Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 86 от 03.06.2026, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Гражданско дело 173/2026
Вид
Решение № 86
Подписан
03.06.2026
В сила
18.06.2026
Състав
Донка Иванова Паралеева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Пирдоп, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Донка Ив. Паралеева при участието на секретаря П.Т.Л. като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Гражданско дело № 20261860100173 по описа за 2026 година

Производството е първоинстанционно бързо такова по реда на чл.310 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от В. И. Н., ЕГН: ********** чрез упълномощения адв.Н. В.-К. от АК - Пазарджик срещу ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „КОПРИВЩИЦА“, ЕИК: 0007763310017, въз основа на която и на основание чл.344, ал.1 КТ се иска уволнението и, извършено със заповед № РД-53 от 08.12.2025г. на директора на Общинско Предприятие „Копривщица“, да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, като ищцата бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „**************“ в Общинско Предприятие „Копривщица“, както и да бъде осъден ответникът, на основание чл.225, ал.1 КТ, да й заплати обезщетение за оставане без работа за периода от 08.12.2025г. до 31.12.2025г. в размер на 1243.46 Евро /хиляда двеста четирийсет и три евро и четирийсет и шест евроцента/, заедно със законната лихва от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски. В първото съдебно заседание по делото искът за обезщетение за оставане без работа е оттеглен.

В исковата молба се твърди, че с Трудов договор № 3 от 30.03.2012 г., считано от 30.03.2012 г., ищцата В. И. Н. била назначена на длъжност „*************“ в Общинско предприятие „Копривщица“ като договорът е сключен за неопределено време. Сочи се, че през периода от 2013 г. до 2024 г. има подписани няколко допълнителни споразумения към цитирания трудов договор. С допълнително споразумение към трудовия договор от 01.04.2016 г., била променена заемана длъжност от „*************“ на „**************“ с код по НКПД 24116002, при запазване на времетраенето на договора - за неопределено 1 време. С допълнително споразумение към трудовия договор от 01.12.2024 г., било определено брутното месечно възнаграждение на ищцата, както следва: - основна заплата — 1227,10 евро (хиляда двеста двадесет и седем евро и десет евроцента), което се равнява на 2400,00 лева (две хиляди и четиристотин лева), допълнително възнаграждение за продължително работно време - 33 % в размер на 404,94 евро (четиристотин и четири евро и деветдесет и четири евроцента), което се равнява на 792,00 лв. (седемстотин деветдесет и два лева), или общо брутно месечно възнаграждение в размер на 1632,04 евро (хиляда шестстотин тридесет и две евро и четири евроцента), което се равнява на 3 192,00 лева (три хиляди сто деветдесет и два лева). Твърди се още, че със заповед № РД-301/28.10.2025 г. на кмета на община Копривщица е разпоредено съкращаване на една щатна бройка за длъжността „**************" в структурата на Общинско предприятие „Копривщица“, както и цитираната длъжност да се заличи от щатното разписание на Общинското предприятие, считано от 01.11.2025 г. Във връзка с тази заповед, директорът на Общинското предприятие „Копривщица" издал процесната заповед № РД-53 от 08.12.2025 г., с която прекратява трудовото правоотношение на ищцата, считано от 08.12.2015 г. Заповедта била връчена на В. Н. на 08.12.2025 г. Със заповедта било разпоредено да й се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестието в размер на брутното й трудово възнаграждение. Предизвестие изобщо не било връчвано на Н.. Ищцата счита, че цитираната Заповед № РД-53 от 08.12.2025 г. от Директора Общинско предприятие „Копривщица“, с която трудовото й правоотношение е прекратено е незаконосъобразна и в противоречие с разпоредбите на Кодекса на труда и по-конкретно на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, тъй като не е извършен реален подбор на кадрите при това уволнение, както и на чл. 329 от КТ, тъй като работодателят не е извършил подбор, въпреки че ************* дейност на Общинското предприятие не е преустановена. Сочи се, че формалното заличаване на длъжността „**************“ от щатното разписание на Общинското предприятие не представлява реално съкращаване, тъй като ************* дейност на предприятието не е отпаднала и продължава да е обективно необходима за неговото функциониране. Цитира се практика на ВКС, според която доказателствената тежест за реалността на съкращаването на щата лежи изцяло върху работодателя. Сочи се, че трайната практика на ВКС приема, че основанието „съкращаване на щата“ е налице само при реално премахване от щатното разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея, когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, защото е разпределена между други служители или когато на мястото на премахнатата длъжност е създадена друга длъжност, с други трудови функции и други изисквания за заемането й, или когато на мястото на премахнатите длъжности е създадена една обща нова длъжност, обединяваща трудовите задължения на съкратените длъжности. Всичко посочено обуславяло правния интерес на ищцата за завеждане на делото. Сочи се още, че в резултат на извършеното незаконно уволнение, ищцата е останала без работа и на основание чл. 225, ал.

