Решение № 70 от 20.01.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./........01.2020 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

РАДОСТИН ПЕТРОВ при секретар Христина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Д. Томова въззивно търговско дело № 1729 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №63271/29.08.2019г. по описа на ВРС, на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), с адрес гр. София 1407, ул. „Кричим” № 1, подадена чрез процесуалния й представител П.И.-С.-***, срещу решение №3479/26.07.2019г. на Варненски районен съд, 21 състав, постановено по гр.д. №18395/2018г. по описа на ВРС.

С обжалваното решение е прието за установено, че жалбоподателят НЗОК – ответник в първоинстанционното производство, дължи на ищеца „МБАЛ Варна” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата 4 510 лева, представляваща незаплатена стойност на оказана болнична помощ по клинични пътеки №075, 083, 178, 184.1 и 241 за периода 01.03.2015г.-31.03.2015г., съобразно договор №031016/29.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.10.2018г., до окончателното й плащане, за които вземания по ч.гр.д. №15099/2018г. на ВРС, 33 състав, по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №7559/05.10.2018г., като ответникът е бил осъден да репарира на ищеца сторените от него разноски в размер на 729,90 лева – за исковото производство, съответно 540,82 лева – за заповедното производство.

Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано, което съставлява основание за неговата отмяна.

Оспорват се като неправилни изводите на районния съд за недоказаност на възраженията на ответника, че контролни органи на НЗОК се осъществили проверка, при което е констатирано, че процесната сума представлява стойност на надлимитна дейност, която е в резултата от осъществена планова, а не спешна медицинска дейност, като се твърди, че според изявленията на процесуалните представители на страните в проведеното на 19.04.2019г. открито съдебно заседание съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че сумата от 4780 лв. съставлява стойност на надлимитна дейност по оказана от МБАЛ Варна” ЕООД болнична помощ за периода от 01.03.2015г.- 31.03.2015г. Не е съобразено и ценено и приложеното по делото месечно известие, наименовано „Месечна справка надмесечни стойности по КП за МБАЛ- Варна ЕООД”, обективиращо констатациите от проверката на електронно отчетената дейност по процесния договор относно стойностите, съставляващи надлимитна дейност. Надлежно установен по делото от събраните доказателства бил и факта относно вида на оказаната медицинска помощ /спешен или планов/, по който, според ответника – жалбоподател, между страните липсвал и спор.

Позовавайки се на чл.41 от Договора и чл.8 от Правилата за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл.4 ал.1 т.1 и т.2 и за използване на средства от резерва по чл.1, ал.2, ред 1.4 от ЗБНЗОК за 2015г., и като сочи, че по делото е представен анекс от 24.03.2015г. към сключения между страните договор, с който са предоговорени определените в приложение №2 стойности, жалбоподателят счита, че предприетите от НЗОК действия във връзка със заявлението на ищеца за корекция на бюджета са надлежно установени, а направения в противен смисъл извод от районния съд е погрешен.

Твърди се, на последно място, че при решаване на делото първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил закона относно приложимия в конкретния случай давностен срок, не е взел предвид и разрешенията, дадени в Тълкувателно решение 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вследствие на което, е достигнал до неправилни правни изводи, че по отношение на процесния казус приложение намира общата пет годишна давност, съответно, че вземането не е погасено по давност.

При тези основни оплаквания ответникът

- жалбоподател иска от въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови ново решение по същество на спора, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски и за двете съдебни инстанции, в т.ч. и възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт.

В подадения отговор на въззивната жалба въззиваемата страна „МБАЛ ВАРНА”

ЕООД, ЕИК

*********, обосновава подробно становище за нейната неоснователност и моли обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез пълномощника си по делото юрисконсулт П.И.-С., като препраща към подробните доводи и аргументи, обосновани във въззивната жалба, моли същата да бъде уважена. Представя списък на претендираните разноски.

Въззиваемата страна – ответникът „МБАЛ

Варна” ЕООД не е взела участие в съдебното заседание чрез законен или упълномощения си процесуален представител. Възползвайки се от предоставената му възможност е представил писмена защита, в която аргументира подробно възраженията си по оплакванията и фактическите твърдения, изложени във въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Варненски районен съд е образувано по исковата молба на МБАЛ Варна“, ЕИК *********, гр. Варна, с която се претендира установяване на вземанията му спрямо ответника Национална здравноосигурителна каса, ЕИК ********* с административен адрес в гр. София, за сумата 4 780 лева, представляваща незаплатена стойност на оказана от ищеца болнична помощ по клинични пътеки №075, 083, 178, 184.1 и 241 за периода 01.03.2015 - 31.03.2015г., съобразно договор №031016/29.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.10.2018г., до окончателното й плащане, които вземания са включени в издадената му по ч.гр.д. №15099/2018г. на ВРС, 33 състав, по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №7559/05.10.2018г., своевременно оспорена от длъжника по реда на чл.414 от ГПК.

