Решение № 120 от 24.06.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Тутракан, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Г. при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Г. Гражданско дело № 20233430100285 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава XIII (чл. 142 и сл. от ГПК).

1 . Предявени са кумулативно обективно съединени установителни, с евентуално обективно съединени осъдителни искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1, чл. 79 от ЗЗД от страна на ищеца „Ю. Б.” АД (към момента на подаване на исковата молба "БНП П. П. Ф С.А., КЛОН ББ." КЧТ), представлявано от юрк. К. З. (л. 76), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 44/01.03.2023 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 92/2023 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответницата е разпоредено да заплати на ищеца:

1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл.

430, ал. 1 от ТЗ по Договор за кредит № ***********, в размер на 333,36 лв.;

1.2. възнаградителна лихва по чл. 430, ал. 2 от ТЗ, за периода от 15.10.2020 г. до 15.03.2021 г. в размер на 39,06 лв.;

1.3. мораторна лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода: 15.11.2020 г. – 16.02.2023 г. в размер на 77,04 лв.;

1.4. законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в Районен съд – Тутракан (28.02.2023 г.) до изплащане на вземането;

1.5. в условията на евентуалност, да осъди ответника да заплати сумите по предмет на вземанията по т. 1.1 - 1.4.

1

1.6. Твърди се, че вземането на ищеца се основава на Договор за кредит № ***********, сключен от разстояние съгласно чл. 6 от ЗПФУР на 21.08.2020 г. между „БНП П. П. Ф“, като кредитор, и А. А. С., като кредитополучател.

1.7. Сключването на договора за кредит било извършено по инициатива на ответницата, която е попълнила заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-сайта на ищеца. Процедурата е започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние, като се твърди, че в зададените полета ответницата е попълнила целта на кредита, желаната сума за усвояване, предпочитаната от нея месечна вноска и годишния лихвен процент (ГЛП) по кредита, годишния процент на разходите (ГПР) и размера на такса ангажимент.

1.8. Въз основа на подадената заявка, до ответницата е отправено предложение за сключването на договор за стоков кредит № ******** за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 6 месеца, с месечна погасителна вноска в размер на 62,07 лв. Месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, представляваща печалбата на кредитора, формирана съобразно приложимите ГЛП и ГПР.

1.9. Ответницата е преустановила обслужването на кредита на 15.10.2020 г., като не е погасила нито една месечна вноска.

2 . Ответницата А. А. Р., представлявана от назначената с Определение № 361/05.10.2023 г. като особен представител адв. Е. Г. от АК – Силистра, депозира отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК в законоустановения срок, с която оспорва изцяло изложената в ИМ фактическа обстановка.

2.1. Твърди се, че между страните по делото няма валидно възникнала облигационна връзка, като се оспорва фактът на сключването на процесния договор, тъй като последният не носи подписа на кредитополучателя. Оспорва се, че ответницата е автор на електронната заявка за сключване на договора.

2.2. Оспорва се, че ищецът е изпълнил задълженията си по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗПФУР за предоставяне на информация на потребителя.

2.3. Възразява се, че между страните не е постигнато съгласие за сключване на договора, като се оспорва ищцовото твърдение, че ответникът се е съгласил именно при условията на договора да върне получената сума.

2.4. Оспорва се, че заетата сума е била предоставена на ответника, съответно – на упълномощения търговски партньор.

2.5. Прави се възражение за недействителност на договора поради съдържащи се в него неравноправни клаузи.

3. Търговското предприятие на ищеца „БНП П. П. Ф С.А., КЛОН ББ." КЧТ е прехвърлено на „Ю. Б.” АД, вписано в ТРРЮЛНЦ на 06.06.2023 г.[1] 2

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

4. На 21.08.2020 г. е генериран Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ******** оторизационен код a47e9y96 (л. 10).

5. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 109).

6 . По делото е изслушана съдебна компютърно - техническа експертиза (СКТЕ - л. 126).

От правна страна

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I. По допустимостта

7 . Исковете са заведени между надлежни страни, при наличието на правен интерес за ищеца, което налага разглеждането им по същество.

II. По основателността

8 . Ответника чрез проц. си представител оспорва наличието на съгласие за сключване на договора, както заплащането на заетата сума от кредитодателя (в случая на трето лице - продавач).

9 . Изложените от ищеца фактически твърдения сочат на сключен договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от (ЗПФУИ).

