Решение № 110 от 13.07.2026, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. В.П., 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Анг. С. при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Соня Анг. С. Гражданско дело №

20253610100801 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по депозирана искова претенция от Я. Р. А. срещу М. М. Х. (единствен законен наследник на покойния М.М.А.) с правно осн. чл. 87, ал.

3 от ЗЗД за разваляне на сключения между ищцата Я. Р. А., от една страна в качеството на прехвърлител и съпруга й М.М.А., от друга страна в качеството на приобретател, починал на 04.12.2022 год., договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 52, т. VI, per. № 3774, дело № 636 от 12.08.2021 година по описа на Нотариус С.Н.. с per. № 592 на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд град В.П., вписан в Служба по вписванията - град В.П. с вх. Per.

№ 1702 от 12.08.2021 година, акт № 109, том 5, дело № 850 от 2021 година, по силата на който ищцата е прехвърлила на приобретателя правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от неин собствен недвижим имот, а именно: Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град В.П., одобрени със Заповед № РД-18-44/09.07.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес в град В.П., улица „Ю.“ № 56, със застроена площ от 74 кв.метра, на 2 етажа, а съгласно документ за собственост: къща на два етажа със застроена площ от 75 кв.метра, заедно с мазе с площ от 75 кв.метра, построени върху общинска земя с площ от 350 кв.метра, съставляващи УПИ III33 в квартал 14 по плана на гр. В.П., при граници на имота: от две страни улица, УПИ IV-32, УПИ II-36, поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане, поето от приобретателя, а след смъртта му от единствения му наследник по закон – ответницата М.

М. Х..

Ищцата Я. Р. А. излага, че на 12.08.2021 година сключила договор с бившия си съпруг М.М.А., по силата на който същата му прехвърлила правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от подробно описания по-горе недвижим имот, а съпругът й М.М.А. поел задължението лично да я гледа и да й осигури необходимата издръжка, като й осигури нормален и спокоен живот, такъв какъвто е водила до сега до края на живота й. Ищцата подчертава, че си е 1 запазила и вещното право на ползване върху прехвърлената ид.част от жилището. Договорът бил обективиран в нотариален акт № 52, том VI, per. № 3774, дело № 636 от 12.08.2021 година на Нотариус С.Н.. с per. № 592 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд град В.П. и надлежно вписан в Агенция по вписванията - имотен регистър при Служба по вписванията град В.П. с вх. рer. № 1702 от 12.08.2021 година, акт № 109, том 5, дело № 850 от 2021 година. Излага, че с подписването на горепосочения нотариален акт е изпълнила изцяло и в пълен обем своите задължения съгласно договора, но твърди, че приобретателят М.М.А. не е изпълнил насрещната си престация по договора. Изтъква, че нито той, нито законният му наследник – неговата дъщеря М. М. Х., след смъртта на М.М.А. са изпълнили задължението си да й осигуряват нормален и спокоен живот, такъв какъвто е водила до сега до края на живота и като я гледат и дават необходимата й издръжка.

Акцентира, че договорът е бил сключен с оглед на личността на приобретателя, тъй като последният е бил неин бивш съпруг, когото тя е имала за свой по – близък човек. Ищцата поддържа, че е в лошо здравословно състояние, трудно подвижна получава само пенсия, която не е в голям размер, което неизменно установява нуждите й за гледане и необходимостта й от издръжка, за да може същата да посреща ежедневните си нужди.

Твърди, че до настоящия момент приобретателят не е изпълнявал задълженията си по процесния договор и до неговата смърт не е осигурявал необходимата издръжка и не е полагал необходимите грижи за нейното гледане и осигуряването на нейния спокоен и нормален живот, каквото задължение същият е поел със сключения между тях договор.

Обръща внимание, че непосредствено след сключването на договора, на 30.08.2021 година, М.М.А. извършил посегателство срещу здравето й като без каквато и да било причина я ударил по главата с панер, в който е имало порцеланова захарница, солница и други кухненски прибори, както и е започнал да я души и да й нанася удари по лявото рамо и горната част на лявата ръка, както и е отправил закана за живота й, като й казал, че ще й отреже главата, в случай че се оплаче в полицията. Ищцата излага, че е подала тъжба в Районна прокуратура град В.П. с вх. № 3510 от 03.09.2021 година. Споделя, че е имало и други случаи на отправяне на заплахи и закани от страна на А. към нея.

Допълва, че след смъртта на М.М.А. до настоящия момент неговата законна наследница също не е полагала никакви грижи, не е осигурявала необходимата издръжка, за да може ищцата да води нормален и спокоен живот, което счита, че по своята същност е неизпълнение на поети от наследодателя на ответницата задължения по договора, които след неговата смърт съгласно наследственото правоприемство са преминали върху ответницата.

Ищцата настоява, че М.М.А. не е изпълнил поетото от него задължение по договора по причина, за която той отговаря. Доколкото договорът е бил сключен с оглед личността на приобретателя, то същият не би могъл вече да бъде изпълни задълженията си по него, предвид настъпилата смърт на А., а изпълнението от неговия правоприемник - ответника по делото се явява безполезно за ищцата.

Ищцата акцентира, че към настоящия момент за нея единствено полага грижи нейният племенник В.И.В. и неговите родители, като всички средства за издръжката й, необходими за воденето на един спокоен и нормален живот, се осигуряват изцяло от Венелинов.

По изложените доводи, ищцата счита, че има правен интерес от завеждане на настоящото дело. Моли исковата й претенция да бъде уважена изцяло като договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между нея и бившия й съпруг М.М.А. бъде развален, на осн. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД. Претендира присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в производството.

