Протокол № 175 от 29.09.2021, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 175 гр. Варна, 29.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Янко Д. Янков

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева и прокурора Анна Владимирова Помакова (АП-Варна)

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600223 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор П..

Жалбоподател-подсъдим Й. ИВ. Й., редовно призован, явява се лично и с адв. Н. В. Н. от АК - Шумен, редовно упълномощен.

Жалбоподател-подсъдим ЗДР. П. Й. , редовно призована, явява се лично и с адв. Н. В. Н. от АК – Шумен, редовно упълномощен.

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Нямам искания за отводи.

АДВ. Н. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

СЪДЪТ пристъпва към разпит на подсъдимите.

1

ПОДС. Й. – Съгласен съм да дам обяснения и да отговоря на зададените ми въпроси.

ПОДС. Й. – Съгласна съм да дам обяснения и да отговоря на зададените ми въпроси.

СЪДЪТ предявява на подс. Й. Договор за продажба на машини и съоръжения от 01.07.2013 г., находящи се в т.2, л. 8 от досъдебното производство.

На въпроси на съда:

ПОДС.Й. – Не мога да кажа от къде е взет този договор. Съществува само един договор, по който съвета на директорите продава машини и съоръжения на фирма „Йове“ ЕООД, като на договора са положени подписите на членовете на съвета на директорите.

Виждам мой подпис, но навсякъде съм давала оригиналния договор, с който борда продава машините. Този договор не ми е ясно откъде е попаднал в делото. Това е просто ксерокопие.

Печатът е на дружеството.

СЪДЪТ предявява на подс. З.Й. Договор за продажба на машини и съоръжения от 01.07.2013 г., находящ се в т.10, л.10 от досъдебното производство.

ПОДС Й. – Това е оригиналният договор. На този договор има три подписа на всички членове от съвета на директорите.

Приложеното в т.2, л.8 е копие на договор, подписът прилича на моя.

Нямам яснота това ксерокопие на договор откъде е попаднал в материалите на досъдебното производство. Навсякъде сме представяли този договор, който е единствен договор и съществува и в оригинал. Подписът прилича на моя.

СЪДЪТ предявява на подс. Й.Й. Договор за продажба на машини и съоръжения от 01.07.2013 г., приложен в т.10, л.10 от досъдебното производство.

ПОДС. Й. – Това е мой подпис. На този договор има три мои подписи, аз съм го заверил и за вярност.

СЪДЪТ предявява на подс. Й.Й. Договор за продажба на машини и съоръжения от 01.07.2013 г., находящ се в т.2, л. 8 от досъдебното производство.

ПОДС. Й. – Аз не знам за друг договор, който да е еднолично подписан от Здравка. Единственият договор, който е сключен е този, на който са трите 2 подписа на съвета на директорите на завода.

В Досъдебното производство изискваха от нас да представяме документи и не са ми показали този договор, находящ се в т.2.

Ние твърдим, че оригиналният договор е този, на който са положени трите подписа на съвета на директорите.

Въпроси на съда: Понеже Вие сте сключвали от фирмата на „Лида“ АД нотариалните договори за покупко-продажби със свид. Г. можете ли да си спомните колко сделки за недвижими имоти сте имали с него било то като физическо лице, било то като представляващ „Лида“ АД?

ПОДС. Й. – Първата сделка е където Г. купи така наречената столова мисля, че аз ходих при нотариус. Сделката стана чраз з „Явлена“ мисля, че аз изповядвах сделката.

Въпроси на съда: Помните инкриминираната сделка от 2015 г? ли дали тя беше предхождаща

ПОДС. Й. – Продажбата на столовата беше първата. Имаше и идеална част прехвърлена от земята. Тя беше под ипотека на ОББ – сграда плюс земя.

Със съгласието на ОББ направихме сделката и както е ипотекирано по същия начин е в нотариалния акт за прехвърлянето. Там също съм бил като представляващ дружеството „Лида“.

Като физически лица сме имали мисля една сделка с Г.. Продадохме си идеалната част от двора и от сградите, които бяха наша лична собственост – на мен и съпругата ми. Има и една малка част, която е дарение. Имахме и продажба и дарение едновременно. Нотариусът така е решил за дарението.

Страните заявяват, че нямат въпроси към подсъдимите.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.

АДВ. Н. – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.

