Решение № 10023 от 28.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10023 гр. София, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20221110162449 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. К. К. срещу „И.А.М“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД, с която се иска да се признае за установено нищожността на Договор за паричен заем № 4358789 от 30.12.2021г., евентуално да се признае нищожността на клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4358789 от 30.12.2021г., както и да се признае за установено в отношенията между страните, че П. К. К. не дължи на „Ф.Б.“ ЕООД сумата от 415,05 лв., поради нищожност на сключения между тях договор за предоставяне на поръчителство № 4358789 от 30.12.2021г.

Ищецът излага твърдения, че на 30.12.2021г. е сключил Договор за паричен заем № 4358789 с „И.А.М“ АД, по силата на който последният отпуснал кредит на ищеца в размер на 1100 лв. Посочва, че съгласно чл. 4 от процесния договор изпълнението по заема следвало да бъде обезпечен от две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на кредитодателя. Поддържа, че ищецът сключил Договор за предоставяне на поръчителство № 4358789 от 30.12.2021г. с „Ф.Б.“ ЕООД във връзка с процесния кредит.

Съгласно сключения договор за поръчителство ищецът дължи на поръчителя възнаграждение в размер на 550 лв., което било разсрочено за плащане заедно с вноската по договора за кредит. Посочва се, че съгласно договора за поръчителство ответникът е упълномощил „И.А.М“ АД да събира възнаграждението за предоставеното обезпечение по кредита. Поддържа, че процесният договор за кредит е недействителен поради неспазване на изискванията, посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т.20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

Твърди, че клаузата на чл. 4 от договора за кредит, в която е предвидено задължение на кредитополучателя да обезпечи изпълнението на задълженията си по заема, е неравноправна и като такава- нищожна, тъй като по същество представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и не представлява избор на потребителя.

Сочи се, че кредитодателят и ответникът са свързани лица, като „И.А.М“ АД е едноличен собственик на капитала на „Ф.Б.“ ЕООД. Твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство е включено в месечната вноска по договора за заем, без да е посочено в ГПР по договора за кредит. Допълва, че ГПР е посочен единствено като процент, но от съдържанието на договора не ставало ясно кои разходи са включени в него. Поддържа се, че 1 предвидените в чл. 4 от договора обезпечения са прекомерни, непосилни за заемополучателя, който е принуден да избере за поръчител дружество, предоставящо гаранционни сделки, а именно ответника. Сочи се, че по този начин със сключването на договора за поръчителство се оскъпява договора за кредит. Също така се твърди, че договорът за поръчителство е сключен без основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя насрещна услуга. Поддържа, че с договора за поръчителство се цели заобикаляне на закона и същият е нищожен и поради противоречие с добрите нрави. С тези аргументи се твърди, че договорът за поръчителство е недействителен.

В законен срок са подадени отговори на искова молба от „И.А.М“ АД, чрез юрк. Мария Кънева, и от „Ф.Б.“ ЕООД, чрез юрк. Мирела Кожухарова, с които се оспорва искът като недопустим поради липса на правен интерес за завеждането му, респективно като неоснователен по основание и размер. Поддържат, че има между същите страни и със сходен предмет е образувано висящо производство - гр.д. № 62419/2022 г. Счита, че в тежест на ищеца е да докаже твърдяната нищожност и да представи процесните договори.

Твърдят, че договорът за кредит и за поръчителство са напълно действителни и оспорват наведените в ИМ твърдения за нищожност на клаузи от договора, за което излагат подробни съображения. Ответникът „Ф.Б.“ ЕООД счита престациите по договора за предоставяне на поръчителство за еквивалентни, доколкото срещу заплащане на възнаграждението ответникът отговаря с цялото си имущество при евентуално неизпълнение от страна на ищеца по договора за кредит. Поддържа, че ищецът е разполагал с правото на избор да осигури едно измежду посочените в договора за кредит обезпечения. Твърди, че при нищожност на договора за кредит на ответното дружество продължава да му се дължи възнаграждение за предоставеното обезпечение. Посочва, че не е страна по договора за кредит, с оглед което не може да вземе отношение по релевираните твърдения за недействителността на същия. Молят за прекратяване на настоящото производство като недопустимо, а в условията на евентуалност- молят за отхвърляне на исковете. Претендират присъждане на разноски.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд, намира следното.

По допустимостта:

Възраженията за недопустимост на иска са неоснователни. Вярно е, че при твърдения за недействителен договор за паричен заем и за заплащане на парични суми при начална липса на основание ищецът има правен интерес да предяви и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Това обаче не изключва правния му интерес да предяви и иск за установяването на недействителността (нищожността) на договорите. С оглед на диспозитивното начало и отношенията между страните, ищецът сам определя вида и обема на търсената защита. В случая не се твърди сумите да са заплатени, в която хипотеза искът би се явил недопустим. Също така след извършена проверка в ЕИСС съдът констатира, че предметът на висящото гр.д. № 62419/2022 г. не съвпада с предмета на настоящото. Това дело се води за обявяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство № 4248453, докато по настоящото дело се спори относно договор за предоставяне на гаранция № 4358789. С оглед изложеното, съдът счита, че следва да разгледа настоящия спор и да се произнесе с решение по съществото му.