Като основание на вземанията, заявени в заповедното производство (т.9в и т.12 от заявлението), ищецът е посочил, че при изпълнение на сключения между страните договор №031016/29.02.2015г. през м. март 2015г. е извършил конкретно посочени интервенции по клинични пътеки, чиято обща стойност не е била заплатена от възложителя.

Допълнително в исковата молба, въз основа на която по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК е образувано исковото производство, са изложени твърдения, че съответните медицински и финансово отчетни документи са били връчени за плащане на НЗОК, но са били върнати от ответника поради надвишаване на размера на стойностите, определени в Приложение №2 към сключения индивидуален договор. Твърди се, че отказът за плащане е незаконосъобразен, тъй като медицинската помощ е озакана по спешност и по отчетната дейност по клинични пътеки на ищеца, не са констатирани нарушения на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), Националния рамков договор за медицински дейности, сключен между НЗОК и Български лекарски съюз (НРД), а ограниченията при заплащането на оказана от болничното заведение медицинска помощ като надлимитна дейност противоречат на законовите разпоредби, регламентиращи болничната медицинска помощ – чл.52 от Конституцията, чл.5, чл.35 от ЗЗО, доколкото поставят оказването на медицинска помощ на здравно осигурените лица в зависимост от обстоятелството дали необходимостта е възникнала в рамките на определените от здравната каса лимити.

Ответникът

Национална здравноосигурителна каса

(НЗОК) оспорва иска като противопоставя твърдения, че процесните суми не се дължат поради това, че не са били отчетени в

НЗОК, респ. РЗОК по надлежния, предвиден в чл.28, ал.1 от договора и чл.19, ал.1 от Приложение № 2Б към чл.2 от ПМС 57/2015г., ред, като не са удостоверени със съответните първични отчетни документи - фактура, спецификация към нея и първи екземпляри на направленията за хоспитализация. Обосновава становище, че ограниченията при заплащането на надлимитната дейност не противоречи на законовите разпоредби на чл.52 от КРБ, чл.5 и чл.35 от 330, съответно, че установените правила в сключения между страните договор за заплащане на извършената болнична помощ в рамките на суми, за които изпълнителят-ищец е дал изричното си съгласие да бъдат в определените в приложение №2 обеми, не са нищожни, тъй като не противоречат на повелителни правни норми, а са израз именно на съобразяването на страните с такива норми. В условие на евентуалност прави и възражение за погасяване на вземането по давност като счита, че в случая е приложим краткия тригодишен срок по чл.111, б. „в” от ЗЗД. Позовавайки се на разпоредбата на чл.35 от договора, според който плащанията на изпълнителя се извършват чрез РЗОК до 30-о число на месеца, следващ отчетния, свързва началото на давностния срок с датата 01.05.2015г.

Страните не оспорват основните, релевантни с оглед предмета на иска факти. Същите са и надлежно установени от събраните по делото писмени доказателства.

Така не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че между страните на основание чл.59 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2015 г., е сключен договор №031016/25.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен с допълнително споразумение от 03.04.2015г. и анекс от 24.03.2015г., по силата на които изпълнителят „МБАЛ Варна” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, се е задължил да оказва на определен кръг лица, посочени в договора болнична медицинска помощ по подробно изброени клинични пътеки, както и да извършва конкретни медицински дейности, а възложителят да заплаща съответните дейности по посочените в договорите цени.

С анекс от 24.03.2015г. и на основание чл.41, ал.1 от индивидуалния договор, чл.2 и чл.10, ал.3 от Правилата за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл.4, ал.1, т.1 и т.2 и за използване на средствата от резерва по чл.1, ал.2, ред 1.4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015г. (ЗБНЗОК за 2015г.), приети с Решение на Надзорния съвет №РД-НС-04-9/27.01.2015, във вр. с чл.4 от ЗБНЗОК за 2015г. и Решение на Надзорния съвет на НЗОК №РД-НС-04-24/23.03.2015, са коригирани стойностите на дейностите за болнична медицинска помощ, посочени в Приложение №2 към индивидуалния договор.

Не е спорно, че през м. март 2015 г. ищцовото дружество – изпълнител е извършило дейност по оказана болнична медицинска помощ. Част от нея съставлява и сочената в исковата молба дейност, чиято обща стойност по заложените цени на клинични пътеки (чл.1 от договора) е в размер на исковата сума от 4 780 лева. Прието е по делото като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че тези дейности съставляват надлимитна дейност за процесния период.

Представено е от ищеца заявление до

РЗОК-Варна вх. №29-02-292 от 08.04.2015г., видно от което, като сочи, че анекса към договора за определяне дейностите за м. март 2015 г. му е бил връчен едва на 24.03.2015г., към който момент определените средства в размер на 58 025 лв. вече са били достигнати от лечението на планови пациенти, съответно, че в този период са били приети и пациенти по спешност, при което не е било възможно този лимит да бъде съобразен, ищецът е поискал надвишаващата лимита сума от 4 510 лв. за извършеното лечение на пациенти по спешност, приети в последната седмица на месеца, да му бъде заплатена в рамките на отчетния период по чл.25 от приетата с ПМС № 57 от 16.03.2015 г.