1 КТ, същата има право на обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за срока от 08.12.2025 г. до 31.12.2025 г. вкл., тъй като тя започнала нова работа, считано от 2

01.01.2026 г. Сочи се, че размерът на брутното й трудово възнаграждение е 1632,04 евро (хиляда шестстотин тридесет и две евро и четири евроцента), което се равнява на 3 192,00 лева (три хиляди сто деветдесет и два лева), като периодът от 08.12.2025 г. до 31.12.2025 г. включва 16 (шестнадесет) работни дни, през които ищцата ми е останала без работа, поради което дължимото обезщетение е в размер общо на 1243.46 евро (хиляда двеста четиридесет и три евро и четиридесет и шест евроцента), което се равнява на 2 432 лв. (две хиляди четиристотин тридесет и два лева).

В срока по чл.131 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника ОП „Копривщица“ чрез упълномощения адв.Ч. П. от САК, според който исковата молба е неоснователна, а искът следва да бъде отхвърлен изцяло. Ответникът не оспорва допустимостта на исковете, но ги оспорва по основание. Заявява, че не оспорват обстоятелството, че между страните е било валидно сключено трудово правоотношение, съгласно представения трудов договор и допълнителните споразумения към него. Счита, че предвид изричното признание от страна на ищцата, безспорни са и обстоятелствата, че същата надлежно е получила заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, както и основанието за прекратяване на трудовия договор, а именно чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ- съкращаване на щата за длъжността, заемана от ищцата. Ответникът изцяло отрича основателността на твърдението, че издадената заповед № РД-53 от 08.12.2025г. на директора на Общинско Предприятие „Копривщица“ е незаконосъобразна и противоречи на разпоредбите на КТ, тъй като при издаване на заповедта били спазени всички законови изисквания и същата съдържа всички необходими реквизити. Сочи се, че разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 КТ не е нарушена, защото функцията на предизвестието е да даде възможност на работника, който ще бъде уволнен, да си потърси друга работа, а в случая на ищцата е получила обезщетение за неспазване на предизвестието. Сочи се, че неспазването на предизвестието не води до незаконност на уволнението, а единствената правна последица е възникване на задължение за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие.