Ищецът е предявил три обективно съединени установителни иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В тежест на ищеца по иска за признаване на установено нищожността на договора за кредит е да докаже сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, а по евентуалния иск, да докаже в частност наличието на оспорената клауза. В тежест на ответника „И.А.М“ АД е да докаже, че клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем е била индивидуално уговорена, респ., че ищецът е разполагал с възможността да влияе върху съдържанието . По третия 2 иск, за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника „Ф.Б.“ ЕООД сумата от 415,05 лв., поради нищожност на сключения с този ответник договор за поръчителство, в тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за поръчителство със соченото в исковата молба съдържание, а ответникът „Ф.Б.“ ЕООД, следва да докаже индивидуалното уговаряне на клаузите по договора за предоставяне на поръчителство.

Видно от приложения като доказателство договор за паричен заем № 4358789, на 30.12.2021 г., между П. К. К. и „И.А.М“ АД, е бил сключен договор, съгласно който дружеството, в качество на заемодател, предало на заемателя сума в размер на 1 100 лв., а ищецът поел задължение да възстанови тази сума и да заплати фиксирана възнаградителна лихва в размер на 40 % на годишна основа. Тези задължения трябвало да бъдат погасени на 16 равни месечни вноски в размер на по 73,33 лева. Ищецът поел и задължение в тридневен срок от сключването на договора да предостави обезпечение – две физически лица – поръчители, които следвало да отговарят на конкретни изисквания, или банкова гаранция, или „одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки“.

Страните посочили годишен процент на разходите в размер на 49,10 %.

По делото е представен и договор за предоставяне на гаранция № 4358789/30.12.2021 г., по силата на който ответникът „Ф.Б.“ ЕООД се задължил да поръчителства за задълженията /по договора за заем/ на ищеца, който поел задължение да заплати възнаграждение в размер на 442,72 лв. Това задължение било разсрочено на 16 равни месечни вноски в размер на по 27,67 лв. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за поръчителство, ответникът „И.А.М“ АД бил овластен да приема плащанията на погасителните вноски по този втори договор вместо гаранта.

От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано, се установява, че ищецът е извършил плащания във връзка с двата договора в полза на ответника „И.А.М“ АД в размер на общо 98,55 лв.

Така постъпилите плащания били счетоводно отнесени към погасяването на главница по договора за паричен заем в размер на 62,42 лв., възнаградителна лихва по договора за паричен заем в размер на 8,46 лв. и възнаграждение за предоставянето на гаранция по „договора за предоставяне на гаранция“ в размер на 27,67 лв. Непогасените суми са както следва: 1037,58 лв. главница по договора за паричен заем, 64,82 лв. – договорна лихва по договора за паричен заем и 415,05 лв. главница по договора за поръчителство. По отношение на действителния годишен процент на разходите по договора за паричен заем, заключението е в два варианта. Според първия вариант, при който при изчисляването на годишния процент на разходите не се отчита възнаграждението за предоставяне на гаранция като разход, действителният годишен процент на разходите по договора за паричен заем възлиза на 49,10 %. Според втория вариант, при който при изчисляването му се отчита като разход и възнаграждението за предоставяне на гаранция, действителният годишен процент на разходите по договора за паричен заем възлиза на 1130,31 %.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи:

По делото липсват данни ищецът да е действал в търговско- правно качество, т.е. същият се явява „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да надхвърля петкратния размер на законовата лихва по просрочени парични задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Съобразявайки пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК, съгласно който „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по3 специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, съдът приема, че възнаграждението за предоставянето на гаранция следва да бъде отчетено като разход по договора за паричен заем.

Безспорно за кредитора е налице правен интерес да се снабди с обезпечение във връзка с изпълнението на поетите спрямо него задължения. В случая, изборът на длъжника кое обезпечение да предостави се свежда до варианта с предоставяне на поръчителство, тъй като осигуряването на две физически лица с определени доходи, чисто кредитно досие и т.н., както и снабдяването с банкова гаранция, очевидно е трудно постижимо с оглед краткия тридневен срок, т.е. на потребителя не е оставен реален, информиран избор. Следва да бъде отбелязано, че не е без значение и фактът, че седалищата и адресите на управление на ответните дружества съвпадат, както и че едноличен собственик на капитала на одобреното юридическо лице – гарант е „И.А.М“ АД.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, т.

7-12 ЗПК, договорът е нищожен. Общото между всички цитирани основания за нищожност на договора е, че за да е нищожен договорът, то за задълженията по него, следва да липсва информация, така че при сключването на договора както и при неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо каква част от месечната вноска, която дължи ще се разходва за ГПР, каква част за погасяване на вземането по главница, за лихва и пр.