1 0 . Съгласно чл. 18., ал. 1 от ЗПФУИ при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е:

10.1. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;

10.2. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2;

3

10.3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

11 . Съгласно ал. 2 на същата разпоредба за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).

12. В конкретният случай не е доказано нито едно от обстоятелствата по т. 11.

13. Ищецът е представил договор за кредит на хартиен носител, от който обаче не може да се установи по никакъв начин подписването му съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ. Не се установява по какъвто и да е начин ответникът да е запознат документа, а още по - малко да е изразил съгласие да бъде обвързан от условията по договора за кредит.

14. От назначената по делото СКТЕ се установява, че е регистриран профил в информационната система на кредитодателя с данните на ответника. Няма как да се установи кое лице е регистрирало профила и попълнило данните.

1 5 . Посочен е ел. поща на кредитополучателя ************* и тел. номер **************. По делото не е установено дали тази ел. поща се ползва от ответника респ. дали тел. номер е регистриран по партидата на ответника.

1 6 . Вещото лице е установило по експериментален път (създавайки свой профил), че при кандидатстването за кредит след подаването на заявка с данните на кредитополучателя и параметрите на кредита на попълненият от клиента телефонен номер се изпраща парола, а на попълненият имейл се изпраща линк към интернет страница. Когато се отвори линка, се визуализира вход в „зоната за клиенти“ (л. 128).

След това трябва да бъде попълнен номера на заявката, след което трябва да се постави отметка на „Прочетох общите условия и се съгласих с тях“. Самите общи условия не се визуализират на този прозорец, като не могат да бъдат визуализирани и чрез кликане на линк върху самият прозорец. Потребителят трябва да се е запознал с тях предварително от сайта на кредитодателя. След като постави отметката, потребителят попълва паролата, която му е изпратена на телефонният номер още при подаване на заявката. След това клиента достъпва зоната за клиенти и прикача копие от личната си карата „лице – гръб“. (Оттук нататък вещото лице не е изпробвало лично алгоритъма на подписване, а възпроизвежда твърденията на кредитодателя.) 17. След това се визуализира съдържанието на договора (л. 129). С натискането на бутон „Продължи” Тук се получава втора парола и втори код за потвърждение на телефонния номер. След въвеждането им и натискането на бутона „Подпиши документа” се извежда съобщение, че подписването е успешено но договорът и 4 документите към него не могат да бъдат разпечатани от потребителя. След време потребителят получава уведомяване чрез „SMS“ и линк, който позволява визуализирането и разпечатването на договора и пакета документи към него.

1 8 . Дори да се приеме, че ответникът е регистрирал профила, попълнил телефонния си номер и данните се и е изпълнил всички горепосочени действия (т. 16 17), няма как да се установи дали възпроизведения договор по делото (л. 10) е идентичен с визуализирания в информационната система на кредитодателя на 21.08.2020 г.

19. От друга страна следва да съобразен и фактът, че вещото лице е работило със системата на кредитодателя към настоящия момент, поради което не може да бъде установено дали информацията се е визуализирала по същия начин на интернет страницата на 21.08.2020 г. Освен това вещото лице е изминало само част от стъпките по сключването на кредита, и в останалата част е пресъздало това, което му обяснил самия кредитодател (т. 16). Т. е. частта по „подписването” на договора не изследвана непосредствено от вещото лице.

20. Тези обстоятелства налагат извода, че или договор въобще не е сключен или същия е нищожен поради липсата на съгласие (чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД).

21. Не са представени и никакви доказателства и относно завършването на фактическия състав на реалната сдЕ..

22. Ищецът твърди, че сумата от 333,36 лв. (представляваща част от цената на закупен от ответника фризер „ВЕКО”) е заплатена на търговски партньор.

Доказателства за извършено такова плащане не са представени по делото, като не са представени и на вещото лице по СИЕ (съгласно уточненията, направени в открито съдебно заседание - л. 132). Т.е. дори да се приеме, че е постигнато съгласие между страните, договорът за заем не е породил ефект, тъй като заетата сума не е предоставена (чрез заплащането ѝ на търговския партньор) и фактическия състав по реалната сдЕ. не е осъществен.

23. С оглед изложеното, съдът приема, че не е налице е валидно сключен договор, като не установено и предоставянето на сумата по кредита за кредит.

24. Последното налага извода, че исковете за установяване на вземанията са неоснователни, както и предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.

[1] видно от интернет - страницата на Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, вписване 1.

20230606170310

РЕШИ: