датата на адресната регистрация на ищцата на този адрес е от 08.07.2025г.

Видно от представената по делото диплома за средно образование №*******/17.06.2015г., издадена от Езикова гимназия П. е че В. С. П. е учила в това учебно заведение през периода от 2010г. до 2015г.