Решение № 320 от 30.07.2018, Окръжен съд - Плевен

р е ш е н и е

№ гр. Плевен, 30.07.2018 г. в името на народа плевенски окръжен съд, гражданско отделение, в откритото заседание на трети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Жанета

Димитрова при секретаря кона дочева при прокурора като разгледа докладваното от съдията Жанета Димитрова гражданско дело № 153 по описа на съда за 2018 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

Искове с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от П.П.П. чрез пълномощника му адвокат С.Й. от АК - С. против Т.А.П. ***. Ищецът твърди, че на 23.10.2016 г. е сключил с ответницата предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот в гр. Б., с посочен административен адрес, като съгласно договора продажната цена на имота е уговорена между страните в размер на 15 000 евро.. Твърди, че при сключване на предварителния договор е заплатил на ответницата 12 000 евро, а след сключването му на осем вноски, всяка от които в размер на 500 лв. е заплатил още 4 000 лв.. Твърди, че общо ответницата е получила от него сумата от 27 469,96 лв., от която 23 469,96 лв., представляваща левовата равностойност на получените на 23.10.2016 г. 12 000 евро, а останалата част от сумата в размер на 4 000 лв. е платена на осем равни вноски съгласно т.3.3 -3.11 от договора. Ищецът твърди, че до началото на 2018 г. ответницата не му е прехвърлила собствеността върху имота, както и не му е върнала заплатената сума, поради което с писмена покана от 10.01.2018 г., връчена чрез Телепоща същият е развалил сключеният между страните предварителен договор и е дал едномесечен срок на ответницата да му върне получената парична сума в изпълнение на преварителния договор. Ищецът твърди, че на 12.02.2018 г. е получил отговор от ответницата, доставен с куриерска служба ***, в който ответницата е заявила съгласието си за разваляне на договора между страните и е помолила за отсрочка за връщане на паричната сума без конкретно предложение по какъв начин и в какъв срок да се извърши плащането. Ищецът твърди, че на 20.02.2018 г. отново е изпратил писмо до ответницата с покана да заяви дали признава, че дължи 12 000 евро и 4 000 лв., както и да посочи срок за връщането й, на което получил отговор на 23.02.2018 г., доставен с куриерска служба ***, в който ответницата е заявила, че ще върне дължимите суми в размер на 12 000 евро и 4 000 лв. в срок от 30.03.2018 г. до края на 2018 г.. Ищецът твърди също, че в предварителния договор за покупко-продажба, сключен между страните липсва достатъчна индивидуализация на предмета на договора, поради което е възможно съдът да приеме също, че договорът между страните е нищожен.

Ищецът твърди, че при тези обстоятелства ответницата му дължи сумата от 12 000 евро и 4 000 лв. на отпаднало основание, тъй като договорът между страните е развален поради неизпълнението му от страна на ответницата, че същата неоснователно се е обогатила с посочената парична сума, поради което моли съда след като се запознае с представените по делото доказателства да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 12 000 евро и сумата от 4 000 лв., като получена на отпаднало основание и му присъди направените по делото разноски. Алтернативно, в случай, че договорът сключен между страните е нищожен, ищецът счита, че ответницата му дължи сумата от 12 000 евро и 4 000 лв. като получени без основание, като същата неоснователно се е обогатила с посочената парична сума, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 12 000 евро и сумата от 4 000 лв., като получена без основание и му присъди направените по делото разноски. Ищецът моли съда с решението да осъди ответницата да му заплати и законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата по предявения иск Т.А.П..

В с.з. ищецът лично и чрез пълномощника си адвокат Й. поддържа предявените искове, като в изпълнение на указанията на съда въпреки несъгласието си си с тях уточнява, че предявява искът с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД като главен, а искът с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД като евентуален.

Моли съда да осъди ответницата да заплати на ищеца изцяло направените по делото разноски съобразно представения списък на разноските в размер на сумата от 2 453,80 лв. за съдебни разноски, включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В с.з. ответницата не се явява и не се представлява. Депозирала е писмена молба, с която отговаря на поставени въпроси по реда на чл. 176 от ГПК и предлага на ищеца спогодба при разсрочено плащане на дължимата сума.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и 235 ПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С исковата молба ищецът е предявил против ответницата иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за връщане на получената на отпаднало правно основание парична сума в размер на 12 000 евро и 4 000 лв. по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за връщане на получената без правно основание парична сума в размер на 12 000 евро и 4 000 лв. по нищожен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.

Съгласно мотивите на т. 1 от Постановление №

1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/79 г. на Пленума на ВС, „Първият фактически състав на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличие на някакво правоотношение. …… При третият фактически състав на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД основанието съществува при получаване на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие и др. подобни случаи. Когато е извършено изпълнение въз основа на влязло в сила решение, което в последствие е отменено по реда на чл. 225 от ГПК /отм./ или чл. 231 от ГПК /отм. – сега чл. 303 от ГПК/ връщането на даденото също се основава на третия фактически състав на чл. 55,ал. 1 от ЗЗД ….“ В тежест на ищеца е докаже по делото предаването на паричната сума в размер на 12 000 евро и 4 000 лв. на ответницата на основание договор между страните и отпадане на основанието за предаване на сумите поради разваляне на договора при неизпълнение или поради прекратяването му, а при условията на евентуалност нищожността на основанието за предаване на сумата и по - конкретно на описания в исковата молба предварителен договор за покупко-продажба, а в тежест на ответницата да докаже доброволно връщане на сумите по основния иск, а по евентуално предявения иск валидно основание, на което е получена паричната сума, ако съществува такова.