СЪДЪТ счете, че не се налага извършването на нови съдебни следствени действия, поради което председателят на състава обяви съдебното следствие за приключено и се пристъпи към изслушване на

СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, аз Ви моля да оставите без уважение така депозираната жалба, с която безалтернативно се прави искане за оправдаване на двамата подсъдими, като невиновни по възведените им обвинения.

3

Тъй като вече веднъж съм пледирала пред друг състав на Апелативен съд – Варна, писала съм и съображения към депозирания касационен протест аз няма да повтарям неща, които вече са част от делото. Поддържам всичко, което съм считала и намирам и към днешна дата, че е налице – като установени обстоятелства по делото и съответно доказана вина на всеки от подсъдимите за деятелността, която е инкриминирана чрез така внесения пред Шуменски окръжен съд обв. акт.

Депозирано е в края на месец септември допълнение от защитата на подсъдимите към жалбата. Не считам, че има нещо ново в това допълнение.

Направен е съответния анализ, разбира се през призмата на тяхното виждане и най-вече съобразно констатации и изводи на ВКС в решението, с което е отменена присъдата на предходния състав. Аз няма да вземам нарочно отношение по така депозираното допълнение, то е много подробно според мен, в него са налице и вътрешни противоречия свързани най-вече с заемите, които според подсъдимите и тяхната защита са били в тежест на АД „Лида“, съответно както по отношение на ЕООД „Йове“ на подс. Й., така и по отношение на физическите лица. Допълнението не е номерирано, но на пред, предпоследната страница на същото защитата е посочила установените по делото общо четири заема, от които един, единствен е в полза на ЕООД „Йове“, който е от месец декемри 2014 г. Друг заем, който да е обективиран в документацията по делото към това ЕООД, а и според самата защита очевидно няма, то тези договори са и коментирани от вещите лица, въобще били са обект на обсъждане от всички съдопроизводствени органи до момента. При това положение се оказва, че към началото на месец юли 2014 г., въпреки липсата на каквито и да е документирани задължения на АД към ЕООД, въпреки тази сделка, която се осъществява на 01.07.2021 г., въпреки наемният договор, който също е в тежест на АД „Лида“ макар и в размер на въпросните 100 лв. на месец като наемна цена, дори и тези около осем хиляди лева, като стойност на всички тези работещи съоръжения и машини на АД не е постъпила по сметка на АД, тъй като се прави от подс. З.Й., от нея лично като изпълнителен директор, без предварително съгласие на колективен орган, а се прави и се взема решение, и се прави това прихващане въпреки, че правно основание за такова прихващане липсва.

За мен единственият проблем по това дело, аз съм го казала още при първото разглеждане на делото, споменала съм го и в протеста, е била за мен порочната правна структура на обвинението срещу З.Й., за разлика на това срещу подсъдимия и това е много подробно обсъдено от ВКС, така че аз изцяло се солидаризирам с виждането на ВКС въпреки по-другото ми виждане преди. Да така стоят нещата както е приел ВКС. В интерес на истината и аз не бях забелязала този втори, идентичен договор от 01.07.2013 г., който аз обаче обвързвам и с последващите три документа, които следват по следващите два календарни дни от началото на месец юли 2014 г., а това са не само фактурата, а най-вече въпросния договор за наем и договор за 4 прихващане, като по този начин според мен наистина в случая е налице безспорно присвоително поведение. Аргументи няма да привеждам защото там твърде подробно е взел отношение ВКС и каквото и да кажа ще бъде някак своего рода повторение.

За мен при това положение обвинението следва да остане в тази форма по чл.202 за присвояване в големи размери във връзка с чл.201, като ако се съобразят указанията, които е дал ВКС за параметрите на фактическото обвинение и при съблюдаване правото на защита на тази подсъдима би могло тя да бъде призната и за виновна в стойностите, които съдът ще приеме като реално ощетяване на юридическото лице. Считам, че тя би била и е виновна независимо дали е действала само като член на съвета на директорите или като изпълнителен директор и представляващ дружеството. За мен по-скоро става въпрос, имайки предвид и следващите три документа, както и безспорната липса на предварително съгласие на съвета на директорите за тази сделка, считам, че тя е действала по-скоро като изпълнителен директор.

Предварително съгласие, че няма, няма, това е ясно, но аз не знам доколко въпросният дублиращ договор /така да го нарека/, в смисъл, че те са с еднакво съдържание, който е подписан обаче от членовете на съвета на директорите доколко той би могъл да изиграе същата роля на предварително съгласие, като пак казвам, че наемните отношения и след това прихващането и на сумата от около осем хиляди лева са решения, които са взети и документално оформени от подс. З.Й..

По отношение на подс. Й. мисля, че там някакви допълнителни аргументи за неизгодността на въпросната сделка от месец ноември 2015 г. просто няма смисъл да привеждам защото тук преценките за разлика от доводи в допълнението към жалбата в крайна сметка се правят само с оглед на това нужна ли е била тази сделка и така, както тя е направена за АД и за съответните акционери в това дружество. Тук фактът, че цената е многократно по-ниска от определената от вещите лица не е единственият аргумент в полза на извода. Това, което мен лично много ме впечатли и за това двукратно съм определила обвинението срещу подс. Й. като минимализирано, това, което ме впечатлява е, че след всички предходни сделки с този свидетел, комуто точно година по-рано е продаден имот, който е абсолютна собственост на АД и след даренията, които са осъществени от двамата подсъдими вече през месец ноември 2015 г. се продават три имота, от които двата са в идеална съсобственост, но единият също в абсолютна собственост на АД. Извън цената обаче в тези 40 000 лв. това, което ме впечатлява е че този имот само два месеца и половина по-рано е бил ипотекиран както току-що каза и подс. Й., като стойността на въпросния овърдрафт е била 70 000 лв. Аз не съм чувала за банка, която би обезпечила вземане за 70 000 с имот, който струва 40 000 лв. към този момент – това първо. Второ, това, което е впечатляващо в случая е че и тези 40 000 лв., 5 които са платени от Григориян по доверителната сметка са били наредени незабавно, на физическото лице Й., тоест по негова лична сметка въпреки липсата на задължение на АД към физическото лице Й. към месец ноември 2015 г. или най-малко в размер над 15 000 лв., тъй като единственият заем, който фигурира към този момент от физическото лице Й. към АД „Лида“ е заем в размер на 15 000 лв. от месец август същата 2015 г. След това вече от 2016 г. е налице още един заем в размер на 1 000 лв., но така или иначе разликата в сумите е доста над два пъти е очевидна. Да не говорим, че в случая е липсвало решение на съвета на директорите било за прихващане или за друг начин на лично удовлетворяване на подс. Й. от тази определена продажна цена от самия съвет на директорите в размер на 40 000 лв.. Аз не виждам как би могла тази сделка да бъде определена също както и другата от 01.07. като полезни и нужни на АД след като и от двете сделки реално в АД не постъпва нито лев по причини, които вече казах. Заемите са четири, колегата ги е написал и там ясно е посочено, че става въпрос за четири заема – първият е бил в далечната дори спрямо периода на обвиненията 2008 г. от З.Й., един от месец декември 2014 г. и два в общ размер от 16 000 лв. от физическото лице Й., както казах от месец август 2015 г. и ако се не лъжа март 2016 г. Така че за мен, независимо от всички останали действия на подсъдимите, защото през цялото време се акцентира как едни лоши хора, въпросните миноритарни акционери в АД са виновници за всичко, което се е случило. Да не забравяме, че тези хора са водили и дела, че са имали закъснели наеми, че са имали претенции по наемите, на които ръководството на АД не е реагирало след 2010 г. и че те много време преди месец юли 2014 г. са знаели за намеренията, които са били доведени до тяхно знание от въпросните съсобственици. Ясно е, че изпълнителното дело образувано месец декември 2014 г. и че всъщност абсолютно всички кредитори на АД „Лида“ са били удовлетворени с тази една, единствена продажба, която ЧСИ е осъществил и дори при главница от 40 000 лв., които са постъпили в активите на АД. За мен в случая липсва оправдание за взетите от двамата подсъдими заеми поотделно и търговски решения. По мое мнение те просто са се опитвали през цялото това време да вземат всичко, което могат от АД, да удовлетворят собствените си интереси, без да се интересуват от това какво ще се случи с въпросното дружество, бивша кооперация, което както е ясно всяка една кооперация всъщност най-голямото и богатство са това, което тя има като недвижимости и машини и съоръжения.