Решение № 1831 от 31.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1831 гр. София, 31.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110117035 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба от *** против М. Е. К., ЕГН ********** с искане да бъде установено в отношенията между страните, че отвеникът дължи на *** дружество сумата в размер на 121,66 евро (237,94 лева), представляваща непогасена цена на доставена от дружеството *** енергия за *** имот, находящ се на адрес в ***, аб. № *** за период от *** г. до *** г., ведно със законна лихва за период от *** г. до изплащане на вземането, сумата 204,04 евро (399,06 лева), представляваща мораторна лихва за период от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 36388/2024 г. по описа на СРС, 126 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на *** енергия с ответника, ищцовото дружество доставило *** енергия за процесния период и *** имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената доставената *** енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общо условия.

Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 1

***г. купувачът на *** енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ответникът да притежава качеството *** на *** енергия. Оспорва количеството, стойността и начина на изчисляване на доставената *** енергия. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете.

По делото е конституирано трето лице-погамач „***.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 36388/2024г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че 16.07.2024г. полза на *** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено М. Е. К., да заплати сумите, посочени в исковата молба.

Заповедта е връчена на длъжника на основание 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК *** е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на *** енергия в процесния имот; качеството на ответника на *** на *** енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е ***, е доставена *** енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на дълга.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, 2 правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за *** (обн. ДВ ***/*** г.), съгласно който договорът за продажба на *** енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на *** енергия от страна на *** дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след *** г.) потребители, респ. битови ***и на *** енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват *** или *** енергия с *** *** или ***, *** и *** или *** за домакинството си.

Видно от представената по делото молба-декларация от ***г. ответникът се е легитимирала пред ищцовото дружество като собственик на процесния *** имот и е поискала открИ.не партида на нейно име. По делото е представен Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №*** от ***г., с който ответницата е учредила в полза на кредитора *** ипотека върху процесния *** имот, както и Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ***, томII, дело №***/***гг, по силата на който на ***г. ответницата е прехвърлила в полза на *** процесния апартамент № ***. Предвид това по несъмнен начин се доказа, че ответникът М. Е. К. е била собственик на имота в исковия период и в това си качество е била *** на доставената до същия *** енергия, съответно страна по възникналото с ищеца облигационно правоотношение по доставка на *** енергия до процесния имот.

Поради което искът се явява основателен по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на *** енергия от *** предприятие на потребители на *** енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от *** предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, ***ите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното *** предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда е била ***, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество *** енергия, отчетено от общия ***. Съгласно заключението процесният период включва само летни месеци, съответно само ТЕ за БГВ. В процесния период има само един брой ***, като същият е отчетен на ***г. със снето показание 730 кум.м., като същата стойност фигурира в изравнителната сметка на ***г. Съгласно заключението прогнозно начислената сума е в размер на 246,10 лева, а размерът на потребената ТЕ за 3 процесния период е 300,25, следователно сумата за връщане от изравнителните сметки е +54,15 лева. По отношение на *** вещото лице сочи, че е минал проверка през 44 месеца, но през процесния период *** не е сменен и при проверки не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

С оглед определяне размерът на дължимата ТЕ съдът намира, че следва да се произнесе по направеното възражение за погасяване на задълженията.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от *** дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава.

Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на ***г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.

"б" ЗЗД. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от ***год., ***ите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за *** енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след изтичането на този 45 дневен срок. Предвид това вземания на ищеца, станали изискуеми преди ***г. са погасени по давност. Доколкото исковата претенция е за периода ***-***г. , като вземанията са станали изискуеми още през ***г., то съдът намира исковата претенция за погасена по давност.

Предвид горното, искът за главница непогасена *** енергия следва да бъде отхвърлен.

С оглед неоснователността на иска за главница *** енергия, неоснователен се явява и акцесорният иск за мораторна лихва върху същата.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски има само ответникът, но същият е представляван от особен представител и не е сторил такИ..

Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 126 състав.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, срещу М. Е. К., ЕГН **********, с адрес: ***, ап. ***, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде установено, 4 че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 121,66 евро (237,94 лева), представляваща непогасена цена на доставена от дружеството *** енергия за *** имот, находящ се на адрес в ***, аб. № *** за период от *** г. до *** г., ведно със законна лихва за период от *** г. до изплащане на вземането, както и сумата 204,04 евро (399,06 лева), представляваща мораторна лихва за период от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 36388/2024 г. по описа на СРС, 126 състав.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „***.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5