Цитира се съдебна практика в този смисъл. Сочи се още, че заповедта е връчена на Н. по надлежния ред, което тя и не оспорва и за което се е подписала. Ответникът счита за изцяло неоснователно и възражението на ищцата, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е извършил подбор на кадрите при съкращаване на щата. Сочи се, че в настоящия случай със Заповед № РД-301 от 28.10.2025г., на кмета на община Копривщица е извършена промяна в структурата на Общинско предприятие „Копривщица“ като се съкращава единствената щатна бройка за длъжността „**************“ и същата се заличава от щатното разписание на предприятието, считано от 01.11.2025г. Ответникът счита, че право на работодателя е да прецени кои служители да остави на работа измежду тези, на които длъжностите се съкращават, като при упражняването му е задължително да се съобрази посочените чл. 329 КТ критерии, но според съдебната практика подборът при уволнение на основание съкращаване на щата или при намаляване обема на работа, не е задължителен, когато се премахва единствена щатна бройка за съответната длъжност и работникът или служителят, който я заема, се уволнява, в който случай работодателят може да извърши подбор между работниците и служителите, чийто длъжности се съкращават с 3 тези, чийто длъжности не се съкращават, но не се извършва подбор изобщо с всички работници или служители, чийто длъжности не се съкращават, а само с тези, които заемат сходни длъжности . В настоящия случай щатната бройка за длъжността „**************" в предприятието се сочи, че е била една единствена, като видно от щатното разписание не са налице други длъжности, които да са сходни с тази на главния *************. Заявено е в отговора, че се прилагат щатно разписание от 07.10.2025г., което е преди съкращаване на щата, както и щатното разписание от 01.11.2025г. - след съкращаване на процесната щатна бройка, като видно от тях освен процесната длъжност **************, останалите длъжности в структурата на предприятието са директор, ръководител звено ОКП, ръководител звено ЕЧОДШ, организатор производство, агроном. Техник горско стопанство, техник лесничейство, лесничей, административен секретар, касиер-домакин, шофьор товарен автомобил, общ работник, сметосъбирач, метач, хигиенист, работник горско стопанство, работник паркинг и нито една от посочените длъжности не включва изпълнение на счетоводни функции или сходни такива. С оглед на това, за работодателя не съществувало задължение за провеждане на подбор преди прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Неоснователно било и възражението, че съкращаването на щата не било отразено реално в щатното разписание, тъй като видно от съдържанието на двете щатни разписания, след заповедта на кмета за премахване на длъжността, същата вече не фигурира в новото щатно разписание, което е надлежно утвърдено от кмета на общината и в сила от 01.01.2025г. Неоснователни било и възражението в исковата молба, че премахването на щата е само формално с цел да се уволни ищцата, но реално трудовата функция не е престанала да съществува, а е разпределена за изпълнение на други служители, респективно на мястото на премахната длъжност е създадена нова така, но със същите функции. Сочи се, че нито една от твърдините от ищцата хипотези не е налице в случая - нито счетоводните функции са разпредели на други служители в предприятието, нито па мястото на съкратената е създадена нова длъжност, предвид което цитираната и приложена с исковата молба съдебна практика в тази насока е неотносима към настоящия казус. Относно процедурата по уволнението се сочи, че правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника/служителя на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ, възниква след решение на компетентния орган за съкращаване на щатната бройка за заеманата длъжност. Промяната в щатното разписание в случая се сочи, че от компетентността на кмета на общината, като решението за съкращаване на щата може да се съдържа във всякакъв акт и за същото няма предвидена форма за доказване или действителност, но има правопораждащо действие за „съкращаване на щата“. В случая било налице надлежно взето решение за съкращаване па щата от компетентния орган, реално отразяване на промяната в самото щатно предписание, като е прието ново такова, подписано от директора на общинското предприятие и утвърдено от кмета на общината. Причината според ответника е без значение, като преценката е на работодателя, тя е по целесъобразност и вземането на решение от работодателя за съкращаване на съответната щатна бройка, не подлежи на съдебен контрол. На следващо място според ответника, както сочи и ищцата, основанието „съкращаване на щата" е налице при реално премахване на длъжността от 4 щатното разписание и при действително преустановяване на съответната трудова функция като част от вътрешната организация на работодателя и в настоящия случай тези предпоставки са налице, тъй като длъжността е реално премахната от щатното разписание, като на нейно място не е разкрита нова щатна бройка - обстоятелство, което се установява от представените щатни разписания. Наред с това, счетоводните функции не били разпределени между други служители в предприятието. Подобно разпределение се сочи, че е и обективно невъзможно, предвид характера на останалите длъжности (лесничеи, общи работници, техници, шофьори, агроном и др.), както и обстоятелството, че ************* дейност изисква специфична квалификация и образование. В настоящия случай бил сключен Граждански договор № 47 от 01.09.2025г., с външен изпълнител, който да обслужва общинското предприятие счетоводно, който бива представен. Сочи се и се цитира практика на ВКС, според която няма реално съкращаване на щата, когато за изпълнение на същата трудова функция по съкратената длъжност, работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник, но само, когато по своето естество, новото правоотношение, независимо от възприетото от страните наименование, е трудово, като и няма пречка работодателят да прехвърли част от дейността си на външен изпълнител, без значение какви са причините му за това. Сочи се, че в настоящия случай не е налице прикриване на трудово правоотношение, а работодателят е избрал да прехвърли част от дейността си на външен изпълнител. Прави се съпоставка на двата договора- този на ищцата и на сключения граждански такъв, като ответникът счита, че при съпоставката е видно, че гражданският договор не прикрива трудово правоотношение и по естеството си не е трудов, защото не притежава всички задължителни елементи на такъв. Предвид това, касаело се в случая за свободна преценка на работодателя да възложи счетоводното обслужване на външен изпълнител, която преценка не подлежи на съдебен контрол и не се отразява на законосъобразността на съкращаването на щата за тази длъжност, тъй като работодателя не е задължен да предвиди ************* функция непременно като трудова и като част от неговата вътрешна организация. В подкрепа на това според ответника е и нормата на чл.17, ал.1 ЗСч, съгласно която междинните, годишните и консолидираните отчети на предприятията се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието, или от счетоводни предприятия. С оглед на всичко изложеното, според ответника налице е било основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, като работодателят е спазил абсолютно всички изисквания на закона и е провел законосъобразна процедура на уволнение, на основание съкращаване на щата. Неоснователен според ответника е и искът по чл. 225, ал. 1 от КТ, с който се от него да заплати обезщетение за времето, през което работничката е останала без работа, а именно брутното й трудово възнаграждение от 1632,04 евро за 16 работни дни, в общ размер на 1243.46 евро, считано от датата на уволнението 08.12.2025г. до 31.12.2025г.