Установява се от представения по делото предварителен договор, сключен между страните на 23.10.2016 г. в гр. Б., който не е оспорен от ответницата, че ответницата в качеството на продавач е поела задължение да сключи окончателен договор за покупко-продажба, с който да прехвърли на ищеца недвижим имот с посочен адрес: ул. „***“ № 4, представляващ студио, състоящо се от спалня и баня с тоалетна при продажна цена в размер на 15 000 евро, а ищецът в качеството на купувач е поел задължение да заплати на вноски сумата от 12 000 евро при подписване на предварителния договор, както и в продължение на една година да заплаща на ищцата по 500 лв. всеки месец. Видно от договора, че окончателния договор е следвало да се сключи между страните след изплащане на продажната цена от страна на купувача, а при неизпълнение на задължението да сключи окончателния договор продавачът е поел задължение да върне платената сума до този момент.

Установява се от представеното по делото приложение към предварителния договор и неразделна част от него, съдържащо подписи на страните, което не е оспорено от ответницата, че ищецът е заплатил на ответницата в изпълнение на предварителния договор сумата от 4 000 лв. на осем вноски по 500 лв.. Установява се от приложението, че в същото е отразено и плащане на наем в размер на 500 лв. от ищеца на ответницата, което няма отношение към предварителния договор между страните.

Установява се от представените по делото покана от пълномощника на ищеца адвокат Й. до ответницата от 11.01.2018 г., връчена чрез телепоща при „***“ ЕАД на 12.01.2018 г. със съобщение от същата дата, които не са оспорени от ответницата, че ищецът е уведомил ответницата, че разваля сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Б., кв. ***, ул. „***“ № 4 поради неизпълнение на задълженията й и неяснота на клаузите на договора и е поканил ответницата в срок от един месец да му върне сумата от 15 000 евро.

Установява се от представените по делото писмен отговор на поканата от ответницата, получен на 13.02.2018 г. и разписка по товарителница от 12.02.2018 г. на куриерска фирма „***“, които не са оспорени от ответницата, че ответницата е съгласна с прекратяване на предварителния договор между страните за продажба на недвижим имот, находящ се в кв. ***, ул. „***“ № 4, както и е съгласна да върне на ищеца сумата, която е платил в изпълнение на договора в период от една година, считано от 01.01.2018 г..

Установява се от представените по делото писмо от адвокат Й. до ответницата от 20.02.2018 г. и уведомление за връчването му на ответницата, които не са оспорени от ответницата, че ищецът е поискал от ответницата да уточни каква сума ще му върне и в какъв срок, като според ищеца това е сумата от 12 000 евро и сумата от 4 000 лв..

Установява се от представените по делото писмен отговор от ответницата от 23.02.2018 г. и товарителница от 22.02.2018 г. на куриерска фирма „***“, които не са оспорени от ответницата, че ответницата е признала, че е получила в изпълнение на договора сумата от 12 000 евро и сумата от 4 000 лв. и е предложила споразумение за разсроченото й плащане за периода от 30.03.2018 г. до 30.12.2018 г..

Установява се от отговорите на ответницата на въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, депозирани по делото с писмена молба от същата, че ответницата е получила претендираните суми в размер на 12 000 евро и 4 000 лв. в изпълнение на договора, като според ответницата прехвърляне на собствеността върху имота е следвало да се извърши след 2 години от сключване на договора след изплащане на задължения на продавачката към банка, за което страните са постигнали устно съгласие. Ответницата признава, че договорът между страните е прекратен поради желанието на ищеца за това, както и че дължи на ищеца сумата от 12 000 евро и 4 000 лв. и желае да му я върне, но няма възможност поради лични затруднения, поради което предлага разсрочено плащане за срок от една година, считано от 30.07.2018 г..

Като съобрази представените по делото писмени доказателства, които не се оспориха от ответницата и кореспондират помежду си и с отговорите на ответницата по реда на чл. 176 от ГПК, с които реално се признава иска с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, съдът приема за безспорно установено по делото, че в изпълнение на предварителния договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен между страните на 23.10.2016 г. в гр. Б. ищецът е заплатил на ответницата при сключването му сумата от 12 000 евро, а след това на осем вноски част от продажната цена в размер на 4 000 лв., като е налице неизпълнена част от договора от негова страна в размер на четири вноски в общ размер от 2 000 лв.. Съдът приема за безспорно установено по делото също, че страните са постигнали съгласие за прекратяване на договора между тях, като договорът е прекратен считано от 13.02.2018 г., на която дата съгласието на ответницата за прекратяване на договора е достигнало до пълномощника на ищеца след предложение на ищеца в тази насока.

Разпечатката съдържа 23 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c67e68b-4f84-4004-b5dd-b6ed23a86184