В първото по делото открито съдебно заседание ищцата уточнява обема и вида на дължимите грижи и издръжка, дължими от бившия й съпруг, а именно: обикновените грижи в съвместния живот, които са необходими да осигуряват нормалното и спокойно 2 съществуване и пребиваване в имота, изразяващи се в заплащането на обикновени битови сметки, физическа помощ, която е следвало да бъде оказана на ищцата, предвид обстоятелството, че към датата на сключване на договора и към настоящия момент същата била много трудно подвижна, почти не излизала.

В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който взема становище по процесуалната допустимост, но неоснователност на исковата претенция.

Ответницата обръща внимание на обстоятелството, че не е страна по атакувания договор. Акцентира, че страна по договора е нейният баща М.М.А., който е починал на 04.12.2022г., година и четири месеца след сключването му.

Ответницата излага, че бракът между Я. Р. Стоянова и М.М.А. е сключен на 11.02.1972г.

Преди сключването на този брак М.М.А. е сключил договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя № 257 от 10.05.1971 г., съгласно който Общински народен съвет гр. П. отстъпва възмездно на М.М.А. от гр. П. правото да построи жилищна сграда и други помощни постройки върху държавен имот парцел III-33, в квартал 14 от 350 кв.м. по плана на гр. П. за сумата от 350.00 лева, като в случай, че същият не застрои парцела в 5- годишен срок от отстъпване правото на строеж, последното може да се отнеме с решение на председателя на ИК на ОНС гр. П..

Ответницата твърди, че за да започне строителството на къщата и да не изгуби предоставеното му право на строеж, баща й продал своята къща в с. Л., Шуменски окръг и с получените пари започнал строителството. Тъй като не му стигнали парите, заминал да работи в СССР в Коми, за периода от 1980г. до 1985г. с прекъсвания. Сочи, че баща й редовно изпращал пари, за да може да се довърши къщата, както и ищцата Я. да се грижи за нея (ответницата). Ответницата признава, че благодарение на грижите на Стоянова завършила основно образование и започнала средно образование, което не завършила, тъй като по настояване на ищцата се омъжила на 16 години. През 1991 г. баща й отново заминал да работи в Коми СССР, но договорът му бил прекъснат през 1992 г., когато се завърнал в България. Тъй като А. не могъл да си намери доходоносна работа в страната, по предложение на ответницата заминал за Гърция, където самата тя работила. Ответницата твърди, че баща й веднага си намерил добре платена работа, която работил до 2000 година, като непрекъснато изпращал пари на съпругата си Я.. След като се върнал в България през 2000 год. бащата на ответницата опитал да си намери работа във В.П., но не успял, затова заминал за София, като поканил ищцата заедно с него, но тя му отказала. А. започнал работа в МК Кремиковци, където работил до 2010 г., живеел в блоковете на комбината под наем и реализирал високи доходи от трудовата си дейност, като изпращал средства на съпругата си, която не работила. През 2012 год. бащата на ответницата напуснал работата си, поради здравословни оплаквания и се завърнал във В.П. при съпругата си, където започнал работа като огняр. Ответницата излага, че състоянието на баща й се влошавало с времето, получил инсулт, след който се възстановил, но цялостно не се чувствал добре. През 2021г. от разговор по телефона с баща й разбрала, че ищцата се била развела с него още през 1997 год. и го била обявила за мъртъв. Пак от баща си ответницата разбрала, че ищцата била водила дело за делба на къщата, която той е изградил с толкова много труд и лишения, докато е работил дълги години в чужбина при тежки битови условия, находяща се в гр. В.П., ***.

Имотът бил изнесен на публична продан по изп.д. № 251/2003г. на Съдия изпълнител при PC В.П. и ищцата била станала едноличен собственик на къщата, като е заплатила на другия съделител сумата от 1283.00 лева.

Ответницата навежда твърдение, че баща й веднага се консултирал с адвокат и по негов съвет се споразумял с ищцата последната да му прехвърли 1/3 ид.част от имота с процесния 3 договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

Ответницата акцентира, че още при подписване на договора баща й е бил в тежко здравословно състояние, след претърпян инсулт и с ограничени финансови и физически възможности да се грижи за самия себе си, още по-малко за друг човек, в частност ищцата.

Обръща внимание, че същият дори не е могъл да положи подписа си, в качеството на приобретател по горецитирания нотариален акт и е починал скоро след сключването му - на 04.12.2022г.

Категорично се противопоставя на твърденията на ищцата баща й да е осъществил каквито и да било физически посегателства по отношение на нея, с оглед влошеното му здравословно състояние. Предвид характеристичните особености на А. ответницата допуска, че същият е повишавал тон на ищцата при комуникацията си с нея и я е нагрубявал, но изключва възможността да я е заплашвал с убийство и да й е посягал да я души, каквито твърдения навежда ищцата.

Ответницата настоява, че баща й е полагал грижи за съпругата си от момента на сключването на брака им през 1972г. до неговата смърт през 2022г., като работейки в чужбина повече от 15 години непрекъснато е изпращал пари на ищцата, за да живее спокоен и нормален живот без да има финансови проблеми, осигурявал й е достатъчно средства, с които да се грижи безпроблемно за покриване на ежедневните си нужди и за здравето си, както за покриване на поддръжката на общия им дом. Изтъква, че в последните години от живота си А. разчитал единствено на пенсията си, която споделял с ищцата и по този начин е покривал необходими разходи за семейството спрямо своите доходи, като не е имал възможност да дава допълнително, както е правил преди това през годините. По изложените доводи счита, че изложените в исковата молба твърдения, че А. не е полагал дължимите грижи и не е давал издръжка на ищцата, са неоснователни.